Испания след вота - призракът за повторни избори се завръща със страшна сила
Жоржета Пехливанова
за Епицентър.бг
„ Ако Испания се върне към извънредно ляво ръководство в своето дълго пътешестване с извънредно дясното си ръководство, неукротимото махало ще продължи да се люшка в двете крайности и няма да закъснее връщането към извънредно дясно ръководство от извънредно лявото... “
Проф. Салвадор де Мадариага, 1886-1978 г, посланик, политик
Историческо е смисъла на парламентарните избори през вчерашния ден, 23 юли, за испанците. Урните вземат решение дали испанците избират обновено наново съдружно ръководство на Испанската социалистическа работническа партия и Левицата в лицето на „ Сумар “ или избират радикална смяна на съдружно ръководство, състояща се от болшинство от Народната партия с поддръжката на извънредно дясната „ Вокс “ - намерено обрисувала се в речи и политическата ѝ процедура след основаването ѝ преди 9 години за най-радикална ултра-дясна партия в Европа.
Алтернативата сред десницата и левицата при държавните управления е прекомерно консолидирана в Испания и по тази причина допуска нараснало внимание при обединенията. В историческите моменти даже прекомерно мъчително Испания съумява да преживее промени в държавното управление от „ националните “ към „ социалистите “ и назад. Испанската народна власт мина през сложни моменти в тъй наречените либерален преход, а влошената икономическа рецесия през 2010 година докара министър председателят Родригес Сапатеро до парадокс да се договоря за конституционна промяна с Народната партия и за дни да свика предварителни избори, обричайки ИСРП да седи на скамейката на опозицията, а десницата - на власт за дълго.
Бипартитизмът – редуването на двете първи партии, ИСРП и Народната партия като политическа опция на властта в Испания завърши през 2015г. Новата политическа действителност в испанските Кортеси е фрагментирано посланичество на испанците, което откроява нов стадий на неустойчивост. Такова бе и ръководството през последните години на Педро Санчес с лявата „ Подемос “, първо съдружно държавно управление на демокрацията в Испания, което приема година след година бюджетите, здравословният срив от световната пандемия, войната наоколо до европейската земя и галопиращата инфлация.
Затова на изборите през вчерашния ден в изключителна горещина – по плажове хората по бански, с джапанки и по хавлии на дълги опашки пред масите с бюлетини, изнесени на самите плажове, испанците умишлено дадоха своя избор и гласоподаваха над 52%, което бе впечатляващо.
Социологическите организации бързаха след края на вота – 20 ч. да създадат своите прогнози, само че водачите на главните политически партии забавиха своите речи, изчаквайки крайните резултати, които са:
- За Конгреса на депутатите с 350 депутати гласовете се разпределят както следва: Народната партия – 136 депутатски места, социалистите – ИСРП – 122; ВОКС – 33; СУМАР - 31; други – 28.
- За Сената или горната камара – бяха определени 208 сенатори от 266. В Сената превес имат „ националните “- получават 120 сенаторски места, а социалистите – 72 сенатори, други – 16.
В продължение на години в Испания се говореше, че Испанската социалистическа работническа партия е партията, която най-вече си наподобява с страната Испания, даже Санчес го повтаря постоянно това съпоставяне. Но съюзът й с Подемос и договореностите с каталунските индепендентисти отдалечиха социалистите от центъра, а националните видяха, че могат да имат пробив за властта и се възползваха.
Самият Алберто Фейхоо, водач на Народната партия, предлага сполучливо „ смяната “ пред испанската общност, базирайки се на „ фелипизма “ – ръководството ляво-център на Фелипе Гонсалес и се обръща към „ социалистите барони “ от времето на Ф. Гонсалес да се въздържат при гласуването в Конгреса за новото държавно управление. Затова на 23 юли Фейхоо излезе с нов политически портрет с късия девиз „ МОМЕНТЪТ Е “.
Близо 37,5 милиона испанци бяха поканени през вчерашния ден, 23 юли, да гласоподават (2,3 милиона от тях са отвън Испания), а 2,5 милиона към този момент са дали своят вот по пощата – рекордна цифра.
Испания е парламентарна монархия. Министър-председател се предлага на Конгреса на депутатите от краля, след съвещания с водачите на парламентарно показаните сили и се избира с гласоподаване на инвеститура в Конгреса на депутатите.
Премиерът и водач на ИСРП Педро Санчес на локалните и регионални избори на 28 май получи отрицателен избор и социалистическата партия загуби 15 от 22-те столици на провинции в Испания, в които социалистите управляваха.
На тези парламентарни избори за Конгрес и Сенат националният Фейхоо печели вота, само че социалистът Санчес усилва гласовете си, като кара да се мисли, че ще се върне в ръководството на Испания. Парламентът, който ще проработи от 17 август, разрешава ИСРП да събере болшинство в Парламента и въздържанието на каталунската партия Junts при гласоподаване на кабинет, което е доста мъчно постижимо за националните. Народната партия печели, само че отстояването на ИСРП и левицата „ Сумар “ провалят тяхно болшинство с Вокс и държавното управление остава във въздуха. Но за разлика от социалистите, Народната партия завоюва Сената.
Инвеститурата в Парламента за новото държавно управление ще бъде извънредно комплицирана и договаряна процедура. А при крах ще има повтаряне на изборите след шест месеца.
Социологическите организации в Европа се надпреварват с изненадващи догатки за решение на изборния избор. Изненада е за цялата Европа, че Педро Санчес с неговия макиавелизъм съумява да отстои на плесницата от 28 май и с поддръжка на каталунските гласове, сподели “не ” на експанзивната вълна на крайната десница, която е все по-мощна в Европейски Съюз от началото на войната в Украйна. Испания спря вълната Мелони /Италия/, Орбан /Унгария/, както и вълната Матеуш Моравецки /Полша/. Сплавта сред Народната партия и извънредно дясната “Вокс ” не съумя да създаде формула за устойчиво ръководство.
Народният Алберто Нуньес Фейхоо завоюва чисто, без номера, за ръководство, само че нищо не може да направи с „ Вокс “. Само може да предложи национална договореност с ИСРП. Санчес оцелява, само че може да се види блокиран от “човека във Ватерло ”, каталунеца Карлос Пучдемон.
Открива се опция за още един избор. И това може да се случи тази година, както стана през декември 2015 и през април 2019 година
След изборите през вчерашния ден, призракът за повторни избори се завръща със страшна мощ, така нито десният блок /НП, Вокс/, нито левият /ИСРП и Сумар/ дружно с техните нормални съдружници не могат да стигнат безспорното болшинство от 176 депутати и да сформират държавно управление.
Според член 99 от Испанската конституция след всяко обновяване на Конгреса на депутатите, което в този момент ще стане на 17 август, със свикването на новите Генерални Кортеси, кралят след предварителни съвещания с парламентарните групи ще предложи претендент за министър-председател, който да бъде определен с инвеститура от Конгреса на депутатите. Ако на първо гласоподаване в Долната камара /Конгреса на депутатите/ претендентът не получи безусловно болшинство, той ще бъде подложен на ново гласоподаване в границите на 48 часа, като освен това гласоподаване е нужно нормално болшинство – повече “да ” от “не ”. Ако инвеститурата и тогава се провали /тя може да се повтаря във времето и с други кандидати/, само че в случай че два месеца след първото гласоподаване никой от претендентите не получи нормално болшинство, т.е. доверие на Конгреса, Кортесите се разпускат автоматически и се привикват нови парламентрани избори в период от 54 дни.
Последни вести от през днешния ден:
Народната партия е из мадридските улици с апела: „ Или Фейхоо министър-председател - или нови избори! “ А Педро Санчес е срещу повторния избор. Партията на социалистите през днешния ден е свикала Изпълнителното управление с една цел: „ Тази народна власт би трябвало да откри формула за ръководство “.
Ех, Испания!!!
