Русия в Африка – има ли Кремъл интерес от нестабилност в Чад
К акво ли е мислил Идрис Деби, когато на 19 април е пътувал към войсковите елементи, посрещащи бунтовниците, идващи откъм Либия. Той таман е получил резултатите от изборите, които му подсигуряват следващ мандат в дългогодишното му автократично ръководство на Чад. Последвалите събития са обгърнати в тайнственост. Когато интернационалните новинарски излъчвания оповестяват, че президентът на Чад – считан за закрепостен – е бил погубен при бунтовническа офанзива, мнозина посрещат събитието ненадейно. Буквално ден по-рано, Деби е един от главните западни съдружници в битката с джихадистките организации в региона на Сахел. Денонощие по-късно, на 20 април, той издъхва от раните си. От този миг събитията са съпроводени от тайни теории за това кой стои зад убийството му, дали е имало опит за прелом и кои страни имат ползи в региона. Истината може би е комбинация от всички тези теории.
Идрис Деби е всичко друго, само че не и либерален водач. Неговото ръководство е белязано от несъгласия и нарушение на човешките права, а също и от непрекъснати конфликти с многочислени размирен групи. За трите десетилетия, в които Деби ръководи в Нджамена, той основава доста врагове, само че и другари. Така да вземем за пример, Франция застава твърдо зад чадския президент, а Еманюел Макрон участва персонално на погребението му. Париж желае непоклатимост в някогашната си колония, където има директни ползи. Именно в Чад е една от главните бази на районните интервенции на френската войска, като броят на френските бойци в Сахел е от няколко хиляди – множеството стационирани в Нджамена. Макар и рядко да влиза в новините, страната има стратегическо значение за Европа.
President Macron today defied warnings from rebels in Chad to stay away from the funeral of Idriss Déby, its former strongman president, using the ceremony to threaten those challenging his successor
— The Times (@thetimes)
Разположен сред Камерун, Централноафриканската република, Либия, Судан, Нигер и Нигерия, Чад е в епицентъра на геополитически и стопански ползи както на районни, по този начин и на международни сили. Франция е там, както и Съединени американски щати. Там са и руснаците, които все още на убийството на Деби, имат ситуирани сили в Либия, Судан и ЦАР, а също по този начин са изпратили проучвателни задачи в Нигерия. Към която и граница да погледнем, пред Чад няма лесни избори. Най-притеснителна за ръководството на Деби обаче е северната граница с Либия. Именно оттова идват бойците, които нападат силите на Чад в средата на април и след това убиват президента на страната.
За групата, упрекната за офанзивата, ФАКТ, има редица легенди, само че и обстоятелства, които провокират спекулации дали някоя от страните с ползи в региона, като да вземем за пример Русия, няма присъединяване в последвалата политическа рецесия в Чад, провокирана от отстраняването на Идрис Деби. Медийното внимание към региона е минимално, само че всеки анализатор, проследяващ Сахел и Либия може да види сигналите и връзките в тази комплицирана част на света. Управлението на Деби провокира основаването на редица размирен групи, които от 1990-те насам имат за цел да го смъкват от власт. Много от тези организации са основани по етническа линия, някои са основани в района на Дарфур в западен Судан, където получават оръжия и финансиране от някогашния судански автократ, Омар ал Башир. След като Башир и Деби подписват спокойно съглашение през 2010 година и се съгласяват да спрат да поддържат размирен групи един против различен, чадските бунтовници са принудени да изоставен Судан и намират нова база година по-късно – в Либия.
Бунтовническата секта ФАКТ е основана от някогашни офицери от армията на Чад и е основана в Либия от 2016 година, като в разнообразни интервали е участник в гражданската война под командването на военачалник Халифа Хафтар макар положителните връзки на генерала с Идрис Деби. След боевете в Мисрата през 2017 година Хафтар дава картбланш на ФАКТ да останат на териториите, следени от Либийската национална войска (ЛНА). Въпреки че в южна Либия ФАКТ пазят нефтените съоръжения за ЛНА, бойците на групата са неутрални по време на офанзивата на Хафтар против Триполи през 2019 година Отношенията сред Хафтар и ФАКТ постоянно са били спорни, като генералът от време на време прави удари по силите на бунтовниците, когато дейностите им могат да застрашат връзките с Чад. Либийският пълководец дава на ФАКТ оръжия, дадени от ОАЕ, отбрана и потребен военен опит, които наклониха везните при бунтовническата офанзива в северен Чад в средата на април. Въпреки че няма доказателства, че Хафтар е заповядал персонално или подтикнал ФАКТ да навлезе в Чад с концепцията да нападна държавни сили, доста е евентуално районните държавни управления да слагат под въпрос способността на Хафтар да обуздава другите наемнически сили, които водят война под чадъра на ЛНА. На фона на възобновените апели от интернационалната общественост наемническите сили да изоставен Либия, Хафтар занапред ще се сблъсква с претенции да откри по-силен надзор върху пъстрата си войска. Генералът продължава да не поддържа интернационалните старания за стабилизиране на държавното управление в Триполи и даже сега прегрупира силите си в Източна и Южна Либия. Всичко това се следи от районните и международни сили, които са забъркани във войната в Либия и имат ползи в прилежащ Чад и като цяло Сахел.
France’s President Emmanuel Macron says he wants to see a “peaceful, democratic, transition” for Chad in the wake of Idriss Deby’s death. What do you think of his comments, given France’s past as a colonial power in Chad?
— The Stream (@AJStream)
Трябва да се каже, че сигурно последните събития са сериозен проблем за дълготрайните проекти на Франция и слагат под въпрос политиките на Макрон в района. Франция поддържа по едно и също време Халифа Хафтар в Либия и Идрис Деби и военния ешелон в Чад. Докато Хафтар разчита на положителните си връзки с убития президент на Чад, той дава образование и оръжия на бунтовниците против Деби и даже ги употребява като наемници в борбата си против Триполи. Едва ли Франция не е била в течение на това развиване. Също по този начин, в случай че данните са правилни, Париж е знаел за навлизането на бунтовниците откъм Либия – същите, които Хафтар употребява – седмица преди офанзивата върху армията на Чад, довела до гибелта на Деби – само че не са подхванати дейности както през 2019 година, когато френската авиация извърши удари в поддръжка на президента на Чад при доста идентична бунтовническа атака.
Въпреки че Франция надали има проекти да се изтегля от Сахел изцяло в близко бъдеще, има огромна възможност за понижаване на военно присъединяване в района, което към този момент години тежи върху държавния бюджет. Целта на Париж е част от отговорността във връзка с сигурността да бъде делегирана на африканските сътрудници. Твърде противоречиво е обаче до каква степен те в действителност могат да бъдат считани за надеждни. Съществува огромна заплаха локални водачи като президента на Нигер, да решат да употребят елементи от корпуса за свои вътрешни цели. Формацията G5S е основана по сходство на друга самодейност, настояща в района – Многонационалните обединени сили, MNJTF, военно обединяване сред Нигер, Нигерия, Камерун и Чад, чиито сили се борят с Боко Харам през последните пет години. В съпоставяне с еквивалента си обаче, G5 има някои доста съществени и забележими недостатъци, а точно стеснен боен потенциал и финансови проблеми. Докато MNJTF може да разчита на опитните въоръжени сили на Нигерия и Камерун, то не може да се каже същото за тези на Мавритания, Мали, Буркина Фасо и Чад. Малийската войска е със съществени проблеми, а Мавритания и Чад не са взели участие в сериозен боен спор през последните три десетилетия. Ето за какво учудващо е бездействието на Франция, когато бунтовническите сили навлизат в Чад в средата на април и това провокира спекулации дали французите не са затворили очите си в името на положителните връзки с Хафтар в Либия.
Според отчети на Организация на обединените нации бунтовниците от ФАКТ са били основани не просто в Южна Либия, а в авиобазата Ал Джуфра. Това е същата база, отдадена за прилагане на съветските сили и по-специално на частната военна компания „ Вагнер “. Наемниците взеха присъединяване по време на офанзивата на Хафтар против Триполи, а също и построиха защитните линии по оста Сирт-Джуфра. Едва ли бунтовниците от Чад, които също се борят за Хафтар, не са влизали в контакт с съветските наемници. Ако съдим по отчетите, те освен са влизали в контакт, само че са получили зелена светлина да тръгнат за Чад. Тяхното придвижване не би могло да се случи без знанието на Хафтар и Москва поради околните връзки сред тях.
's rebel groups based in such as may find fresh support from, which could emerge as a geopolitical winner in the region. Moscow will be encouraged by a fresh wave of anti- sentiment.
— Africa Confidential (@Africa_Conf)
Регионални последствия от убийството на Идрис Деби и евентуалната връзка с районните упоритости на Русия са нещо, върху което анализаторите занапред ще се взират. Показателно е мълчанието откъм Кремъл по отношение на последните събития в Чад, макар че Деби е правел услуги на съветските ползи в предишното. Така да вземем за пример, по данни на испанската организация ЕФЕ от юни 2020 година, минимум 1500 чадски бойци е трябвало да бъдат изпратени в Либия като краткотрайни подкрепления за силите на Халифа Хафтар. Това не е първият път, в който Чад се съгласява с настояването на Халифа Хафтар. Между октомври 2017 година и януари 2019 година Нджамена изпраща към 2500 бойци да поддържат либийския пълководец съгласно информация на старши боен пълководец. Властите в Чад и най-много Деби, имат вяра, че Хафтар е част от решението на либийския проблем. Това виждане е обвързвано с персоналните ползи на Деби. Тъй като бунтовническите групи постоянно вършат нахлувания в Чад, президентът на Чад желае поддръжката на Хафтар да постави завършек на тези размирен действия и задачата е реализиране на съглашение сходно на това с Омар ал Башир в Судан. Предоставянето на военна мощ е израз на поддръжка от Нджамена и обръщение Хафтар да спре с потреблението на бунтовниците. Услугите в интерес на Хафтар се случват в миг, когато Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Чад и Нигер – обмислят разполагане на съветски военни съветници, макар че всички тези страни работят с Франция и Съединени американски щати. През октомври 2019 година в съветските медии се разгласява информация, че страните от Сахел са разговаряли с Путин за разполагане на съветници, следвайки модела от други региони в Африка като ЦАР.
В този ред на мисли Сахел и Чад по-специално съставлява доста добра опция за Русия, както да накърни западните ползи, по този начин и да получи достъп до Западна Африка. Конфликтът в региона единствено подкрепя осъществяването на тези цели. Интересите на Русия в Африка идват на напред във времето през последните няколко години и изключително след интервенцията в Сирия през 2015 година Руско-африканският стопански конгрес, състоял се на 23-24 октомври 2019 година в Сочи, е показан от съветски медии като изключително значимо геополитическо и геоикономическо събитие. Кремъл промотира ролята си в африканските страни, която не е учредена единствено на оръжейни покупко-продажби, само че и на принадлежности на „ меката мощ “ като вложения, търговия, културен продан. Неслучайно съветските дипломати постоянно употребяват историята в своя изгода в Африка – Русия няма колониален комплекс на континента, за разлика от Португалия, Франция, Англия или Италия; Русия също по този начин няма история с интервенции в Африка, сходна на тази на Съединени американски щати. Париж сигурно е усетил трусовете за ползите си. През последната година, в това число по време на срещата на по отношение на обстановката в Сахел през януари 2020 година, Макрон е разговарял неколкократно с Деби и евентуално една от тематиките е опцията за партньорство сред Нджамена и Русия.
Ескалацията в Чад и антифренските настроения след убийството на Деби и взимането на властта от армията – чиито генерали изпращат сили в поддръжка на Хафтар единствено година по-рано, са добре пристигнали за Русия и нейната политика в Африка. Фактът, че Макрон към този момент поддържа сина на Деби, макар несъгласието на опозицията, ще бъде употребен. Вече видяхме сходно развиване в прилежащ ЦАР, където президентът Туадера се намираше в тежка обстановка поради бунтовниците и с помощта на съветските сили съумя да закрепи властта си за сметка на френското въздействие в страната. Русия е относително нов състезател, необременен с история в лицето на локалните елити – отстраняването на несъмнено про-френски водач е добра вест за Кремъл и опция да бъде препоръчана поддръжка без обвързването, което Париж изисква.
Идрис Деби е всичко друго, само че не и либерален водач. Неговото ръководство е белязано от несъгласия и нарушение на човешките права, а също и от непрекъснати конфликти с многочислени размирен групи. За трите десетилетия, в които Деби ръководи в Нджамена, той основава доста врагове, само че и другари. Така да вземем за пример, Франция застава твърдо зад чадския президент, а Еманюел Макрон участва персонално на погребението му. Париж желае непоклатимост в някогашната си колония, където има директни ползи. Именно в Чад е една от главните бази на районните интервенции на френската войска, като броят на френските бойци в Сахел е от няколко хиляди – множеството стационирани в Нджамена. Макар и рядко да влиза в новините, страната има стратегическо значение за Европа.
President Macron today defied warnings from rebels in Chad to stay away from the funeral of Idriss Déby, its former strongman president, using the ceremony to threaten those challenging his successor
— The Times (@thetimes)
Разположен сред Камерун, Централноафриканската република, Либия, Судан, Нигер и Нигерия, Чад е в епицентъра на геополитически и стопански ползи както на районни, по този начин и на международни сили. Франция е там, както и Съединени американски щати. Там са и руснаците, които все още на убийството на Деби, имат ситуирани сили в Либия, Судан и ЦАР, а също по този начин са изпратили проучвателни задачи в Нигерия. Към която и граница да погледнем, пред Чад няма лесни избори. Най-притеснителна за ръководството на Деби обаче е северната граница с Либия. Именно оттова идват бойците, които нападат силите на Чад в средата на април и след това убиват президента на страната.
За групата, упрекната за офанзивата, ФАКТ, има редица легенди, само че и обстоятелства, които провокират спекулации дали някоя от страните с ползи в региона, като да вземем за пример Русия, няма присъединяване в последвалата политическа рецесия в Чад, провокирана от отстраняването на Идрис Деби. Медийното внимание към региона е минимално, само че всеки анализатор, проследяващ Сахел и Либия може да види сигналите и връзките в тази комплицирана част на света. Управлението на Деби провокира основаването на редица размирен групи, които от 1990-те насам имат за цел да го смъкват от власт. Много от тези организации са основани по етническа линия, някои са основани в района на Дарфур в западен Судан, където получават оръжия и финансиране от някогашния судански автократ, Омар ал Башир. След като Башир и Деби подписват спокойно съглашение през 2010 година и се съгласяват да спрат да поддържат размирен групи един против различен, чадските бунтовници са принудени да изоставен Судан и намират нова база година по-късно – в Либия.
Бунтовническата секта ФАКТ е основана от някогашни офицери от армията на Чад и е основана в Либия от 2016 година, като в разнообразни интервали е участник в гражданската война под командването на военачалник Халифа Хафтар макар положителните връзки на генерала с Идрис Деби. След боевете в Мисрата през 2017 година Хафтар дава картбланш на ФАКТ да останат на териториите, следени от Либийската национална войска (ЛНА). Въпреки че в южна Либия ФАКТ пазят нефтените съоръжения за ЛНА, бойците на групата са неутрални по време на офанзивата на Хафтар против Триполи през 2019 година Отношенията сред Хафтар и ФАКТ постоянно са били спорни, като генералът от време на време прави удари по силите на бунтовниците, когато дейностите им могат да застрашат връзките с Чад. Либийският пълководец дава на ФАКТ оръжия, дадени от ОАЕ, отбрана и потребен военен опит, които наклониха везните при бунтовническата офанзива в северен Чад в средата на април. Въпреки че няма доказателства, че Хафтар е заповядал персонално или подтикнал ФАКТ да навлезе в Чад с концепцията да нападна държавни сили, доста е евентуално районните държавни управления да слагат под въпрос способността на Хафтар да обуздава другите наемнически сили, които водят война под чадъра на ЛНА. На фона на възобновените апели от интернационалната общественост наемническите сили да изоставен Либия, Хафтар занапред ще се сблъсква с претенции да откри по-силен надзор върху пъстрата си войска. Генералът продължава да не поддържа интернационалните старания за стабилизиране на държавното управление в Триполи и даже сега прегрупира силите си в Източна и Южна Либия. Всичко това се следи от районните и международни сили, които са забъркани във войната в Либия и имат ползи в прилежащ Чад и като цяло Сахел.
France’s President Emmanuel Macron says he wants to see a “peaceful, democratic, transition” for Chad in the wake of Idriss Deby’s death. What do you think of his comments, given France’s past as a colonial power in Chad?
— The Stream (@AJStream)
Трябва да се каже, че сигурно последните събития са сериозен проблем за дълготрайните проекти на Франция и слагат под въпрос политиките на Макрон в района. Франция поддържа по едно и също време Халифа Хафтар в Либия и Идрис Деби и военния ешелон в Чад. Докато Хафтар разчита на положителните си връзки с убития президент на Чад, той дава образование и оръжия на бунтовниците против Деби и даже ги употребява като наемници в борбата си против Триполи. Едва ли Франция не е била в течение на това развиване. Също по този начин, в случай че данните са правилни, Париж е знаел за навлизането на бунтовниците откъм Либия – същите, които Хафтар употребява – седмица преди офанзивата върху армията на Чад, довела до гибелта на Деби – само че не са подхванати дейности както през 2019 година, когато френската авиация извърши удари в поддръжка на президента на Чад при доста идентична бунтовническа атака.
Въпреки че Франция надали има проекти да се изтегля от Сахел изцяло в близко бъдеще, има огромна възможност за понижаване на военно присъединяване в района, което към този момент години тежи върху държавния бюджет. Целта на Париж е част от отговорността във връзка с сигурността да бъде делегирана на африканските сътрудници. Твърде противоречиво е обаче до каква степен те в действителност могат да бъдат считани за надеждни. Съществува огромна заплаха локални водачи като президента на Нигер, да решат да употребят елементи от корпуса за свои вътрешни цели. Формацията G5S е основана по сходство на друга самодейност, настояща в района – Многонационалните обединени сили, MNJTF, военно обединяване сред Нигер, Нигерия, Камерун и Чад, чиито сили се борят с Боко Харам през последните пет години. В съпоставяне с еквивалента си обаче, G5 има някои доста съществени и забележими недостатъци, а точно стеснен боен потенциал и финансови проблеми. Докато MNJTF може да разчита на опитните въоръжени сили на Нигерия и Камерун, то не може да се каже същото за тези на Мавритания, Мали, Буркина Фасо и Чад. Малийската войска е със съществени проблеми, а Мавритания и Чад не са взели участие в сериозен боен спор през последните три десетилетия. Ето за какво учудващо е бездействието на Франция, когато бунтовническите сили навлизат в Чад в средата на април и това провокира спекулации дали французите не са затворили очите си в името на положителните връзки с Хафтар в Либия.
Според отчети на Организация на обединените нации бунтовниците от ФАКТ са били основани не просто в Южна Либия, а в авиобазата Ал Джуфра. Това е същата база, отдадена за прилагане на съветските сили и по-специално на частната военна компания „ Вагнер “. Наемниците взеха присъединяване по време на офанзивата на Хафтар против Триполи, а също и построиха защитните линии по оста Сирт-Джуфра. Едва ли бунтовниците от Чад, които също се борят за Хафтар, не са влизали в контакт с съветските наемници. Ако съдим по отчетите, те освен са влизали в контакт, само че са получили зелена светлина да тръгнат за Чад. Тяхното придвижване не би могло да се случи без знанието на Хафтар и Москва поради околните връзки сред тях.
's rebel groups based in such as may find fresh support from, which could emerge as a geopolitical winner in the region. Moscow will be encouraged by a fresh wave of anti- sentiment.
— Africa Confidential (@Africa_Conf)
Регионални последствия от убийството на Идрис Деби и евентуалната връзка с районните упоритости на Русия са нещо, върху което анализаторите занапред ще се взират. Показателно е мълчанието откъм Кремъл по отношение на последните събития в Чад, макар че Деби е правел услуги на съветските ползи в предишното. Така да вземем за пример, по данни на испанската организация ЕФЕ от юни 2020 година, минимум 1500 чадски бойци е трябвало да бъдат изпратени в Либия като краткотрайни подкрепления за силите на Халифа Хафтар. Това не е първият път, в който Чад се съгласява с настояването на Халифа Хафтар. Между октомври 2017 година и януари 2019 година Нджамена изпраща към 2500 бойци да поддържат либийския пълководец съгласно информация на старши боен пълководец. Властите в Чад и най-много Деби, имат вяра, че Хафтар е част от решението на либийския проблем. Това виждане е обвързвано с персоналните ползи на Деби. Тъй като бунтовническите групи постоянно вършат нахлувания в Чад, президентът на Чад желае поддръжката на Хафтар да постави завършек на тези размирен действия и задачата е реализиране на съглашение сходно на това с Омар ал Башир в Судан. Предоставянето на военна мощ е израз на поддръжка от Нджамена и обръщение Хафтар да спре с потреблението на бунтовниците. Услугите в интерес на Хафтар се случват в миг, когато Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Чад и Нигер – обмислят разполагане на съветски военни съветници, макар че всички тези страни работят с Франция и Съединени американски щати. През октомври 2019 година в съветските медии се разгласява информация, че страните от Сахел са разговаряли с Путин за разполагане на съветници, следвайки модела от други региони в Африка като ЦАР.
В този ред на мисли Сахел и Чад по-специално съставлява доста добра опция за Русия, както да накърни западните ползи, по този начин и да получи достъп до Западна Африка. Конфликтът в региона единствено подкрепя осъществяването на тези цели. Интересите на Русия в Африка идват на напред във времето през последните няколко години и изключително след интервенцията в Сирия през 2015 година Руско-африканският стопански конгрес, състоял се на 23-24 октомври 2019 година в Сочи, е показан от съветски медии като изключително значимо геополитическо и геоикономическо събитие. Кремъл промотира ролята си в африканските страни, която не е учредена единствено на оръжейни покупко-продажби, само че и на принадлежности на „ меката мощ “ като вложения, търговия, културен продан. Неслучайно съветските дипломати постоянно употребяват историята в своя изгода в Африка – Русия няма колониален комплекс на континента, за разлика от Португалия, Франция, Англия или Италия; Русия също по този начин няма история с интервенции в Африка, сходна на тази на Съединени американски щати. Париж сигурно е усетил трусовете за ползите си. През последната година, в това число по време на срещата на по отношение на обстановката в Сахел през януари 2020 година, Макрон е разговарял неколкократно с Деби и евентуално една от тематиките е опцията за партньорство сред Нджамена и Русия.
Ескалацията в Чад и антифренските настроения след убийството на Деби и взимането на властта от армията – чиито генерали изпращат сили в поддръжка на Хафтар единствено година по-рано, са добре пристигнали за Русия и нейната политика в Африка. Фактът, че Макрон към този момент поддържа сина на Деби, макар несъгласието на опозицията, ще бъде употребен. Вече видяхме сходно развиване в прилежащ ЦАР, където президентът Туадера се намираше в тежка обстановка поради бунтовниците и с помощта на съветските сили съумя да закрепи властта си за сметка на френското въздействие в страната. Русия е относително нов състезател, необременен с история в лицето на локалните елити – отстраняването на несъмнено про-френски водач е добра вест за Кремъл и опция да бъде препоръчана поддръжка без обвързването, което Париж изисква.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ