Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години

Живял в миналото в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно положение и медитация, за да открие смисъла на живота. По цели дни и нощи той седял имобилен като дърво. Птичките дори правели гнезда върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се доближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето се намира под зоркото око на факира тя отишла на работа. Тъкмо отпътувала и една кобра се доближила до люлката, като се готвела да ухапе детето. Факирът видял това и се замислил, да помогне ли на детето, или да го даде на грижите на Боговете. Започнал да разсъждава:

– Боговете са основали и кобрата, и детето. Те би трябвало да мислят за тях. А аз не мога да схвана каква е тяхната воля и надлежно не знам какво да върша.

Като разсъждавал по този начин, той не се и помръднал и оставил на Боговете, сами да разрешат въпроса. Така кобрата изяла детето, а Факирът си споделил

- Такава е била волята на Боговете очевидно.

В последна сметка, на вятъра прекарал той оставащите си години в разсъждение – по този начин и не схванал смисъла на Живота. Като отпътувал за оня свят, Боговете го извикали и го попитали за какво не е избавил детето на вдовицата.
– Не знаех, каква е Вашата воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Вие сами да запазите детето.
Боговете му отвърнали:

– Нашата воля бе детето да остане живо, по тази причина ти трябваше да действаш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкоз години, щом не можа да разрешиш подобен обикновен въпрос? За наказване, ще те върнем отново на земята, с цел да прекараш още хиляда години в размисъл, та нека се научиш да познаваш каква е нашата воля и да я изпълняваш.

***

Точно като този факир доста хора всеки ден седят неподвижни в размисли върху задачата и смисъла на Живота, само че нищо не са разрешили и не подхващат никакво деяние. До тях се доближават приятелите и околните им, в потребност, само че те не се и помръдват и не желаят да оказват помощ. Те си споделят: „ Ако ориста реши и в случай че такава е волята на Боговете – те ще им оказват помощ. “ Кобрата в тази алегория съставлява трудностите, които държат мозъка и сърцето на индивида сковани. И в случай че си мислите, че това е светът и такава е волята на Боговете – ще Ви кажа, че това са просто извинения за личната Ви бездейност. Напротив, светът е рационален, учреден на ред и порядък и се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при оттегляне и бягство, а подготвени да изложат гърдите си на удари при нахлуване.