Притча за художника
Живял преди доста години в Индия един надарен художник, който имал доста възпитаници. Когато най-хубавият от тях завършил образованието си, учителят му заръчал да изнесе картините си в центъра на града и да остави под тях черен молив и записка.
– Напиши на листа, че всеки, който не харесва нещо, нарисувано от теб, може да го огради с молива – заръчал възрастният художник.
Младежът незабавно извършил рекомендацията на своя преподавател и с боязън в сърцето зачакал да види какво ще се случи. Само след два часа всички платна били издраскани от сериозни хора, които им намерили дефекти.
Разстроил се младият художник и се върнал при своя преподавател, с цел да му опише какво се е случило. Тогава старецът го посъветвал още веднъж да подреди своите творби в града, само че да остави до тях бои и четки. А на лист да напише, че който не утвърждава картините му, има опция да ги поправи.
Младежът отново спазил всичко и още веднъж закачал да види какво ще стане. Наблюдавал отдалече картините през целия ден, само че нито петънце не се появило по тях. Тогава още веднъж се отправил към своя преподавател и му разказал всичко. Запитал го за какво във втория случай никой не посмял да поправя платната му. Тогава учителят се усмихнал и отвърнал:
– Скъпи ученико, при първата обстановка ти даде опция на близките да изразят рецензията си към теб и те незабавно те нападнаха. Хора, които нямат никаква визия по какъв начин се рисува, си разрешиха да очернят труда ти. Във втория случай обаче ти им даде опция да те поправят. Тъй като те не притежаваха нужните умения, не го направиха. Имай поради, че по този начин е в живота: тези, които не са наясно с естеството на труда ти, могат да се охулят, тъй като не знаят какъв брой коства той. Ако се наложи обаче те да свършат същото по-добре от теб, сигурно няма да могат.
