Приказка за Тримата Братя – Глупаци / или истината за Еврозоната /
Живял едно време татко с тримата му сина в ранчо надалеч от града. В ранчото си произвеждали съвсем всичко належащо, а фамилиите на тримата братя работили заедно. От време на време ходили на пазара в града и продавали остатъците си, а с парите купували нужни и ненужни движимости.
Но минали години и бащата умрял. Тогава братята решили да поделят бизнеса в ранчото и всеки да стартира да работи самичък за себе си. Първият брат отглеждал лозя и овошки. Произвеждал великолепно вино. Вторият отглеждал добитък и фураж да го храни. Правил великолепно сирене и кашкавал от млякото. Третият бил се специализирал в производството на самун. Отглеждал пшеница, птици и други Но по какъв начин да дефинират, кой какъв брой е работил и да разпределят заслужено създадената от тях продукция. Решили да си създадат лична парична система, посредством която да търгуват между тях. Минали години, животът продължавал безметежно. Но един път в ранчото пристигнал Европчо - лихваря от огромния град. Той търсил нови пазари за разгръщане на бизнеса си. Той им предложил вместо да си играят с тези нестабилни лични пари, той да им заеме постоянни европейски пари – Евро, при доста преференциална рента от 5% годишно. С тези пари, те освен щели да търгуват между тях, само че можели да търгуват и на пазара в огромният град. Не след дълго братята се съгласили и взели заеми от Европчо. И по този начин снабдени с европейски пари те почнали сполучливо да търгуват между тях. Ежегодно Европчо си прибирал лихвите, а те работили настойчиво, само че никой от тях не ставал по-богат. Минали 7-8 години и братята разбрали, че макар упорития си труд те са станали по-бедни и трябвало да стартират да пестят. Всеки от тях самичък за себе си решил, че в случай че стартират да се хранят по-малко и да пестят, може и да компенсират неприятното си финансово положение. Но нещата изобщо не се трансформирали а в противен случай. Всеки от тях почнал да купува все по-малко от продукцията на останалите двама и обедняването им траяло. Всеки почнал да създава по-малко тъй като пазара се свил. Така след двадесет година у никой от братята не останали никакви пари и те престанали да създават, тъй като нямало на кой да продадат създаденото. Тогава пристигнал Европчо. Обвинил ги, че са доста мързеливи и нищо не създават и са изгубили парите му. Срещу взетите от тях заеми прибрал земите, къщите и добитъка им и ги прогонил надалеч в непознатите земи, да работят за новите си господари.
Това е известната скица за Икономическа Колониализация прилагана в Колониалните страни от епохи, наречена ВАЛУТЕН БОРД. Валутния ръб не разрешава личната валута на страната в която се ползва, като по този метод страната и националната банка не може да финансират банките, жителите и бизнеса с национални парични средства. Така финансовата система на страната става извънредно преференциален и следен пазар за непознатите финансови Господари. Колонията годишно заплаща наем / рента / в действителни запаси за употребените от нея чуждицветни хартийки / пари / в обращение. По този метод външен дълг основава освен отрицателното външно – комерсиално салдо, само че и действителният стокооборот в страната.
Разбира се в този момент България също е във Валутен Борд, само че той не е типичен а опосредстван, което дава някакви преимущества на финансовата ни система. България също употребява непознати пари в обращение, само че не директно. Българска народна банка няма право да емитира левове свободно а като чейнч бюро обменя в левове предоставената и валута. На процедура ние оперираме с левове, само че против тях страната и частния бранш сме изтеглили външни валутни заеми, които са подадени, като валутен запас в Българска народна банка. По времето на Жан Виденов – директно преди валутният ръб, държавният външен дълг бе сведен до 2.5 милиарда $ а частният подобен бе под 0.5 млрд.долара. Към момента след 26 година валутен ръб, Общият частен и държавен външен дълг е съвсем 50 милиарда евро.
Повечето икономисти, говорейки за Еврозоната натъртват на следената еднократна инфлация при подмяна на националната валута с Евро. Този проблем е еднократен и не е толкоз значителен. По значими са дълготрайните последствия от този акт.
Каква е разликата сред Валутния ръб в България и Еврозоната. Еврозоната също е форма на липса на паричен суверенитет /Валутен борд/. В момента Българска народна банка има надзор върху паричното обращение в страната. Към началото на 2023 година по данни на Българска народна банка в обращение има 27 милиарда лева Тези пари няма по какъв начин да се изнесат от страната, нито кеш, нито посредством банков превод, тъй като те не могат да се употребяват другаде. Не по този начин стои въпроса в Еврозоната. Помните рецесията в Гърция през 2015 година, когато Ципрас и Варофакис желаеха Гърция да я напусне. Гръцката финансова система бе източена от частните банки и ЕЦБ. Гърция изпадна във финансова рецесия. На гърците се позволяваше да теглят седмично по 60 Евро. ЕЦБ отхвърли да кредитира гръцките банки, което е нейно законно обвързване към всички банки от Еврозоната. Правителството на Сириза бе сложено на колене, и се съобщи на банкерите - кредитори и одобри съвсем всичките ограничения препоръчани от тях. В резултат на това гръцкият дълг продължи да нараства, макар признатите ограничения и забележителните опростени суми, като от 311 доближи все още 360 милиарда евро, като Гърция продаде доста национално имущество с цел да погаси част от този дълг.
Сега е настъпил момента в който ще дойдат външните вложители и ще изкупят жилищата, парцелите ни и бизнеса ни за цветни хартийки и големия ни дълг ще остане. Това е и повода „ демократичните “ икономисти да проповядват концепцията за самостоятелност на националните банкови институции. Целта е ясна – поставяйки фискалната политика, самостоятелна от страните и подвластна от външните финансови Господари, те могат посредством увеличение и понижаване парите в обращение, посредством повишаване на дълга, посредством лихвената политика и други да провокират и напредък, и застоялост. Те могат да вършат с стопанската система на страната, каквото си пожелаят.
Ето няколко цитата от изявления на известни персони, свързани с ролята на паричната политика:
„ Дайте ми да отпечатвам парите на една страна , и не ми би трябвало формалната й власт “ Ротшилд
„ Този, който управлява парите в нашата страна е безспорен стопанин на цялата промишленост и търговия… и когато вие осъзнаете, че цялата тази система е елементарно следена, по един или различен метод от няколко от най-могъщите хора на върха, на вас няма да ви е нужно пояснение по какъв начин се получават интервалите на инфлация и меланхолия. ” (Джеймс Гарфилд, президент на Съединени американски щати, управлявал единствено 100 дни, две седмици, откакто декларира това, бива убит)
Томас Джеферсън: „ Аз имам вяра, че банковите институции са по-опасни за нашите права и свободи, в сравнение с въоръжените армии. Ако американците в миналото разрешат на частните банки да управляват парите в обращение, първо посредством инфлация, след това посредством дефлация, банките и корпорациите към тези банки ще лишават цялата персонална благосъстоятелност на хората. Един ден децата ни ще се разсънят бездомни на континента, превзет от техните татковци. “
Ако се направи изчерпателен разбор на финансовото положение на страните в Еврозоната с тези отвън нея, ще се види, че страните в Еврозоната обедняват: действителните приходи на популацията падат, националният бизнес се свива за сметка на външните вложители, брутният държавен дълг нараства с по-големи темпове. Дори при най - облагодетелстваната страна Германия, наклонността е отчетлива. Положението отвън „ клуба на богатите “ е доста по-добро. Страна, като Дания отвън Еврозоната, преди няколко години занули външният си държавният дълг. Националния бизнес и приходите на популацията порастват без значение от систематичната икономическа рецесия в Европейски Съюз. Полша и Унгария, които не бързат да влизат в Еврозоната и ползват лична фискална политика, бележат стопански напредък по-голям от по-развитите си събратя от „ клубът на богатите „. Румъния, която за разлика от други Европейски страни, не разреши да и се надене примката на Валутният Борд, бе по-изостанала стопански от България, само че към този момент е със забележителна преднина пред нас.
Но както споделя народа – Не е отговорен този, който яде зелника, а този който му го дава. За плачевното положение на България, не са отговорни европейските служители и американски началници, които постановат в Европейски Съюз и България политиката на Световните Господари, а българските им лакеи, които покорно продават националните ни ползи за шепа сребърници и организират пагубната евро–атлантическа политика, налагана на България.
Но минали години и бащата умрял. Тогава братята решили да поделят бизнеса в ранчото и всеки да стартира да работи самичък за себе си. Първият брат отглеждал лозя и овошки. Произвеждал великолепно вино. Вторият отглеждал добитък и фураж да го храни. Правил великолепно сирене и кашкавал от млякото. Третият бил се специализирал в производството на самун. Отглеждал пшеница, птици и други Но по какъв начин да дефинират, кой какъв брой е работил и да разпределят заслужено създадената от тях продукция. Решили да си създадат лична парична система, посредством която да търгуват между тях. Минали години, животът продължавал безметежно. Но един път в ранчото пристигнал Европчо - лихваря от огромния град. Той търсил нови пазари за разгръщане на бизнеса си. Той им предложил вместо да си играят с тези нестабилни лични пари, той да им заеме постоянни европейски пари – Евро, при доста преференциална рента от 5% годишно. С тези пари, те освен щели да търгуват между тях, само че можели да търгуват и на пазара в огромният град. Не след дълго братята се съгласили и взели заеми от Европчо. И по този начин снабдени с европейски пари те почнали сполучливо да търгуват между тях. Ежегодно Европчо си прибирал лихвите, а те работили настойчиво, само че никой от тях не ставал по-богат. Минали 7-8 години и братята разбрали, че макар упорития си труд те са станали по-бедни и трябвало да стартират да пестят. Всеки от тях самичък за себе си решил, че в случай че стартират да се хранят по-малко и да пестят, може и да компенсират неприятното си финансово положение. Но нещата изобщо не се трансформирали а в противен случай. Всеки от тях почнал да купува все по-малко от продукцията на останалите двама и обедняването им траяло. Всеки почнал да създава по-малко тъй като пазара се свил. Така след двадесет година у никой от братята не останали никакви пари и те престанали да създават, тъй като нямало на кой да продадат създаденото. Тогава пристигнал Европчо. Обвинил ги, че са доста мързеливи и нищо не създават и са изгубили парите му. Срещу взетите от тях заеми прибрал земите, къщите и добитъка им и ги прогонил надалеч в непознатите земи, да работят за новите си господари.
Това е известната скица за Икономическа Колониализация прилагана в Колониалните страни от епохи, наречена ВАЛУТЕН БОРД. Валутния ръб не разрешава личната валута на страната в която се ползва, като по този метод страната и националната банка не може да финансират банките, жителите и бизнеса с национални парични средства. Така финансовата система на страната става извънредно преференциален и следен пазар за непознатите финансови Господари. Колонията годишно заплаща наем / рента / в действителни запаси за употребените от нея чуждицветни хартийки / пари / в обращение. По този метод външен дълг основава освен отрицателното външно – комерсиално салдо, само че и действителният стокооборот в страната.
Разбира се в този момент България също е във Валутен Борд, само че той не е типичен а опосредстван, което дава някакви преимущества на финансовата ни система. България също употребява непознати пари в обращение, само че не директно. Българска народна банка няма право да емитира левове свободно а като чейнч бюро обменя в левове предоставената и валута. На процедура ние оперираме с левове, само че против тях страната и частния бранш сме изтеглили външни валутни заеми, които са подадени, като валутен запас в Българска народна банка. По времето на Жан Виденов – директно преди валутният ръб, държавният външен дълг бе сведен до 2.5 милиарда $ а частният подобен бе под 0.5 млрд.долара. Към момента след 26 година валутен ръб, Общият частен и държавен външен дълг е съвсем 50 милиарда евро.
Повечето икономисти, говорейки за Еврозоната натъртват на следената еднократна инфлация при подмяна на националната валута с Евро. Този проблем е еднократен и не е толкоз значителен. По значими са дълготрайните последствия от този акт.
Каква е разликата сред Валутния ръб в България и Еврозоната. Еврозоната също е форма на липса на паричен суверенитет /Валутен борд/. В момента Българска народна банка има надзор върху паричното обращение в страната. Към началото на 2023 година по данни на Българска народна банка в обращение има 27 милиарда лева Тези пари няма по какъв начин да се изнесат от страната, нито кеш, нито посредством банков превод, тъй като те не могат да се употребяват другаде. Не по този начин стои въпроса в Еврозоната. Помните рецесията в Гърция през 2015 година, когато Ципрас и Варофакис желаеха Гърция да я напусне. Гръцката финансова система бе източена от частните банки и ЕЦБ. Гърция изпадна във финансова рецесия. На гърците се позволяваше да теглят седмично по 60 Евро. ЕЦБ отхвърли да кредитира гръцките банки, което е нейно законно обвързване към всички банки от Еврозоната. Правителството на Сириза бе сложено на колене, и се съобщи на банкерите - кредитори и одобри съвсем всичките ограничения препоръчани от тях. В резултат на това гръцкият дълг продължи да нараства, макар признатите ограничения и забележителните опростени суми, като от 311 доближи все още 360 милиарда евро, като Гърция продаде доста национално имущество с цел да погаси част от този дълг.
Сега е настъпил момента в който ще дойдат външните вложители и ще изкупят жилищата, парцелите ни и бизнеса ни за цветни хартийки и големия ни дълг ще остане. Това е и повода „ демократичните “ икономисти да проповядват концепцията за самостоятелност на националните банкови институции. Целта е ясна – поставяйки фискалната политика, самостоятелна от страните и подвластна от външните финансови Господари, те могат посредством увеличение и понижаване парите в обращение, посредством повишаване на дълга, посредством лихвената политика и други да провокират и напредък, и застоялост. Те могат да вършат с стопанската система на страната, каквото си пожелаят.
Ето няколко цитата от изявления на известни персони, свързани с ролята на паричната политика:
„ Дайте ми да отпечатвам парите на една страна , и не ми би трябвало формалната й власт “ Ротшилд
„ Този, който управлява парите в нашата страна е безспорен стопанин на цялата промишленост и търговия… и когато вие осъзнаете, че цялата тази система е елементарно следена, по един или различен метод от няколко от най-могъщите хора на върха, на вас няма да ви е нужно пояснение по какъв начин се получават интервалите на инфлация и меланхолия. ” (Джеймс Гарфилд, президент на Съединени американски щати, управлявал единствено 100 дни, две седмици, откакто декларира това, бива убит)
Томас Джеферсън: „ Аз имам вяра, че банковите институции са по-опасни за нашите права и свободи, в сравнение с въоръжените армии. Ако американците в миналото разрешат на частните банки да управляват парите в обращение, първо посредством инфлация, след това посредством дефлация, банките и корпорациите към тези банки ще лишават цялата персонална благосъстоятелност на хората. Един ден децата ни ще се разсънят бездомни на континента, превзет от техните татковци. “
Ако се направи изчерпателен разбор на финансовото положение на страните в Еврозоната с тези отвън нея, ще се види, че страните в Еврозоната обедняват: действителните приходи на популацията падат, националният бизнес се свива за сметка на външните вложители, брутният държавен дълг нараства с по-големи темпове. Дори при най - облагодетелстваната страна Германия, наклонността е отчетлива. Положението отвън „ клуба на богатите “ е доста по-добро. Страна, като Дания отвън Еврозоната, преди няколко години занули външният си държавният дълг. Националния бизнес и приходите на популацията порастват без значение от систематичната икономическа рецесия в Европейски Съюз. Полша и Унгария, които не бързат да влизат в Еврозоната и ползват лична фискална политика, бележат стопански напредък по-голям от по-развитите си събратя от „ клубът на богатите „. Румъния, която за разлика от други Европейски страни, не разреши да и се надене примката на Валутният Борд, бе по-изостанала стопански от България, само че към този момент е със забележителна преднина пред нас.
Но както споделя народа – Не е отговорен този, който яде зелника, а този който му го дава. За плачевното положение на България, не са отговорни европейските служители и американски началници, които постановат в Европейски Съюз и България политиката на Световните Господари, а българските им лакеи, които покорно продават националните ни ползи за шепа сребърници и организират пагубната евро–атлантическа политика, налагана на България.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ