Животните в България се третират с антибиотици, но те не

Животните в България се третират с антибиотици, само че те не доближават до месото, което консумираме като краен артикул. Въпреки това казусът със самата приложимост на лекарствените средства е сериозен, тъй като след време може да се окаже, че най-обикновените инфекции са резистентни към лекарствените средства.

Това разкриха специалисти в областта на храните и медикаментите, потърсени от NOVA, откакто Европейската организация по медикаментите изнесе шокиращи данни за използването на антибиотик в българските ферми.

Държавата отговори за антибиотиците в българското месо

Откриха отровна риба на пазара, вижте каква

Според отчет на организацията на кг живо тегло у нас подхожда приложимост на 121 грама антибиотик от страна на животновъдите. Това ни слага на 8-мо място в Европейски Съюз, само че по-големият проблем е, че самата приложимост на медикаментите измежду животните се усилва. Изразиха се и подозрения по отношение на опцията фермерите да третират огромен брой животни, без да отделят в действителност болните.

Консумацията на месо, съдържащо антибиотик, би заплашило човешкия организъм като понижи устойчивостта му към избрани вируси.

Още през вчерашния ден от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) опровергаха изводите, че употребяваните антибиотици доближават до крайния артикул за консумация. От 520 проби за такова наличие всяка година, сред 1 и 3 са случаите на открити антибиотици в месото.

„ Всеки антибиотик, с който едно животно е лекувано, има карентен период 25-30 дни, в който антибиотикът се излъчва от организма”, разясни доктор Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите.

Тя посочи, че в този интервал фермерите не могат да дадат животното в касапница, а даже от млякото му е невероятно да се произведат артикули като сирене и кисело мляко.

Попова още посочи, че в законните кланици има непрекъснат ветеринарен надзор и не се позволяват заболели или отровени с антибиотици животни.

Във всички скотски стопанства, в това число огромните, работят ветеринари, които могат да разпознаят и отделят болните животни от другите, съобщи Попова. Според нея това се случва даже и в птицеферми със 100 000 кокошки и на никое място няма безсистемно отнасяне с антибиотици.

Майки откриха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи

Ядем ли второ качество храни

„ Медикаментозният фураж не се дава безсистемно, а се изписва от ветеринарен лекар”, добави Попова.

„ Отговорно настоявам, че в месото в България антибиотици няма. Преди няколко години беше спряна тяхната приложимост със закон като хормонални средства. Сега се употребяват, когато животните са заболели. Възможно е да се употребяват от неразумни стопани. В крайният артикул обаче антибиотици няма”, съобщи и националният здравен специалист доктор Ангел Кунчев.

Той и Попова са на мнение, че данните на европейската организация за използването на медикаментите във фермите са правилни, само че се интерпретират неверно.

„ Фактът, че сме осми в Европа (по приложимост на антибиотици в животновъдството) не е добър. Може и би трябвало да се понижи използването на антибиотици”, въпреки всичко посочи Кунчев.

Проблемът с антибитотиците и въздействието им върху микроорганизма е най-големият проблем в публичното опазване на здравето, счита специалистът.

„ Ако нещата вървят както до момента и продължаваме да използваме толкоз антибиотици, то ние продължаваме да селектираме едни от най-страшните микроорганизми, които не се въздействат от никакви антибиотици”, добави той.

Това значи, че в един миг няма да можем да лекуваме освен пневмония, а елементарни бактерии по кожата или инфекции при порязвания.

Има европейски проект против устойчивостта, който би трябвало да се следва на всяко едно равнище, в това число екологично, съобщи Кунчев.