Беновска призова Радев, Слави и Мая Манолова да си изтръгнат сърцата: Красивите са винаги смели
Журналистката Беновска излезе с нов коментар за събитията в България преди изборите:
" Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, поради българите? ", пита тя.
Ще ви припомня „ Сърцето на Данко “ от Максим Горки, 1895
Живели на земята едни хора. Весели, мощни и смели. Настанало тежко време; племена прогонили хората в блата и мрак. Те гинели, плачели дамите и децата, бащите изпаднали в паника. Имало два пътя: единият, обратно – там били мощните и зли врагове, другият - напред – в гъста мрачевина, с погребална ария.
Били мощни и можели да се бият до гибел. Но те не трябвало да умрат в боеве, тъй като имали завещания. А, в случай че загинели, биха пропаднали и заветите им. Мислели. И отслабнали от мисли...
Страх се породил, сковал им здравите ръце. Вече желали да тръгнат към врага и да му принесат в подарък свободата си. И изплашени от гибелта, никой към този момент не се боял от робския живот... Но. Се явил Данко.
Данко бил млад хубавец. Красивите са постоянно смели.
Данко споделил: „ Не може да се отмести камък от пътя с мислене. Който нищо не прави, с него нищо не става. Ставайте – всичко на света има край! ”
„ Води ни! ” – споделили те.
Той ги повел...
Тръгнали всички след него – вярвали му. Тъмно било и на всяка крачка блатото разтваряло своята жадна, гнила уста, гълтало хората и дърветата препречвали пътя като могъща стена. Почнали да роптаят срещу Данко, да споделят, че на вятъра той, млад и некомпетентен, ги е повел нанякъде си. А той вървял пред тях и бил жизнен и убеден.
Извила се стихия. Вървели дребните хора измежду огромните дървета и страшния звук на мълниите. Труден бил пътят и хората падали духом. Но срамно им било да съзнаят безсилието си. И в злобата и гнева си се нахвърлили върху Данко. Да го укоряват, че не може да ги води!
Сред треперещия мрак, изтощени и зли, съдели Данко:
– Ти си незабележим и нездравословен човек! Ти ни поведе и по тази причина ще загинеш!
– Вие, казахте: „ Води ни! ” И аз ви поведох! – застанал Данко самоуверено против тях. – Имам геройство и ви поведох! А, вие? Какво направихте, с цел да си помогнете?! Вие единствено вървяхте, вървяхте, като стадо овце!
Тези думи ги разярили.
– Ти ще умреш!– ревели те.
Данко видял, че те са зверове - нямало достойнство и не можел да чака прошка. В сърцето му кипнало възмущение, само че от жал към хората - угаснало. Той обичал хората и мислел, че без него те, може би, ще загинат.
И, ето, сърцето му пламнало от огъня на желанието да ги избави, да ги изведе на необятен път. И, тогава, в очите му заблестели лъчите на този всесилен огън... А, те, помислили, че той е освирепял, та по тази причина по този начин блестящо са запламтели очите му. Наежили се, като вълци – очаквали, че той ще се бори с тях и го обкръжили, с цел да го заловен и убият.
Той схванал и от това, още по-ярко, запламтяло сърцето му, тъй като тая тяхна мисъл породила в него горест.
– Какво ще направя за хората?! – по-силно от мълния викнал Данко.
И раздрал с ръце гърдите си, изтръгнал из тях сърцето си, издигнал го високо над главата си. То пламтяло по-ярко от слънце. И цялата гора се притаила, огряна от тоя факел на велика обич към хората. А мракът се разпръснал от светлината му.
– Да вървим! – Данко се втурнал напред, издигнал високо горящото си сърце и осветявал с него пътя на хората.
Омагьосани, те се втурнали след него.
И, ето, гората се разтворила пред него.
А, Данко и всички тия хора, потънали в слънце. Бурята останала зад тях. От залеза, реката изглеждала алена - като кръвта, която бликала на гореща бликам от раздраната гръд на Данко.
Данко – метнал щастлив взор към свободната земя, към свободните хора. И паднал – мъртъв.
А хората, радостни и цялостни с очаквания, не забелязали гибелта му и не видели, че още пламти до натрупа на Данко неговото самоуверено сърце. Човек, боейки се от пожар, настъпил с крайник гордото сърце... И то се разсипало на искри и угаснало...
А в България:
Изчезналото „ Горящо сърце на Данко ”, което е било вградено в постамента на „ Св. Богородица ” в Хасково - най-високата в света скулптура на „ Св. Богородица с Младенеца ” - висока 14 метра и тежи 80 тона, сложена върху 17 метров фундамент, с параклис, на хълма „ Ямача ”, прочут още като Младежкия рид, бе открито Сърцето на Данко - в пластмасова щайга в склад. Било свалено за ремонт, откакто се е появил теч.
Нямам коментар. А, вие, гласоподаватели?
Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, поради българите?
Аз съм Беновска. И запитвам. "
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
" Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, поради българите? ", пита тя.
Ще ви припомня „ Сърцето на Данко “ от Максим Горки, 1895
Живели на земята едни хора. Весели, мощни и смели. Настанало тежко време; племена прогонили хората в блата и мрак. Те гинели, плачели дамите и децата, бащите изпаднали в паника. Имало два пътя: единият, обратно – там били мощните и зли врагове, другият - напред – в гъста мрачевина, с погребална ария.
Били мощни и можели да се бият до гибел. Но те не трябвало да умрат в боеве, тъй като имали завещания. А, в случай че загинели, биха пропаднали и заветите им. Мислели. И отслабнали от мисли...
Страх се породил, сковал им здравите ръце. Вече желали да тръгнат към врага и да му принесат в подарък свободата си. И изплашени от гибелта, никой към този момент не се боял от робския живот... Но. Се явил Данко.
Данко бил млад хубавец. Красивите са постоянно смели.
Данко споделил: „ Не може да се отмести камък от пътя с мислене. Който нищо не прави, с него нищо не става. Ставайте – всичко на света има край! ”
„ Води ни! ” – споделили те.
Той ги повел...
Тръгнали всички след него – вярвали му. Тъмно било и на всяка крачка блатото разтваряло своята жадна, гнила уста, гълтало хората и дърветата препречвали пътя като могъща стена. Почнали да роптаят срещу Данко, да споделят, че на вятъра той, млад и некомпетентен, ги е повел нанякъде си. А той вървял пред тях и бил жизнен и убеден.
Извила се стихия. Вървели дребните хора измежду огромните дървета и страшния звук на мълниите. Труден бил пътят и хората падали духом. Но срамно им било да съзнаят безсилието си. И в злобата и гнева си се нахвърлили върху Данко. Да го укоряват, че не може да ги води!
Сред треперещия мрак, изтощени и зли, съдели Данко:
– Ти си незабележим и нездравословен човек! Ти ни поведе и по тази причина ще загинеш!
– Вие, казахте: „ Води ни! ” И аз ви поведох! – застанал Данко самоуверено против тях. – Имам геройство и ви поведох! А, вие? Какво направихте, с цел да си помогнете?! Вие единствено вървяхте, вървяхте, като стадо овце!
Тези думи ги разярили.
– Ти ще умреш!– ревели те.
Данко видял, че те са зверове - нямало достойнство и не можел да чака прошка. В сърцето му кипнало възмущение, само че от жал към хората - угаснало. Той обичал хората и мислел, че без него те, може би, ще загинат.
И, ето, сърцето му пламнало от огъня на желанието да ги избави, да ги изведе на необятен път. И, тогава, в очите му заблестели лъчите на този всесилен огън... А, те, помислили, че той е освирепял, та по тази причина по този начин блестящо са запламтели очите му. Наежили се, като вълци – очаквали, че той ще се бори с тях и го обкръжили, с цел да го заловен и убият.
Той схванал и от това, още по-ярко, запламтяло сърцето му, тъй като тая тяхна мисъл породила в него горест.
– Какво ще направя за хората?! – по-силно от мълния викнал Данко.
И раздрал с ръце гърдите си, изтръгнал из тях сърцето си, издигнал го високо над главата си. То пламтяло по-ярко от слънце. И цялата гора се притаила, огряна от тоя факел на велика обич към хората. А мракът се разпръснал от светлината му.
– Да вървим! – Данко се втурнал напред, издигнал високо горящото си сърце и осветявал с него пътя на хората.
Омагьосани, те се втурнали след него.
И, ето, гората се разтворила пред него.
А, Данко и всички тия хора, потънали в слънце. Бурята останала зад тях. От залеза, реката изглеждала алена - като кръвта, която бликала на гореща бликам от раздраната гръд на Данко.
Данко – метнал щастлив взор към свободната земя, към свободните хора. И паднал – мъртъв.
А хората, радостни и цялостни с очаквания, не забелязали гибелта му и не видели, че още пламти до натрупа на Данко неговото самоуверено сърце. Човек, боейки се от пожар, настъпил с крайник гордото сърце... И то се разсипало на искри и угаснало...
А в България:
Изчезналото „ Горящо сърце на Данко ”, което е било вградено в постамента на „ Св. Богородица ” в Хасково - най-високата в света скулптура на „ Св. Богородица с Младенеца ” - висока 14 метра и тежи 80 тона, сложена върху 17 метров фундамент, с параклис, на хълма „ Ямача ”, прочут още като Младежкия рид, бе открито Сърцето на Данко - в пластмасова щайга в склад. Било свалено за ремонт, откакто се е появил теч.
Нямам коментар. А, вие, гласоподаватели?
Г-да нови - Радев, Слави, Мутри - Манолова, кой ще си изтръгне сърцето като Данко, поради българите?
Аз съм Беновска. И запитвам. "
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ