Иван Кръстев: Разпадането на ЕС е възможен сценарий, но за България е икономическа трагедия
Журналистът от " Гласове " Явор Дачков беседва с политолога Иван Кръстев за новата геополитическа действителност, дейностите на Доналд Тръмп против Венецуела, спора в Украйна и скорошния му диалог с унгарския министър председател Виктор Орбан.
" За България разпадането на Европейския съюз би било покруса. Връщането на граници, мита и бариери би имало тежки стопански последствия. Малките страни не печелят суверенитет в свят на конкуриращи се велики сили, а губят отбрана и благоприятни условия. Удържането на Европейския съюз е бездънен български народен интерес ", декларира анализаторът.
В изявлението Иван Кръстева споделя още:
Навлизаме в свят, който наподобява на България от началото на 90-те години - твое е това, което можеш да защитиш. Светът влиза в нова ера. Международният ред умира постепенно. Когато един ред си отива, нормалният въпрос е кой е идващият. По-скоро би трябвало да сме подготвени за относително дълъг интервал на безвластие и безпорядък. Днес светът има междинни по големина страни, районни сили и районни водачи, които никога не могат да бъдат подценявани. Нито Съединени американски щати, нито Китай имат икономическия и военния капацитет да основат блокове от вида на тези, които съществуваха по време на Студената война.
Различното е методът, по който Тръмп оправда своето решение. През последните 35 години, когато американците са влизали някъде, те нормално са търсили - сполучливо или не - някаква легална форма, която да отбрани решението им. Търсили са съдружници, които авансово да го одобрят. Търсили са и роман - най-често по тази причина, че властта би трябвало да бъде дадена на законен режим, който има поддръжката на популацията. Това, което Тръмп направи, е друго. Той излезе и сподели: " Америка влиза; това не е промяна на режима, а единствено промяна на лидера; и това, от което се интересува Америка, е контролът върху нефтените залежи и нефтената промишленост на Венецуела. " Либералният ред постоянно е бил нападнат поради лицемерието си. Това, което следим в този момент, е тотална липса на двуличие.
В съветските телеграм канали може да се прочете изказванието, че Тръмп е съумял за четири часа да осъществя „ специфична интервенция “, която Русия се пробва да провежда в Украйна към този момент четири години. Когато президентът Тръмп сподели, че Америка ще ръководи Венецуела, той имаше поради, че ще ръководи нефтената промишленост на Венецуела.
За Китай и за Русия Венецуела не е дребна загуба. Всички уреди за противоракетна защита, които не сработиха във Венецуела, са съветско произвеждане. Около една трета от петролната промишленост на страната се управлява от „ Роснефт “. В момента Венецуела обезпечава не повече от един % от световното произвеждане на нефт, само че в същото време разполага с най-големите нефтени ресурси в света. Това внезапно слага Съединени американски щати в позицията на най-голямата петролна мощ в света – смяна с големи последствия.
От съветска позиция това значи, че Съединени американски щати ще могат да въздействат върху цената на петрола. А петролът, а не газът, е основният съставен елемент в бюджета на Русия – бюджет, който е мощно под напрежение поради войната в Украйна.
Има действителни проблеми в западната политика във връзка с Русия преди войната. Тези проблеми обаче не са задоволителни, с цел да легитимират започването на войната. Руската страна има съображение да счита, че ѝ е било дадено НАТО да не се уголемява по време на договарянията за обединяването на Германия. Американците обаче споделят истината, когато означават, че подобен документ не е подписан.
Както по време на Априлското въстание - ясно е било, че няма късмет, само че точно по този начин се ражда нацията. Едно е да предадеш позиции без пердах, а друго е да кажеш: направихме всичко, което зависеше от нас. Това дава учредения за самоуважение и за почитание от света.
Нашето отношение към Русия е значително символическо. Когато българинът чете или превежда текстове за Русия, те съвсем постоянно са за това по какъв начин Русия приказва за Запада. Интерес към това, което действително се случва в Русия, съвсем няма.
Започват символическите войни - въпросът е коя от европейските страни има потенциала да бъде в по-силна позиция при раздробяване на Европейския съюз.
Големият недостиг на Европа през днешния ден е неналичието на стратегическо въображение.
През 1900 година 25% от популацията на света е живяло в Европа. Ако демографските проекции се окажат правилни, през 2100 година този дял ще бъде към 6%.
Технологично Европа загуби конкуренцията както със Съединени американски щати, по този начин и с Китай.
В връзките със Съединени американски щати Европа има две варианти. Едната е да сме простаци, а другата - да се държим като се вършим на простаци. Те са разнообразни. Да си простак значи да мислиш, че протичащото се е краткотрайно, че Тръмп и Путин ще се скарат или че след Тръмп американската политика ще се върне към предходното си положение. Това няма да се случи. Да се правиш на простак обаче може да бъде потребно, тъй като Европа играе за време. Това време се употребява за създаване на самостоятелност, която неизбежно включва и боен съставен елемент.
