Журналист и анализатор. Предпочитани теми Близък изток, Турция, Балканите, с

Журналист и анализатор. Предпочитани тематики Близък изток, Турция, Балканите, с преимущество за Македония. Главен специалист към комисия по " Външна политика, защита и сигурност " в 39-тото и 40-то Народно заседание. Автор във в. " Дума ", раздел " Глобус ". Десетки мнения от години в сериозния периодически и ежедневен щемпел в България.
По целия свят на напред във времето към момента стоят въпросите дали обстановката в и към Украйна още веднъж ще ескалира или с размяната на писмените мнения сред Русия и Съединени американски щати ще има глътка въздух за къс отдих. Все още не е ясно ще се стигне ли до гореща война, въпреки и лимитирана като размер, или ще продължи словестният конфликт гарниран с апели „ да се даде късмет на дипломацията”. Защото е известно,, че когато дипломатите беседват, оръжията мълчат. На Вашингтон му трябваше месец и половина, с цел да даде писмен отговор на Москва на настояванията й от 15-17 декември за гаранции за нейната сигурност. Получи ги, само че незабавно съобщи, че е „ разочарована” от написаното. И тя щяла да мисли, „ колкото трябва”, с цел да изрази позицията си.Включително за „ отворените порти на НАТО” и „ подсилването в Източна Европа”. Лавров към този момент съобщи, че „ Столтенберг е изгубил връзка с реалността”, а оценките в Европейски Съюз за обстановката се разминават с тези на Съединени американски щати. Според „ Фигаро” Франция приказва по-сдържано, а Борел напряко съобщи да не се драматизира и да не се позволява суматоха. А тя несъмнено е обхванала целокупния Запад. Представители на Франция, Германия, Рукия и Украйна се събраха във формат Нормандска четворка в Париж и това се регистрира като 1:0 за Путин. В Хърватска президентът Пленкович е безапелационен, че хърватски боец няма да взе участие в каквито и да било военни дейности свързани с Украйна. Будапеща няма да поддържа Киев поради отношението му към унгарското малцинство /140 хил/ в Украйна. Берлин лавира, само че тихомълком пази „ Северен поток 2”, тъй като за стопанската система му това е витално значимо. Италиански предприемачи вършат виртуална среща с Путин в разгара на „ дрънкането на оръжия” по украинската граница Макрон през днешния ден ще приказва по тгелефона с Путин. Отново за Украйна. Интереси, за които няма задръжки. Турция, втората по големине войска в НАТО, пък е в „ внимателен баланс” сред „ Путин е огромния шеф”, което го разбра разследване събитията в Казахстан, и съюзните отговорности в Алианса. С отчитане на студените връзки сега с Вашингтон.

Изобилни са мненията в турските медии през последните дни, които проучват връзките Русия/Украйна, договарянията Русия/САЩ, Русия /НАТО и несъмнено ролята на Анкара в тези събития. Ердоган към този момент предложи посредническа роля за нормализиране на връзките Киев/Москва, само че акцентира, че „ всяка стъпка би трябвало да бъде деликатно разгледана”. Отправи покана до Путин да посети Анкара и да беседват, за кой ли път, само че в този момент главно за Киев. Твърдят, че поканата била призната, само че заради ковид-епидемията нямало избрана дата Покана бе изпратена и до Зеленский, с цел да се съберат дружно с Путин и с посредничеството на Ердоган да търсят допустими решения. От Москва очевидно са дали отговор с безмълвие, което също си е отговор. Изестно е, че продажбата на дронове от Анкара на Киев разгневи Москва. Няма по какъв начин военното напрежение в Украйна и района да не поврежда връзките на Турция с Русия. Кремъл очевидно ще следи деликатно всяко придвижване на Ердоган. Така, както следи Вашингтон, Брюксел и НАТО, изключително като се знае, че там не всички са в единодушие. Колкото и да се пробва Ердоган да поддържа връзки сред Кремъл, Белия дом и НАТО, разтърсвания са неизбежни. Няма логичност Москва да одобри роля на „ медиатор” на Анкара, която в това време обезпечава военна поддръжка на НАТО. А може да направи и ход в Черно море. Както споделят някои в Анкара „ дроновете може да са благословия, само че може и да станат проклинание в политически план”. Защото Турция внася освен газ от Русия, освен гради своята атомна централа „ Аккою” с помощта на Москва, само че милионите съветски туристи и вноса на жито от Русия през последните години могат да бъдат спрени без предизвестие. Това на фона на проблематичната икономическо-финансова обстановка в страната на Ердоган. И поради разтърсванията във вътрешнополитически проект с укрепването на опозицията в страната. Отделно е сривът на доверието в Ердоган заради намаляващата покупателна дарба на турците. Външните начинания може и да са потребни във вътрешен проект, само че рисковете на открито може да донесат и отрицателни последствия. Затова и в Турция се задава въпроса дали ще има война и каква позиция да заеме Анкара в ескалиращото напрежение сред Запада и Русия. За Турция войната е нежелана. Въпреки, че Кремъл не приветства сърдечно, споделят в Анкара, предлагането за посредническата роля. Вратата обаче не била изцяло затворена.

Основна тематика на разсъждания в Турция е какви последствия ще има, в случай че въпреки всичко се стигне до война. В тази връзка не наподобяват доста обнадеждаващо „ зашеметяващите кадри”, които Ройтерс разгласява. На тях украински военни образоват цивилни жители, в това число и дами като Мариана Жагло, на 52г, които с тежки оръжия се учат по какъв начин да стрелят и то с мисъл „ подготвен съм да защитя страната си”. Признават в изявленията за организацията, че сами си купуват оръжията, сами приготвят санитарни чанти и се учат да работят „ меле”. Западът твърди, че Русия всеки миг ще нахлуе в Украйна, Москва отхвърля с „ в никакъв случай не е имала сходни намерения”. Убедена е, че по-скоро може да се чака нахлуване от страна на Киев и то в посока Донбас. Западът задръства Украйна с оръжия и всевъзможни военни уреди, а в Анкара изясняват, че и Съединени американски щати, и Европейски Съюз са разочаровали Киев. Няма да изпращат свои войски там. Няма да водят война с Русия за сметка на Украйна. Целта е Русия да няма достъп до Средиземно море, да се затвори в Черно море, да се глобализира казусът с рецесия сред НАТО и Русия. Тогава Турция би трябвало да извърши отговорностите си като съдружник. С други думи Съединени американски щати слагат Украйна на ръба на война, която сами не могат да си разрешат. Според редица турски коментатори Крим е окупиран, Донбас се управлява от Москва, само че Западът в действителност се държи по този начин, като че ли са приели обстановката. А от своя страна Турция не постанова наказания на Русия, не приказва за проблеми на Москва в международната банкова система. Защото са уверени, че рецесията към Украйна ще засегне и Анкара. Както и Европейски Съюз, което е другата цел на Държавния департамент. Прекъсване на връзките Русия/Европа или линията Берлин- Москва- Пекин, за която все по-често се приказва. Макар и под сурдинка. Ако се прекъсне „ тежестта на Франция и Германия в ЕС”, които са склонни на естествени връзки с Кремъл, това може да е единствено в интерес на Вашингтон. И в Анкара има гласове, които са уверени, че до момента в който Русия цели налагане на многополюсния свят, то Съединени американски щати са в люта борба да запазят мястото си на хегемон №1 в света.

Не инцидентно Вашингтон се старае да сплоти съдружниците си. В случая остарялата скица с „ коалиция на желаещите” се смята за изключително подобаваща. На първо място са извоювани Полша и балтийските страни. Обявява се идно участие на Швеция и Финландия в НАТО. Двете страни обаче благоразумно отсрочват осъществяването на тази концепция. Поне досега, в който Русия не нападне Украйна. Убеждаването на тези страни може да стане единствено с предизвикателство на някаква рецесия. Преди това, пишат турски наблюдаващи, била извършена дейна политика против страни като Германия, Унгария и Австрия, които „ били обсъждани като поддръжници на Русия в границите на ЕС”. Припомня се, че в Австрия канцлерът Курц бе отхвърлен посредством „ подкупна операция”. В Берлин имаше изборна промяна в ръководството. В такава обстановка Унгария няма по какъв начин да работи сама. Един тип почвата е готова. В Румъния има такава военна база, че ще се наложи Русия да я включва в проекти за неутрализация. Предполага се, че обмисля опция в Сърбия, към Ниш. Не се крие, че при нужда ще се конфигурират съветски военни уреди на територията на Венецуела, Никарагуа и Куба т.е. в задния двор на Съединени американски щати. Нещо като „ империята отвръща на удара” или „ с твоите камъни, по твоята глава”. Още повече като се знаят съответно всички военни елементи и уреди, които са ситуирани в балтийските страни /”засилено разширено присъствие”/, Полша /”рамкова страна”/, Румъния /4 хил/, България и засиленото военно-морско наличие в Черно море. Тук Анкара поради сделката „ Монтрьо” /1936г/ има значима роля за пропускателния режим и времето на престой /21 дни/ на военните морски съдове. Друг е въпросът със почналия на турска територия градеж на канал, който ще дублира Босфора. За Ердоган това е стратегически обект за издигане ролята на Турция на геополитическо равнище.

Какво подхваща Турция в тази конюнктура? Москва избира диалози с геополитически играчи. Турция е различен случай. „ Приласкаването й” към Москва или задържането й на Запад, в границите на НАТО, е цел и на Кремъл, и на Държавния департамент. На Ердоган диалозите с Джо Байдън мъчно му се получават. С Путин беседва, договорят се, само че проблематичните въпроси остават и това не е единствено Сирия и Либия. Посредническа роля за Украйна няма по какъв начин да се одобри, тъй като „ доста ще станат гаргите на клона”. Нормандската четворка в цялостен състав или Париж и Берлин поотделно ще търсят метод да поддържат борбата на тъй наречените виртуално равнище. Нещо като медийна война, само че с вяра за омиротворяване. Англия е във вътрешността с „ украинския пъзел”, тъй като на терен образова украинската войска, внася военна техника, а външният й министър назовава Путин „ хулиган”. По този метод поданиците на Кралицата са решили, че ще си върнат имперското самочувствие и въздействие. Да се лавира сред всички е в действителност непостижима задача. Все някой ще изгърми. С пушката, която от дълго време виси на стената.

И, внимание, външният министър на Китай, Ван И, приказвал по телефон с Блинкен, държавният секретар, и призовал Съединени американски щати „ да се отнесат съществено към терзанията на Русия за нейната сигурност”. Сигурността на една страна не би трябвало да е за сметка на друга, считат в Пекин. Манталитетът от Студената война трябвало да се изостави, споделил Ван И. Регионалната сигурност не може да се подсигурява посредством разширение на военни съюзи. За препоръчване са договаряния и разговор. Диалог, който в Пекин бе прибавен на процедура при извършената среща на Китай+5, Централна Азия. Участници са водачите на Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Темите са поддържане на политическата непоклатимост, битката с ковид-епидемията и разширение на търговско-икономическите връзки, в това число ж.п. линия.. Целта е „ опълчване на цветните революции в Централна Азия”. Несъмнено Китай дава рамо на Русия в обстановка на опълчването й със Съединени американски щати и НАТО. Подкрепата е повече от очевидна и в прецизен миг. Има директна връзка с китайските проекти за Тайван. Моментът е комфортен. Светът е вперил взор в Москва поради Украйна. Но ролята на Пекин в Централна Азия надали ще се приема с ненаситност от Москва. Това са някогашни републики от Съюз на съветските социалистически републики и несъмнено се считат за зони на въздействие на Русия. Но на този стадий приоритет е да се запазят другарските връзки с Китай. А Турция няма по какъв начин да се помири с тези упоритости на Пекин и то тъй като смята, че тези зони са тъй наречените тюркски свят и там плановете на Анкара няма по какъв начин да не се сблъскат с тези на Русия и Китай. На този стадий обаче Украйна е на вниманието на света. Украйна, която като Македония на Балканите, се трансформира в ябълка на раздора. Но в действителност е единствено мотив, с цел да се води другата борба – за новия ред на света.