Френската интелектуалка Жюстин Леви срещу фаталната красавица Карла Бруни
Жюстин Леви e родена през 1974 година Дъщеря е на френския мъдрец, публицист и интелектуалец Бернар Анри Леви. През 1995 се омъжва за Рафаел Ентовен. Впоследствие брачният партньор ѝ я зарязва поради световноизвестния модел, актриса, певица и някогашна първа дама на Франция Карла Бруни, която по това време е избраница на татко му Жан-Пол Ентовен.
Жюстин споделя, че денят, когато схваща, че Рафаел и Карла ще си имат бебе е най-жестокият ден в живота ѝ. " Това е най-щастливият ден в живота ми “, крещи някогашният ѝ мъж по телефона. " Ингушите също са щастливи, когато им се роди бебе “, успокоява я татко ѝ – интелектуалецът. Докато са дружно с Рафаел, Жюстин също забременява, само че двамата вземат решение да направи рисков аборт, който ѝ предизвиква редица проблеми да забременее след това.
" Всичко, което постигнахме дружно е мъртво “, написа Жюстин.
" Не, остава цигарата. Аз пуша с помощта на него. Толкова съм удовлетворена. Обожавам да пуша. “
След като се възвръща от зависимостта, която развива към амфетамините, Жюстин сяда и разказва Всичко. " Ти какво очакваше? “, пита риторично някогашния си брачен партньор и продължава: " Смяташ, че ще бъде елементарно да ме напуснеш? Мислиш си, че ще те оставя да го направиш “. Книгата " Нищо изключително “ излиза през 2004 година Веднага се трансформира в бестселър, преведена е на голям брой езици и измества от челните места в класациите даже литературната сензация " Шифърът на Леонардо “.
" Не е толкоз постоянно срещано събитие един вид да разкара обичаната от него жена, с цел да направи дете на годеницата на обичания си баща. Не бе задължен да се трансформира в този презрян Иполит, нали? “ Освен че Жюстин безпощадно разказва Рафаел (в романа Адриан) като безволево, детско и грубо дребосъче паднало в клопката на " красива рожба на биониката с взор палач “, не пести и своите срамни моменти. Например оня път, когато рисува мустаци на една двуметрова Паола (Бруни в романа) на някаква автобусна спирка и една баба я афишира за незаконно изчадие. Или тогава, когато се пробва да си смъкна брачната халка, само че пръстът се подува и се постанова да я срежат. Или моментът, когато се тъпче с кроасани в кварталното кафене и осъзнавайки, че си е не запомнила парите заобикаля? Налага се да намира обиколни направления в продължение на седмици. Или зависимостта към опиатите, която развива по време на брака си, с цел да се усеща уверена. За да е почтена за брачна половинка си. " Отритната, разкарана, захвърлена – шокът ме бе взривил и затрил, чернобилизирал ме бе. “ И за всичко е отговорен Адриан (или Рафаел). " Нему приписвах виновността за всичко. За тъгата ми, той е отговорен. За кошмарите ми, той е отговорен. За булимията и анорексията ми, за кончината на моята баба и убийството на командира на съпротивата Масуд, за неприятното време, за птичия грип, за израело-палестинския спор, за първата ми гънка, за тъмните кръгове към очите ми – все той и непроменяемо той. “
В началото Рафаел убеждава Жюстин, че ревността ѝ е безпочвена. " Казваше ми, но обич моя, та това е мащехата ми. “ " Хвана се с Паола както правеше лицеви опори, единствено с цел да покаже на огромните, че бе също толкоз огромен като тях, че и той можеше да има жена с взор палач. “ Според Жюстин той пада в тъпата клопка на една магьосница, която нехае какъв брой се обичат татко и наследник. И въпреки всичко позволява опцията, че може в действителност да се обичат и да са щастливи дружно. " Дали това ми предизвиква болежка? Да си го представям благополучен с нея, надалеч от мен. Дори и това не. Вече не. “
" Всичко, което ми остана от него е цигарата. Какво ще ми остане, като спра?‘
" Нищо изключително “ носи на авторката си известност, пари, популярност и уверена съм малко утешение. Но в света на пишещите, отмъщението не носи правдивост. Карла Бруни е дамата котка. Онази, която идва в къщата в Поркрол с израз от сорта на " светът е мой и всички пичове също. “ Карла Бруни, Терминатор, който споделя, че няма потребност от никого, " аз мъжете ги кастрирам незабавно “. Карла Бруни, тази нарцистична полова хищница. Жената, която Клептън и Джагър в никакъв случай няма да не помнят. Онази, която на всичкото от горната страна разполага с безукорен жанр, музикален гений, бърз разум и богата обща просвета. " Нищо изключително “ прави облика на Карла Бруни приключен, полира го. Нейната нестихваща известност и умеенето ѝ да получава това, което желае са непокътнати.
В момента Жюстин Леви е на 49 години. Работи в издателство, редактира, написа, постоянно вечеря с татко си. Станала е малко по-цинична, малко по-обезверена и малко по-смела. Има две деца и не има вяра в моногамията. Бившият ѝ брачен партньор, нейната неизлечима болест е от дълго време сменен с Никола Саркози.
Наскоро Карла Бруни съобщи, че написа контрамемоар с нейната позиция. Историята продължава.
Жюстин споделя, че денят, когато схваща, че Рафаел и Карла ще си имат бебе е най-жестокият ден в живота ѝ. " Това е най-щастливият ден в живота ми “, крещи някогашният ѝ мъж по телефона. " Ингушите също са щастливи, когато им се роди бебе “, успокоява я татко ѝ – интелектуалецът. Докато са дружно с Рафаел, Жюстин също забременява, само че двамата вземат решение да направи рисков аборт, който ѝ предизвиква редица проблеми да забременее след това.
" Всичко, което постигнахме дружно е мъртво “, написа Жюстин.
" Не, остава цигарата. Аз пуша с помощта на него. Толкова съм удовлетворена. Обожавам да пуша. “
След като се възвръща от зависимостта, която развива към амфетамините, Жюстин сяда и разказва Всичко. " Ти какво очакваше? “, пита риторично някогашния си брачен партньор и продължава: " Смяташ, че ще бъде елементарно да ме напуснеш? Мислиш си, че ще те оставя да го направиш “. Книгата " Нищо изключително “ излиза през 2004 година Веднага се трансформира в бестселър, преведена е на голям брой езици и измества от челните места в класациите даже литературната сензация " Шифърът на Леонардо “.
" Не е толкоз постоянно срещано събитие един вид да разкара обичаната от него жена, с цел да направи дете на годеницата на обичания си баща. Не бе задължен да се трансформира в този презрян Иполит, нали? “ Освен че Жюстин безпощадно разказва Рафаел (в романа Адриан) като безволево, детско и грубо дребосъче паднало в клопката на " красива рожба на биониката с взор палач “, не пести и своите срамни моменти. Например оня път, когато рисува мустаци на една двуметрова Паола (Бруни в романа) на някаква автобусна спирка и една баба я афишира за незаконно изчадие. Или тогава, когато се пробва да си смъкна брачната халка, само че пръстът се подува и се постанова да я срежат. Или моментът, когато се тъпче с кроасани в кварталното кафене и осъзнавайки, че си е не запомнила парите заобикаля? Налага се да намира обиколни направления в продължение на седмици. Или зависимостта към опиатите, която развива по време на брака си, с цел да се усеща уверена. За да е почтена за брачна половинка си. " Отритната, разкарана, захвърлена – шокът ме бе взривил и затрил, чернобилизирал ме бе. “ И за всичко е отговорен Адриан (или Рафаел). " Нему приписвах виновността за всичко. За тъгата ми, той е отговорен. За кошмарите ми, той е отговорен. За булимията и анорексията ми, за кончината на моята баба и убийството на командира на съпротивата Масуд, за неприятното време, за птичия грип, за израело-палестинския спор, за първата ми гънка, за тъмните кръгове към очите ми – все той и непроменяемо той. “
В началото Рафаел убеждава Жюстин, че ревността ѝ е безпочвена. " Казваше ми, но обич моя, та това е мащехата ми. “ " Хвана се с Паола както правеше лицеви опори, единствено с цел да покаже на огромните, че бе също толкоз огромен като тях, че и той можеше да има жена с взор палач. “ Според Жюстин той пада в тъпата клопка на една магьосница, която нехае какъв брой се обичат татко и наследник. И въпреки всичко позволява опцията, че може в действителност да се обичат и да са щастливи дружно. " Дали това ми предизвиква болежка? Да си го представям благополучен с нея, надалеч от мен. Дори и това не. Вече не. “
" Всичко, което ми остана от него е цигарата. Какво ще ми остане, като спра?‘
" Нищо изключително “ носи на авторката си известност, пари, популярност и уверена съм малко утешение. Но в света на пишещите, отмъщението не носи правдивост. Карла Бруни е дамата котка. Онази, която идва в къщата в Поркрол с израз от сорта на " светът е мой и всички пичове също. “ Карла Бруни, Терминатор, който споделя, че няма потребност от никого, " аз мъжете ги кастрирам незабавно “. Карла Бруни, тази нарцистична полова хищница. Жената, която Клептън и Джагър в никакъв случай няма да не помнят. Онази, която на всичкото от горната страна разполага с безукорен жанр, музикален гений, бърз разум и богата обща просвета. " Нищо изключително “ прави облика на Карла Бруни приключен, полира го. Нейната нестихваща известност и умеенето ѝ да получава това, което желае са непокътнати.
В момента Жюстин Леви е на 49 години. Работи в издателство, редактира, написа, постоянно вечеря с татко си. Станала е малко по-цинична, малко по-обезверена и малко по-смела. Има две деца и не има вяра в моногамията. Бившият ѝ брачен партньор, нейната неизлечима болест е от дълго време сменен с Никола Саркози.
Наскоро Карла Бруни съобщи, че написа контрамемоар с нейната позиция. Историята продължава.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ