Живял някога един фермер. Работата във фермата му обаче не

Живял в миналото един фермер. Работата във фермата му обаче не вървяла добре. Фермата западала, натрупал задължения, и той почнал да изпада в цялостно обезсърчение. Тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело благополучие и шанс на оня, който го видел. Но това можело да се случи единствено на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.

На идващото утро фермерът бил на открито още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал още по мрачно в очакване да забележи врабчето, което да му донесе мечтания шанс, само че това по този начин и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал доста неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в гонене на илюзорното човек натрупа потребен опит и умения.

Из „ Лунната котловина “,
Джек Лондон