Живяла дълги години една блага и мъдра старица. Животът я

Живяла дълги години една богатства и мъдра бабичка. Животът я срещнал с доста компликации, тествания и проблеми, само че все пак това, всеки ден тя посрещала и изпращала без усмивката да слиза от лицето ѝ. Младите, които живеели в съседство до нея, един път я попитали:

- Здравей, бабо! Твоят живот е бил толкоз тежък и все пак душата ти стои все по този начин млада и непокътната. Каква е тайната ти?

- Всяко положително, с което са ме благославяли, записвах в своето сърце, а всяко неприятно - хвърлях против вятъра. Деца, в случай че бях правила противоположното, в този момент сърцето ми щеше да е белязано с тежки и неизлечими белези, а то е плодороден парадайс.

***

Нека се научим да слагаме положителното, там където му е мястото, а точно в сърцата си. А злото дано хвърляме против вятъра, тъй като не е основано да бъде защитавано в нас. Него би трябвало да се научим да изхвърляме надалече.