„Цвете от куршуми“ на Оля Ал–Ахмед гастролира из страната
Журналистката, поетеса и преводачка Оля Ал-Ахмед продължава да показва новоизлязлата си стихосбирка „ Цвете от патрони “ всяка сряда, събота и неделя до края на ноември в дома-музей на своята майка – огромната поетеса Ваня Петкова (1944-2009), в пловдивското село Езерово. А софийската премиера се чака да бъде на 21 януари в Литературен клуб „ Перото “.
Междувременно при огромен триумф минаха и гастролите на „ Цвете от патрони “ в Народно читалище „ Христо Смирненски “ в пловдивското село Бяла Река, както и в НЧ „ Христо Ботев 1871 “ в село Ябълково, община Димитровград. И на двете места пред публиката бяха показани също юбилейната поетична антология на Ваня Петкова „ Аз съм Сириус “, както и издаденият през 2024 година неин разказ „ Бог е Любов “, писан сред 1977 и 1989 година И двете книги са възпоменание за бунтарката на българската литература, готови от фамилията ѝ и издадени от „ Книгомания “.
Ваня Петкова участва блестящо и в „ Цвете от патрони “ на щерка си Оля, само че в извънредно амплоа – с нейни рисунки е илюстрирана стихосбирката. Популяризирайки по този начин едва известния живописен гений на майка си, дъщерята включва в тази своя поетична книга и своя татко – суданския интелектуалец доктор Нури Садик. Именно на него е специфичното посвещение на „ Цвете от патрони “.
Третото потомство на надареното семейство също е тук – дизайнът, корицата и част от илюстрациите са на Джозеф Ал-Ахмад, наследник на Оля и внук на Ваня и Нури, талантлив артист, режисьор и художник.
Оля Ал-Ахмед приказва за „ Цвете от патрони “ като за „ луда книга “, изтъкана от „ голата истина “ и писана в продължение на тринадесет години. Авторката споделя: „ Това не е просто определена поезия, това е изживяна поезия за тези тринадесет години. Това е животът ми в стихове. Възход и проваляне, обич и изменничество, ритници и подадена ръка, мрак и светлина, обиди и хвалби, любов, другарство, ненавист, невярност, разлъка - пукотевица от упор и.......някъде там, най-после на бойното житейско поле от изстреляните по мен гилзи въпреки всичко ще поникне едно алено цвете! Това е „ Цвете от патрони “! В тази безусловно луда книга всеки от вас ще откри нещо за себе си, уверена съм! “
Защо Оля Ал-Ахмед назовава творението си „ бясно “? Ето по какъв начин самата тя дава отговор: „ Защото излязох от всички рамки и правила на общоприетата поезия, като пишех и тук истината, голата истина, само че този път в рими. А да пишеш истината в днешно време е полуда! “
Авторката показва на своя профил във Facebook благодарността си към издателите от „ Книгомания “ и в частност „ на Илиян Андонов за това, че още веднъж повярва в силата на поезията в тези прозаични времена “. Оля Ал-Ахмед благодари сърдечно и на журналиста Исак Гозес, „ който написа увод в ритъма на аржентинското танго “. Тя благодари и на Наталия Петрова от „ Книгомания “, която „ отговорно, както постоянно, извърши своята съвършена функционалност на виновен редактор “. Благодарностите ѝ са и към нейния наследник Джозеф Ал-Ахмад, както и към „ всички другари “, оказали ѝ морална и финансова поддръжка за книгата. Авторката акцентира: „ Благодаря най-много на майка ми, поетесата Ваня Петкова, която сигурно ме гледа от небесата какви ги правя! Тя също взе участие в ексцентричната стихосбирка, само че този път като ослепителен художник! Благодаря на Бог, че ми дава към момента сили да създавам! “
Оля Ал-Ахмед обобщава: „ Поезията е бохемски род, той не е за всеки, а единствено за тези с необятно скроените души и отворено схващане към голата истина. Може ли някой да ме осъди за истината в рими? Вероятно може, само че постоянно ще апелирам още веднъж в рими и по този начин до безспир! “
Източник: Съюз на българските журналисти
https://sbj-bg.eu/article/details/63026
Междувременно при огромен триумф минаха и гастролите на „ Цвете от патрони “ в Народно читалище „ Христо Смирненски “ в пловдивското село Бяла Река, както и в НЧ „ Христо Ботев 1871 “ в село Ябълково, община Димитровград. И на двете места пред публиката бяха показани също юбилейната поетична антология на Ваня Петкова „ Аз съм Сириус “, както и издаденият през 2024 година неин разказ „ Бог е Любов “, писан сред 1977 и 1989 година И двете книги са възпоменание за бунтарката на българската литература, готови от фамилията ѝ и издадени от „ Книгомания “.
Ваня Петкова участва блестящо и в „ Цвете от патрони “ на щерка си Оля, само че в извънредно амплоа – с нейни рисунки е илюстрирана стихосбирката. Популяризирайки по този начин едва известния живописен гений на майка си, дъщерята включва в тази своя поетична книга и своя татко – суданския интелектуалец доктор Нури Садик. Именно на него е специфичното посвещение на „ Цвете от патрони “.
Третото потомство на надареното семейство също е тук – дизайнът, корицата и част от илюстрациите са на Джозеф Ал-Ахмад, наследник на Оля и внук на Ваня и Нури, талантлив артист, режисьор и художник.
Оля Ал-Ахмед приказва за „ Цвете от патрони “ като за „ луда книга “, изтъкана от „ голата истина “ и писана в продължение на тринадесет години. Авторката споделя: „ Това не е просто определена поезия, това е изживяна поезия за тези тринадесет години. Това е животът ми в стихове. Възход и проваляне, обич и изменничество, ритници и подадена ръка, мрак и светлина, обиди и хвалби, любов, другарство, ненавист, невярност, разлъка - пукотевица от упор и.......някъде там, най-после на бойното житейско поле от изстреляните по мен гилзи въпреки всичко ще поникне едно алено цвете! Това е „ Цвете от патрони “! В тази безусловно луда книга всеки от вас ще откри нещо за себе си, уверена съм! “
Защо Оля Ал-Ахмед назовава творението си „ бясно “? Ето по какъв начин самата тя дава отговор: „ Защото излязох от всички рамки и правила на общоприетата поезия, като пишех и тук истината, голата истина, само че този път в рими. А да пишеш истината в днешно време е полуда! “
Авторката показва на своя профил във Facebook благодарността си към издателите от „ Книгомания “ и в частност „ на Илиян Андонов за това, че още веднъж повярва в силата на поезията в тези прозаични времена “. Оля Ал-Ахмед благодари сърдечно и на журналиста Исак Гозес, „ който написа увод в ритъма на аржентинското танго “. Тя благодари и на Наталия Петрова от „ Книгомания “, която „ отговорно, както постоянно, извърши своята съвършена функционалност на виновен редактор “. Благодарностите ѝ са и към нейния наследник Джозеф Ал-Ахмад, както и към „ всички другари “, оказали ѝ морална и финансова поддръжка за книгата. Авторката акцентира: „ Благодаря най-много на майка ми, поетесата Ваня Петкова, която сигурно ме гледа от небесата какви ги правя! Тя също взе участие в ексцентричната стихосбирка, само че този път като ослепителен художник! Благодаря на Бог, че ми дава към момента сили да създавам! “
Оля Ал-Ахмед обобщава: „ Поезията е бохемски род, той не е за всеки, а единствено за тези с необятно скроените души и отворено схващане към голата истина. Може ли някой да ме осъди за истината в рими? Вероятно може, само че постоянно ще апелирам още веднъж в рими и по този начин до безспир! “
Източник: Съюз на българските журналисти
https://sbj-bg.eu/article/details/63026
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ