Журналистът Петър Волгин коментира политически теми на страницата си във

Журналистът Петър Волгин разяснява политически тематики на страницата си във фейсбук:“Радостта на целокупния умнокрасивитет от вчерашното решение на Конституционен съд още веднъж демонстрира, че тази обществена група има извънредно лимитирана дарба за разумно мислене. Хубаво, ще може министърът на правораздаването да желае оставката на основния прокурор. В нашия съответен случай това значи, че онази русолява жена с излъчването на продавачка в ЦУМ от времето на късния соц ще изиска оставката на Иван Гешев. И какво от това? Ама щяла доста страхотна, напряко неопровержима информация за негови провинения да даде. Обзалагам се, че „ неопровержимата “ й информация ще бъде сходна на онази, предоставена от Кирил и Лена – отрязъци от вестници или в случай че би трябвало по-модерно да се изразим, скрийншотове от уеб сайтове. Това в очите на жълтопаветната аудитория в действителност звучи като „ разбиващо “ доказателство, само че надали в настоящия Висш съдебен съвет ще погледнат по същия метод. Всички обикновено мислещи хора знаят, че който и да изиска оставката на Главния прокурор в този момент – дали министърът на правораздаването, дали Светият синод – отговорът на Висш съдебен съвет ще бъде негативен. Е, за какво тогава е целият този звук? А с цел да сме почтени до дъно, би трябвало да кажем, че това, което ни показват като борба на „ безспорното положително “, т.е. държавното управление, против „ безспорното зло “, т.е. прокуратурата, е изумително обикновен и напряко вулгарен роман. Всъщност става дума за борба на клана, олицетворяван от господин Прокопиев, против клана, олицетворяван от господин Пеевски. Тук „ положителни “ и „ неприятни “ няма. Има единствено групировки, които се борят за цялата власт. Онези, дето по през целия ден опяват, че се сражавали като „ бойци на светлината в името на „ върховенството на закон “ са или добре платени НПОшници или потребни идиоти. Скандиранията за „ правосъдна промяна “ са просто шумовият декор, зад който едни нови играчи желаят да изместят старите. Едва ли има естествен българин, който да има вяра в искреността на тези „ правосъдните реформатори “.