Асен Григоров: Агресивната кампания на ГЕРБ прави много труден разговора след изборите
Журналистът Асен Григоров в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " (бел. ред. интервюто е извършено на 10.04.2023 г.)
Президентът Румен Радев подписа декрет, с който свика на първо съвещание новоизбраното 49-о Народно заседание на 12 април от 10:00 часа, оповестиха през днешния ден от " Дондуков “ 2. Заседанието ще бъде намерено от Вежди Рашидов, който е най-възрастният народен представител и в този парламент. Според Конституцията първото съвещание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ депутат. Вежди Рашидов откри и предходния парламент, на който бе определен и за ръководител. В първия си работен ден депутатите би трябвало да изберат ръководител на Народното събрание още веднъж, както и негови заместници, по един от всяка парламентарна група. Румен Радев издава указа си в първия работна ден, откакто ЦИК публично разгласи имената на новите депутати. Коментари на политолози и разнообразни анализатори не липсват, съгласно някои, президентът бърза, съгласно други, няма какво да чака. Тук при мен в студиото към този момент е журналистът Асен Григоров. Здравейте.
Здравейте.
Г-н Григоров, изненада ли ви президентът с дейностите си? И на какво мнение сте вие: бърза ли президентът или предстоящо съгласно вас свика първото съвещание на 49-ото Народно заседание още тази сряда?
Това е малко " Дали аз закъснях или времето бързаше “, по принцип се очакваше на 18-и или 19-и да свика първото съвещание.
След празниците, да.
След празниците. Много хора чисто религиозно са наранени от това, че на Велика сряда би трябвало да се свика съвещание на Народното събрание. Г-н Радев не е от религиозните хора, доколкото съм следил изявите му, доколкото мога да усетя. Все отново на Велика сряда Юда е взел 30-те сребърника, това е, вечерта, в навечерието Исус е споделил: " Един от вас ме е предал “. Т.е. има символика и политиците въпреки всичко би трябвало да имат едно мислено когато се вършат сходни неща. То не е въпросът дали е бързо или постепенно. Според мен може би беше редно да се изчака още една седмица, не толкоз поради Великата сряда, не поради бързането или не бързането, а изборите бяха напрегнати, резултатът е доста необикновен и еднакъв, вижда се, че не са подготвени партиите още да стартират дейна работа една с друга.
Но дали в този момент или след една седмица, няма ли да е същото?
Още уталожва се прахта по този начин да се каже, поуспокояват се пристрастеностите, минават първите страсти. Може би било малко по-продуктивно, в случай че би се свикало събранието една седмица по-късно. Разбира се, това няма да промени нищо изключително в политическата обстановка. Аз не знам причините на господин Радев, той по принцип се държи малко като унаследен монарх, не се усеща зает да се аргументира за решенията си. Не съм чувал до момента, в случай че аз нещо греша, вие ме поправете, само че до момента не съм чул той да аргументира едно или друго решение,да дадем претекстове, което също би било част от опцията да се успокои политическия живот. Доколкото аз знам, от Президентството нощес са се обаждали на политическите партии, да им кажат да се готвят сряда, и днеска излезе указът. Изобщо, господин Радев би могъл да изиграе, не приказвам единствено в този момент, сега, въобще целия развой на последните няколко извършени избора, несполучливи Народни събрания, би могъл да изиграе много по-успокоителна роля.
Сега, сега?
И в този момент, и в предходните събрания. Защо? Защото Конституцията му е дала доста висока позиция. Тя му дава директен избор от хората, и му споделя, че би трябвало да бъде въплъщение на единството на нацията. Докато това, което аз виждам от господин Радев, е надалеч от въобще желанието за помиряване,за утешение. Той се конфронтира с политическите партии, държи се малко като някаква наднационална институция, някакъв подобен съдник, който споделя: " Едните са крадци, другите а шарлатани, партиите не могат да се схванат “, което не е ролята, която чакаме от един български президент. А мисля, че той има инструментариум, който и Конституцията му дава, и демокрацията му дава, да бъде един много по-добър буфер и медиатор сред другите политически сили, и да улесни естествените съгласно мен процеси на борба сред разнообразни групи в българското общество, които партиите съставляват де факто.
Как се държат обаче членовете на другите партии? Г-н Григоров, в случай че може да обобщим в този момент каква е символиката съгласно вас на тази дата? Споменахте нещо забавно преди да създадем паузата.
Пак ли да го повторим? Това е Велика сряда, на която Юда взема 30 сребърника.
Т.е. Радев може да вземе нещо от партиите, по този начин ли, още веднъж?
Далеч съм от тази мисъл. Не мога да направя тази прилика, не съм подобаващия човек за задачата. Иначе е забавно, да, какво се е случило на Велика сряда.
Как се държат обаче партиите в този момент, другите членове на партиите през вашия взор? Какво забелязвате?
Има естествена борба сред първия и втория, и тя се дължи на няколко фактора, доста от които са изцяло разбираеми и естествени. Имаше огромна битка за първото място. " Промяната “ и Демократична България “ от една страна, и ГЕРБ въпреки това, желаеха да печеля първото място. Имаше един звук на анализатори да кажем в акцията, които споделяха: " Няма значение кой е първи, кой е втори “, което е трагично погрешно. Всъщност, в този момент става доста ясно, че има голямо значение кой е първи. Защото в случай че обстановката беше обърната, " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ имаха правото да предложат ръководител на Народното събрание и да вземат първия мандат, диалозите въобще към политиките щяха да бъдат разнообразни от тези, които са в този момент.
Какви да вземем за пример?
И противоположното. Тяхната концепция по принцип беше да предложат 4 или 5 ограничения, към които да стане парламентарно обединяване, да стане някакъв вид болшинство. Тук не става дума за коалиция, виждам че всички се объркваме в последните дни с писмото на 100-те интелектуалци и така нататък, никой не приказва за коалиция. Но считам че по-консенсусният звук на обединението " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, който те държаха по време на предизборната акция, щеше да им разреши по-лесно да водят диалози за сформиране на болшинство, и надлежно за държавно управление. И тука идва второто несъгласие, казахме първото е изцяло естествено, това че два тима се състезават – единият печели с малко, фотофиниш, и напрежението към това естествено е огромно.
Второто е, че ГЕРБ избра да води мощно нападателна предизборна акция, която непосредствено атакуваше всичко, което " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ като държавно управление в един, въпреки и малко по-ранен интервал, всичко, което те считат за свои достижения, в това число персонални нападки, в това число офанзиви на тематика подготвеност на един или различен участник. И тази нападателна акция от страна на ГЕРБ прави доста сложен диалога в този момент, след изборите, тъй като изцяло е разумно другата страна да е наранена, да се дръпне и да не желае да беседват.
Но те се дърпат, да, и не желаят. Но съгласно вас, в случай че " Продължаваме промяната “ се държат като една дълбока съпротива, няма ли това да докара до разтърсване в самата партия?
Мисля, че този стадий мина и тази заплаха в първите няколко дни, когато обикновено течаха размишления даже в самата партия. Накрая те излязоха с обща позиция, настояват, че това е позиция на всички, имаше гласувания в националните органи на всяка една от по-големите партии, съставящи тази коалиция, и всичко единомислещо взеха решение да не се отива на коалиция с ГЕРБ. И отново ви споделям, това ми се коства изцяло обикновено на фона на метода, по който протече самата предизборна акция. Аз дори мисля, че самите ГЕРБ не желаят изключително да вършат обединения, тъй като в случай че те желаеха да стане нещо след изборите, надали биха се държали по този метод в предизборната акция.
Защото едно е какво заявяваме, друго е какво виждаме действително и какво е същинското държание на нещата. И към този момент третата причина, която е несъмнено доста по-дълбока, тя е, че на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “не желаят по никакъв метод да се свързват с подозираните корупционни практики на ГЕРБ от последните там три съвсем цялостни мандата, които изкара тази партия, и в действителност това е основният въпрос, всичко друго да кажем може да се преодолее: неприятните думи, обидите и така нататък Но това е фундаментална причина, която в случай че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ решат да подценен, те си мислят, че ще изгубят своята същностна съпротива. И това евентуално е тъкмо по този начин, както те си го мислят.
Дали обаче ще се събере задоволително поддръжка, с цел да оцелее дълго едно постоянно държавно управление? Г-н Григоров, огромни или дребни съгласно вас са възможностите за съгласие в границите на 49-ото Народно заседание?
Зависи какво разбираме под " съгласие “. Сега, дали може да се сформира държавно управление е едно, дали може да се реализира съгласие, е друго. Защото под съгласие аз мисля, че и множеството български жители схващат едно градивно държание сред двете огромни политически сили. Не споделям нито коалиция, нито някакво съглашателство, сговор и така нататък, само че градивно държание. Нека едните да са ръководещи, дано другите да са съпротива, само че има няколко доста ясни целта, които и двете огромни сили са декларирали. Това е гласуването на законодателството, обвързвано с промяната в прокуратурата, това е за гласоподаване на законодателството, обвързвано с Еврозоната и гласуването на законодателството, обвързвано с асимилиране на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, и несъмнено " Шенген “, който малко или повече преплита немалка част от тези процеси, само че това са цели, които са еднопосочно положителни за България, еднопосочно и двете партии са декларирали, че ще работят за тях.
Дори ГЕРБ да създадат държавно управление, а " Промяната “ да останат в съпротива или се стигне до втория мандат, когато да си разменят функциите, би трябвало да има, мисля, че и българските жители това чакат: конструктивизъм и базово единодушие по тези тематики. Ако това се случи и се реализира, огромна част от напрежението у хората и политическите сили ще стартира лека-полека да спада, и евентуално това ще е част от ключа към усмиряване на политическата конюнктура, и лека-полека да се стигне до развързване на възела на тая рецесия. Защото е явно, че страната изпадна към този момент в политическа рецесия, откакто толкоз избори не могат да произведат работещ парламент най-много.
И ще си разреша да ви изтъквам: " Властта да се върне там, където и е мястото, нали по този начин, в националното заседание?
Властта е в Народното събрание, тъкмо по този начин, и там би трябвало да се върне. И по тази причина там са ориентирани очакванията за сформиране на едно държавно управление. Сега, какво ще е държавното управление по какъв начин ще се състави…
Да, какво ще е? Всички питат това. Според вас какво ще е: експертно, какво?
Много е сложна задачата. Според мен ГЕРБ би трябвало да поемат отговорността, да поемат водачеството.
Ами Бойко Борисов съобщи, той протегна ръка към всички, към президента даже предходната седмицата.
Протягането на ръка е малко разпределение на отговорност. Той би трябвало да си поеме отговорността, спечелил е изборите, нали, човек, дал съответните поръчки, и да се опита да сформира кабинет. Как ще го сформира към този момент зависи от неговите политически умения, от метода, по който разговоря с други партии. Винаги този, който има уговорката да сформира държавно управление, би трябвало да поведе процеса. Ако ме питате за честното ми мнение, изказванията от предходната седмица бяха прибързани и от страна на " Продължаваме промяната “, които изпревариха даже спечелилия на изборите, който по принцип би трябвало да приказва пръв, и по-късно господин Борисов също съгласно мен избърза със своята реакция.
Защо? Ние толкоз ги чакахме даже незабавно след изборите, само че те резервираха безмълвие.
Няма огромно значение ние какъв брой сме ги чакали.
Така е.
Ако би трябвало ще ги чакаме още. Въпросът беше да се създадат първите стъпки, да са задоволително деликатни и рационални.
А те за какво се избързали съгласно вас?
Те не бяха деликатни. Откъдето започнахме диалога още в първата му част, че имаше доста страсти, доста са комплицирани изборите, доста са сложни решенията, които би трябвало да се вземат, и просто трябваше всеки да си даде малко повече време да намерения, премисли, обмисли, да се успокои, да се изчистят всички вероятни разновидности, по които да се договаря. Така че по тази причина мисля, че избързаха.
Миналият път всички се бавиха, чакахме ги, в този момент пък всички бързат, и президентът, и партиите.
Това е моята преценка и моето чувство. Според мен, в случай че примерно през тази седмица или началото, т.е. официално в случай че се бяха изчакали формалните резултати на ЦИК, които излязоха в петък, и можеше умерено съботата и неделята да се създадат едни премислени, деликатни конференции, в които да се държат малко повече отворени варианти за близкото бъдеще, за това по какъв начин да си взаимодействат партиите. Но станалото, станало, аз мисля, че всички знаят, че са избързали, и че седмицата, която в този момент стартира, ще отвори малко или повече нови способи да се беседва сред партиите. Може би това ще е вид държавно управление с не блестящо ангажирани политически фигури, водено от ГЕРБ, подкрепено евентуално от партиите от така наречен " хартиена коалиция “, и към този момент единствено мога да предсказвам за държанието на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “. Не знам какво допускам в действителност, то в действителност е доста мъчно да се предвижда, само че допускам, че те този път ще гласоподават най-малкото за ръководител на Народното събрание от най-голямата политическа мощ, и по-късно те ще се опитат да провокират първо гласоподаване на законодателство по политики преди да се влезе в по-сериозни диалози за държавно управление. И това може би да е верният метод, тъй като първо да се разбере в какво се сплотяват, пък след това ще се приказва къде се разграничават и на кой къде са му проблемите.
Във връзка с мандатите какво прогнозирате вие, проучвателните мандати? Първи изследователски мандат, втори, трети? Или избори още веднъж?
Аз имам чувството, че в първия мандат ще стане общо взето ясно всичко, което ще ни чака.
Президентът Румен Радев подписа декрет, с който свика на първо съвещание новоизбраното 49-о Народно заседание на 12 април от 10:00 часа, оповестиха през днешния ден от " Дондуков “ 2. Заседанието ще бъде намерено от Вежди Рашидов, който е най-възрастният народен представител и в този парламент. Според Конституцията първото съвещание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ депутат. Вежди Рашидов откри и предходния парламент, на който бе определен и за ръководител. В първия си работен ден депутатите би трябвало да изберат ръководител на Народното събрание още веднъж, както и негови заместници, по един от всяка парламентарна група. Румен Радев издава указа си в първия работна ден, откакто ЦИК публично разгласи имената на новите депутати. Коментари на политолози и разнообразни анализатори не липсват, съгласно някои, президентът бърза, съгласно други, няма какво да чака. Тук при мен в студиото към този момент е журналистът Асен Григоров. Здравейте.
Здравейте.
Г-н Григоров, изненада ли ви президентът с дейностите си? И на какво мнение сте вие: бърза ли президентът или предстоящо съгласно вас свика първото съвещание на 49-ото Народно заседание още тази сряда?
Това е малко " Дали аз закъснях или времето бързаше “, по принцип се очакваше на 18-и или 19-и да свика първото съвещание.
След празниците, да.
След празниците. Много хора чисто религиозно са наранени от това, че на Велика сряда би трябвало да се свика съвещание на Народното събрание. Г-н Радев не е от религиозните хора, доколкото съм следил изявите му, доколкото мога да усетя. Все отново на Велика сряда Юда е взел 30-те сребърника, това е, вечерта, в навечерието Исус е споделил: " Един от вас ме е предал “. Т.е. има символика и политиците въпреки всичко би трябвало да имат едно мислено когато се вършат сходни неща. То не е въпросът дали е бързо или постепенно. Според мен може би беше редно да се изчака още една седмица, не толкоз поради Великата сряда, не поради бързането или не бързането, а изборите бяха напрегнати, резултатът е доста необикновен и еднакъв, вижда се, че не са подготвени партиите още да стартират дейна работа една с друга.
Но дали в този момент или след една седмица, няма ли да е същото?
Още уталожва се прахта по този начин да се каже, поуспокояват се пристрастеностите, минават първите страсти. Може би било малко по-продуктивно, в случай че би се свикало събранието една седмица по-късно. Разбира се, това няма да промени нищо изключително в политическата обстановка. Аз не знам причините на господин Радев, той по принцип се държи малко като унаследен монарх, не се усеща зает да се аргументира за решенията си. Не съм чувал до момента, в случай че аз нещо греша, вие ме поправете, само че до момента не съм чул той да аргументира едно или друго решение,да дадем претекстове, което също би било част от опцията да се успокои политическия живот. Доколкото аз знам, от Президентството нощес са се обаждали на политическите партии, да им кажат да се готвят сряда, и днеска излезе указът. Изобщо, господин Радев би могъл да изиграе, не приказвам единствено в този момент, сега, въобще целия развой на последните няколко извършени избора, несполучливи Народни събрания, би могъл да изиграе много по-успокоителна роля.
Сега, сега?
И в този момент, и в предходните събрания. Защо? Защото Конституцията му е дала доста висока позиция. Тя му дава директен избор от хората, и му споделя, че би трябвало да бъде въплъщение на единството на нацията. Докато това, което аз виждам от господин Радев, е надалеч от въобще желанието за помиряване,за утешение. Той се конфронтира с политическите партии, държи се малко като някаква наднационална институция, някакъв подобен съдник, който споделя: " Едните са крадци, другите а шарлатани, партиите не могат да се схванат “, което не е ролята, която чакаме от един български президент. А мисля, че той има инструментариум, който и Конституцията му дава, и демокрацията му дава, да бъде един много по-добър буфер и медиатор сред другите политически сили, и да улесни естествените съгласно мен процеси на борба сред разнообразни групи в българското общество, които партиите съставляват де факто.
Как се държат обаче членовете на другите партии? Г-н Григоров, в случай че може да обобщим в този момент каква е символиката съгласно вас на тази дата? Споменахте нещо забавно преди да създадем паузата.
Пак ли да го повторим? Това е Велика сряда, на която Юда взема 30 сребърника.
Т.е. Радев може да вземе нещо от партиите, по този начин ли, още веднъж?
Далеч съм от тази мисъл. Не мога да направя тази прилика, не съм подобаващия човек за задачата. Иначе е забавно, да, какво се е случило на Велика сряда.
Как се държат обаче партиите в този момент, другите членове на партиите през вашия взор? Какво забелязвате?
Има естествена борба сред първия и втория, и тя се дължи на няколко фактора, доста от които са изцяло разбираеми и естествени. Имаше огромна битка за първото място. " Промяната “ и Демократична България “ от една страна, и ГЕРБ въпреки това, желаеха да печеля първото място. Имаше един звук на анализатори да кажем в акцията, които споделяха: " Няма значение кой е първи, кой е втори “, което е трагично погрешно. Всъщност, в този момент става доста ясно, че има голямо значение кой е първи. Защото в случай че обстановката беше обърната, " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ имаха правото да предложат ръководител на Народното събрание и да вземат първия мандат, диалозите въобще към политиките щяха да бъдат разнообразни от тези, които са в този момент.
Какви да вземем за пример?
И противоположното. Тяхната концепция по принцип беше да предложат 4 или 5 ограничения, към които да стане парламентарно обединяване, да стане някакъв вид болшинство. Тук не става дума за коалиция, виждам че всички се объркваме в последните дни с писмото на 100-те интелектуалци и така нататък, никой не приказва за коалиция. Но считам че по-консенсусният звук на обединението " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, който те държаха по време на предизборната акция, щеше да им разреши по-лесно да водят диалози за сформиране на болшинство, и надлежно за държавно управление. И тука идва второто несъгласие, казахме първото е изцяло естествено, това че два тима се състезават – единият печели с малко, фотофиниш, и напрежението към това естествено е огромно.
Второто е, че ГЕРБ избра да води мощно нападателна предизборна акция, която непосредствено атакуваше всичко, което " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ като държавно управление в един, въпреки и малко по-ранен интервал, всичко, което те считат за свои достижения, в това число персонални нападки, в това число офанзиви на тематика подготвеност на един или различен участник. И тази нападателна акция от страна на ГЕРБ прави доста сложен диалога в този момент, след изборите, тъй като изцяло е разумно другата страна да е наранена, да се дръпне и да не желае да беседват.
Но те се дърпат, да, и не желаят. Но съгласно вас, в случай че " Продължаваме промяната “ се държат като една дълбока съпротива, няма ли това да докара до разтърсване в самата партия?
Мисля, че този стадий мина и тази заплаха в първите няколко дни, когато обикновено течаха размишления даже в самата партия. Накрая те излязоха с обща позиция, настояват, че това е позиция на всички, имаше гласувания в националните органи на всяка една от по-големите партии, съставящи тази коалиция, и всичко единомислещо взеха решение да не се отива на коалиция с ГЕРБ. И отново ви споделям, това ми се коства изцяло обикновено на фона на метода, по който протече самата предизборна акция. Аз дори мисля, че самите ГЕРБ не желаят изключително да вършат обединения, тъй като в случай че те желаеха да стане нещо след изборите, надали биха се държали по този метод в предизборната акция.
Защото едно е какво заявяваме, друго е какво виждаме действително и какво е същинското държание на нещата. И към този момент третата причина, която е несъмнено доста по-дълбока, тя е, че на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “не желаят по никакъв метод да се свързват с подозираните корупционни практики на ГЕРБ от последните там три съвсем цялостни мандата, които изкара тази партия, и в действителност това е основният въпрос, всичко друго да кажем може да се преодолее: неприятните думи, обидите и така нататък Но това е фундаментална причина, която в случай че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ решат да подценен, те си мислят, че ще изгубят своята същностна съпротива. И това евентуално е тъкмо по този начин, както те си го мислят.
Дали обаче ще се събере задоволително поддръжка, с цел да оцелее дълго едно постоянно държавно управление? Г-н Григоров, огромни или дребни съгласно вас са възможностите за съгласие в границите на 49-ото Народно заседание?
Зависи какво разбираме под " съгласие “. Сега, дали може да се сформира държавно управление е едно, дали може да се реализира съгласие, е друго. Защото под съгласие аз мисля, че и множеството български жители схващат едно градивно държание сред двете огромни политически сили. Не споделям нито коалиция, нито някакво съглашателство, сговор и така нататък, само че градивно държание. Нека едните да са ръководещи, дано другите да са съпротива, само че има няколко доста ясни целта, които и двете огромни сили са декларирали. Това е гласуването на законодателството, обвързвано с промяната в прокуратурата, това е за гласоподаване на законодателството, обвързвано с Еврозоната и гласуването на законодателството, обвързвано с асимилиране на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, и несъмнено " Шенген “, който малко или повече преплита немалка част от тези процеси, само че това са цели, които са еднопосочно положителни за България, еднопосочно и двете партии са декларирали, че ще работят за тях.
Дори ГЕРБ да създадат държавно управление, а " Промяната “ да останат в съпротива или се стигне до втория мандат, когато да си разменят функциите, би трябвало да има, мисля, че и българските жители това чакат: конструктивизъм и базово единодушие по тези тематики. Ако това се случи и се реализира, огромна част от напрежението у хората и политическите сили ще стартира лека-полека да спада, и евентуално това ще е част от ключа към усмиряване на политическата конюнктура, и лека-полека да се стигне до развързване на възела на тая рецесия. Защото е явно, че страната изпадна към този момент в политическа рецесия, откакто толкоз избори не могат да произведат работещ парламент най-много.
И ще си разреша да ви изтъквам: " Властта да се върне там, където и е мястото, нали по този начин, в националното заседание?
Властта е в Народното събрание, тъкмо по този начин, и там би трябвало да се върне. И по тази причина там са ориентирани очакванията за сформиране на едно държавно управление. Сега, какво ще е държавното управление по какъв начин ще се състави…
Да, какво ще е? Всички питат това. Според вас какво ще е: експертно, какво?
Много е сложна задачата. Според мен ГЕРБ би трябвало да поемат отговорността, да поемат водачеството.
Ами Бойко Борисов съобщи, той протегна ръка към всички, към президента даже предходната седмицата.
Протягането на ръка е малко разпределение на отговорност. Той би трябвало да си поеме отговорността, спечелил е изборите, нали, човек, дал съответните поръчки, и да се опита да сформира кабинет. Как ще го сформира към този момент зависи от неговите политически умения, от метода, по който разговоря с други партии. Винаги този, който има уговорката да сформира държавно управление, би трябвало да поведе процеса. Ако ме питате за честното ми мнение, изказванията от предходната седмица бяха прибързани и от страна на " Продължаваме промяната “, които изпревариха даже спечелилия на изборите, който по принцип би трябвало да приказва пръв, и по-късно господин Борисов също съгласно мен избърза със своята реакция.
Защо? Ние толкоз ги чакахме даже незабавно след изборите, само че те резервираха безмълвие.
Няма огромно значение ние какъв брой сме ги чакали.
Така е.
Ако би трябвало ще ги чакаме още. Въпросът беше да се създадат първите стъпки, да са задоволително деликатни и рационални.
А те за какво се избързали съгласно вас?
Те не бяха деликатни. Откъдето започнахме диалога още в първата му част, че имаше доста страсти, доста са комплицирани изборите, доста са сложни решенията, които би трябвало да се вземат, и просто трябваше всеки да си даде малко повече време да намерения, премисли, обмисли, да се успокои, да се изчистят всички вероятни разновидности, по които да се договаря. Така че по тази причина мисля, че избързаха.
Миналият път всички се бавиха, чакахме ги, в този момент пък всички бързат, и президентът, и партиите.
Това е моята преценка и моето чувство. Според мен, в случай че примерно през тази седмица или началото, т.е. официално в случай че се бяха изчакали формалните резултати на ЦИК, които излязоха в петък, и можеше умерено съботата и неделята да се създадат едни премислени, деликатни конференции, в които да се държат малко повече отворени варианти за близкото бъдеще, за това по какъв начин да си взаимодействат партиите. Но станалото, станало, аз мисля, че всички знаят, че са избързали, и че седмицата, която в този момент стартира, ще отвори малко или повече нови способи да се беседва сред партиите. Може би това ще е вид държавно управление с не блестящо ангажирани политически фигури, водено от ГЕРБ, подкрепено евентуално от партиите от така наречен " хартиена коалиция “, и към този момент единствено мога да предсказвам за държанието на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “. Не знам какво допускам в действителност, то в действителност е доста мъчно да се предвижда, само че допускам, че те този път ще гласоподават най-малкото за ръководител на Народното събрание от най-голямата политическа мощ, и по-късно те ще се опитат да провокират първо гласоподаване на законодателство по политики преди да се влезе в по-сериозни диалози за държавно управление. И това може би да е верният метод, тъй като първо да се разбере в какво се сплотяват, пък след това ще се приказва къде се разграничават и на кой къде са му проблемите.
Във връзка с мандатите какво прогнозирате вие, проучвателните мандати? Първи изследователски мандат, втори, трети? Или избори още веднъж?
Аз имам чувството, че в първия мандат ще стане общо взето ясно всичко, което ще ни чака.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ