102-годишна жертва на Народния съд осъдена да плати 1200 лева разноски за делото си срещу Петър Волгин
" Журналистът от БНР Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата нравственос, както и на свободата на словото с изявлението си, възхваляващо Народния съд. Той обаче няма по какъв начин да е предизвикал с думите си щета на жена, която е жертва на комунистическия режим, само че не и на самия Народен съд. За нея остава единствено моралното задоволство, че с делото е отворен публичен спор. "
Така в резюме може да се заключи 24-страничното решение на Софийския областен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. поради статуса на Волгин във Facebook, че " задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ".
Съдия Андрей Георгиев отхвърля желае на 102-годишната Ц.Г. за 5001 лева и я осъжда да заплати на Волгин 1200 лева разходи по делото.
Петър Волгин разгласява поста си на 1 февруари, който е ден за респект на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изявлението на Волгин, за което схваща от сина си, тъй като брачният партньор ѝ е погубен през октомври 1944 година без съд и присъда от " новата власт ". Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година Ломският областен съд афишира мъжа за " безследно липсващ ". За дата на хипотетичната гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953 година даже бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.
Пред съда Волгин поддържа тезата, че изявлението му не е противоправно, тъй като е мнение, то не може да е правилно или погрешно. Отбелязва, че българската страна е била задължена да сътвори институцията на Народния съд и че тя е била за отбрана на ползите на народа. Изтъква още, че самичък е жертва на репресии по време на комунизма.
Съдът цитира процедура на Европейския съд по правата на индивида, както и други правосъдни решения от България и такива на Конституционния съд. Той не е склонен с Волгин, че в обществените мрежи публицистите могат да си пишат каквото си желаят, защото, показва съдът, те са обществени персони, които образуват публичното мнение освен до момента в който работят, а с всяко свое изявление. Журналистът не е публицист единствено във времето, което прекарва на работното си място, показва съдът.
Решението на арбитър Андрей Георгиев не е дефинитивно и може да се нападна пред Софийския градски съд. Където пък виси и групово дело, заведено от жертви на Народния съд против Петър Волгин.
Така в резюме може да се заключи 24-страничното решение на Софийския областен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. поради статуса на Волгин във Facebook, че " задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ".
Съдия Андрей Георгиев отхвърля желае на 102-годишната Ц.Г. за 5001 лева и я осъжда да заплати на Волгин 1200 лева разходи по делото.
Петър Волгин разгласява поста си на 1 февруари, който е ден за респект на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изявлението на Волгин, за което схваща от сина си, тъй като брачният партньор ѝ е погубен през октомври 1944 година без съд и присъда от " новата власт ". Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година Ломският областен съд афишира мъжа за " безследно липсващ ". За дата на хипотетичната гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953 година даже бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.
Пред съда Волгин поддържа тезата, че изявлението му не е противоправно, тъй като е мнение, то не може да е правилно или погрешно. Отбелязва, че българската страна е била задължена да сътвори институцията на Народния съд и че тя е била за отбрана на ползите на народа. Изтъква още, че самичък е жертва на репресии по време на комунизма.
Съдът цитира процедура на Европейския съд по правата на индивида, както и други правосъдни решения от България и такива на Конституционния съд. Той не е склонен с Волгин, че в обществените мрежи публицистите могат да си пишат каквото си желаят, защото, показва съдът, те са обществени персони, които образуват публичното мнение освен до момента в който работят, а с всяко свое изявление. Журналистът не е публицист единствено във времето, което прекарва на работното си място, показва съдът.
Решението на арбитър Андрей Георгиев не е дефинитивно и може да се нападна пред Софийския градски съд. Където пък виси и групово дело, заведено от жертви на Народния съд против Петър Волгин.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ