Защо чукчите и до днес отглеждат елени и ловят китове?
Животът в тундрата е заплашителен, само че пък без тундрата е печален.
Как живеят и с какво се занимават през днешния ден коренните поданици на Чукотка?
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Далеч-далеч в самия завършек на Русия, там, където в безкрайната тундра стартира новият ден, живеят чукчите. Те назовават себе си „ същински хора “ или на техния език – „ луораветлани “. Животът на Чукотка не е елементарен, само че пък е същински. „ Тундровите “ чукчи са еленовъди-номади, а „ крайбрежните “ – морски ловци. Общо са към 16 000 души и множеството от тях живеят на Чукотския полуостров. Много от тези хора преди 100, двеста, че даже и триста години са се занимавали с обичайни за народа си занаяти.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Професиите и бита им може и да наподобяват архаични, само че животът тече напълно не в изолираност от околния свят. Те употребяват смарт телефони и преносими компютри, както и банкови карти.
Бригада номер три
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Вертолетът дълго кръжи над тундрата в търсене на лагери на чукчи. Трудно е да ги намериш. Съвременните номади се разделят на бригади, всяка от които се мести от място на място, като оповестява маршрута си на ръководителите на еленовъдните предприятия. Но има един проблем, настояват водачите: еленовъдите имат свои имена на хълмовете и реките, а на картата са напълно други. И може да летиш няколко часа над тундрата и да не видиш нито човек, нито животно.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Най-сетне се демонстрира долината с няколко яранги, обичайни чукотски жилища, и отсреща радостно притичват деца. Този лагер е на бригада номер три. Тук рядко кацат вертолети, тъй като до село Егвекинот са едвам 70 км. Близко е. Но пък постоянно се радват на гостите.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
В бригадата има три фамилии. Сега мъжете са в тундрата да пасат елените, а в лагера са останали единствено дамите, децата и възрастните мъже.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Валерия е рускиня, тя преди е живяла в Егвекинот, само че се срещнала с бъдещия си мъж от семейство еленовъди и решила да се реалокира в тундрата. На 29 години, тя се занимава с възпитанието на две деца – Валя (около 5 годинки) и Кирил (около година). Такива фамилии тук не са необичайност. „ Времената, когато дамите са раждали в ярангата, от дълго време са отминали, – споделя тя. – Мъжът ми споделя, че преди всички са ги докарвали с вертолети. Сега имаме собствен всъдеход, вървим в селото за артикули, гориво. Когато децата пораснат, сами ще ги караме на учебно заведение “.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Имат огромна яранга, в центъра на която има огнище с димен чайник. Над огъня се опушва риба. На пода са постелени меки еленски кожи, спалнята е отделена с плътна завеса. По целия под има удължители с разклонители: въпреки всичко би трябвало да си зареждат мобилните телефони и другите джаджи. Връзка в долината няма – с цел да позвъниш, би трябвало да се качиш на хълма. Децата имат и колички, и кукли, само че им е най-интересно просто да се разхождат.
Анна Сорокина
„ Хайде на „ Буран “, – вика Валя, дърпайки с ръка, – да покараме из тундрата “. Разбира се, към момента ѝ е рано да кара снегоход, само че взема със себе си куклата и си показва по какъв начин кара из Чукотка. Има още няколко години до учебно заведение, само че Валя към този момент твърди, че ще се върне и ще оказва помощ на мама.
Пенсия в тундрата
Анна Сорокина
В Чукотка работят 14 общински предприятия, в които има към 600 еленовъди със 150 000 елена. Чукчите имат и персонални елени, и общински, само че всички пасат дружно. Заплатите на еленовъдите, въпреки и и неголеми по локалните стандарти, не са по-малки от 50 000 рубли (800 евро), само че по тази причина пък имат известни привилегии. Например, могат рано да се пенсионират: дамите на 45 години, мъжете на 50.
Анна Сорокина
„ Вече съм пенсионер, оказвам помощ на децата и внуците, – споделя Василий, 50-годишен мощен и сериозен мъж в сива риза. – Самият аз съм тук от дете, в трудовата ми брошура по този начин е и написано – еленовъд. Отдаваме в предприятието месо, кожи, рога. Получаваме заплати по картите – а в случай че би трябвало нещо да си купим, то просто я даваме на този, който ще върви до селото “.
Анна Сорокина
Големият наследник на Василий работи с него в тундрата, а дребният не желае – само че татко му не се наскърбява от избора му, споделя, че „ това си е негова работа “.
Анна Сорокина
А сестра му Тамара още в 5 клас напуща учебното заведение, с цел да избяга назад в лагера при фамилията си. „ Сама взех решение по този начин, – казва тя. – Искаше ми се да оказвам помощ на родителите си и на вуйна “. Вече е баба, а внуците ѝ също са тук.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Тамара твърди, че сега в тундрата си имат всичко: „ има генератор, радиостанция, можем да се свързваме с мъжете си и с другите бригади “.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Жените също публично работят като еленовъди, въпреки и да се занимават главно с семейството.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Работата стига за всички. Да се подготви храна, да се почисти, да се ревизира техниката, да се приготвят запасите за зимата, да се закърпят облеклата, да се изпере – работата е повече, в сравнение с в града. Сам човек не може да се оправи. Когато някой се измори от хората, може да отиде в тундрата – да си поразмишлява за живота.
Лов на китове край Лорино
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Коренните поданици на Чукотка са едни от дребното нации по света, на които е позволено китоловството (другите са туземците в Аляска, Гренландия и островната страна в Карибско море Сент Винсент и Гренадините). Между общините се разпределят избрани квоти. Най-много китове – над 40 годишно – се ловят в националното село Лорино (с население от към 1500 души), на към 500 км източно от Анадир и 150 км западно от Аляска.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Освен китове, ловят перконоги – няколко типа моржове и тюлени. Съвременните чукчи „ работят “ със специфични моторни лодки. Те единствено наподобяват дребни, само че в действителност могат да теглят до няколко тона. За лов употребяват ръчни харпуни.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Морските ловци са обединени в бригади и получават такива заплати и привилегии, както и еленовъдите. Работата им е доста рискова: не стига това, че Берингово море единствено по себе си е непредсказуемо, само че и се случва животните да обръщат лодките и тогава на помощ на оказалите се зад борда хора идват сътрудници. Много чукчи, въпреки и да живеят цялостен живот край морето, не могат да плуват. А и по какъв начин да плуваш тук, като водата е ледена целогодишно?
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Здравето на ловците страда от тежките условия, само че даже на старини резервират любовта си към морето. Дмитрий е ходил за морски животни от 15-годишен, та до пенсия. Сега е на 68. От тежката работа има обветряне на лицето, не му се свиват пръстите, съвсем не може да управлява ръцете си. Почти е ослепял, само че идва до морето и, седейки на студения бряг, гледа към преминаващите лодки.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Роден съм тук, аз съм лоринчанин, – едва доловимо споделя, – Ходехме в морето при всякакво време. Тогава беше доста тежко и в този момент непрекъснато ме болят краката “.
Туризъм на края на земята
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Местните поданици вършат всичко допустимо да поддържат националните обичаи, описват на децата за чукотската просвета, създават лични сувенири и на драго сърце чакат туристите, които идват единствено през лятото, когато не е толкоз студено. В Лорино се продават амулети – символи на слънцето, обичайни дълги ризи – комлаикас и резбовани произведения от моржова кост, направени от локални занаятчии.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Обичаме народа си и желаеме народите по света да видят какво имаме “, споделя Олга, която цялостен живот се е занимавала с разнообразни локални занаяти – от шивачество до резба на кости. „ Засега повече работим от възторг, в сравнение с за облага “.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
В същото време чукчите са отворени към нови културни обичаи от „ континента “. Мариам е родена в Лорино, само че дълго време е живяла в Хабаровск, най-големия град в Далечния изток (над 600 000 души), а неотдавна се е върнала, с цел да оказва помощ на майка си в пенсионна възраст.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Когато пристигнах тук, ми беше доста мъчно да привикна както с цените (те са доста по-високи от тези в града), по този начин и с околната среда. Но хората живеят на всички места “, споделя тя. На Мариам ѝ се постанова да си напомни още един път какво е да живееш един до друг с мечки, когато в близост на доста километри има единствено тундра и студеното Берингово море. Но тя е донесла със себе си доста празници, които в никакъв случай преди не са били отбелязвани тук. „ Обикновено празнувахме нашата чукотска Нова година тук на 22 декември и на 1 януари. А в този момент честваме и Великден – на фамилията му хареса да прави козунаци и да боядисва яйца “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Как живеят и с какво се занимават през днешния ден коренните поданици на Чукотка?
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Далеч-далеч в самия завършек на Русия, там, където в безкрайната тундра стартира новият ден, живеят чукчите. Те назовават себе си „ същински хора “ или на техния език – „ луораветлани “. Животът на Чукотка не е елементарен, само че пък е същински. „ Тундровите “ чукчи са еленовъди-номади, а „ крайбрежните “ – морски ловци. Общо са към 16 000 души и множеството от тях живеят на Чукотския полуостров. Много от тези хора преди 100, двеста, че даже и триста години са се занимавали с обичайни за народа си занаяти.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Професиите и бита им може и да наподобяват архаични, само че животът тече напълно не в изолираност от околния свят. Те употребяват смарт телефони и преносими компютри, както и банкови карти.
Бригада номер три
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Вертолетът дълго кръжи над тундрата в търсене на лагери на чукчи. Трудно е да ги намериш. Съвременните номади се разделят на бригади, всяка от които се мести от място на място, като оповестява маршрута си на ръководителите на еленовъдните предприятия. Но има един проблем, настояват водачите: еленовъдите имат свои имена на хълмовете и реките, а на картата са напълно други. И може да летиш няколко часа над тундрата и да не видиш нито човек, нито животно.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Най-сетне се демонстрира долината с няколко яранги, обичайни чукотски жилища, и отсреща радостно притичват деца. Този лагер е на бригада номер три. Тук рядко кацат вертолети, тъй като до село Егвекинот са едвам 70 км. Близко е. Но пък постоянно се радват на гостите.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
В бригадата има три фамилии. Сега мъжете са в тундрата да пасат елените, а в лагера са останали единствено дамите, децата и възрастните мъже.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Валерия е рускиня, тя преди е живяла в Егвекинот, само че се срещнала с бъдещия си мъж от семейство еленовъди и решила да се реалокира в тундрата. На 29 години, тя се занимава с възпитанието на две деца – Валя (около 5 годинки) и Кирил (около година). Такива фамилии тук не са необичайност. „ Времената, когато дамите са раждали в ярангата, от дълго време са отминали, – споделя тя. – Мъжът ми споделя, че преди всички са ги докарвали с вертолети. Сега имаме собствен всъдеход, вървим в селото за артикули, гориво. Когато децата пораснат, сами ще ги караме на учебно заведение “.
Александър Кримов/Правителство на Чукотския самостоятелен окръг
Имат огромна яранга, в центъра на която има огнище с димен чайник. Над огъня се опушва риба. На пода са постелени меки еленски кожи, спалнята е отделена с плътна завеса. По целия под има удължители с разклонители: въпреки всичко би трябвало да си зареждат мобилните телефони и другите джаджи. Връзка в долината няма – с цел да позвъниш, би трябвало да се качиш на хълма. Децата имат и колички, и кукли, само че им е най-интересно просто да се разхождат.
Анна Сорокина
„ Хайде на „ Буран “, – вика Валя, дърпайки с ръка, – да покараме из тундрата “. Разбира се, към момента ѝ е рано да кара снегоход, само че взема със себе си куклата и си показва по какъв начин кара из Чукотка. Има още няколко години до учебно заведение, само че Валя към този момент твърди, че ще се върне и ще оказва помощ на мама.
Пенсия в тундрата
Анна Сорокина
В Чукотка работят 14 общински предприятия, в които има към 600 еленовъди със 150 000 елена. Чукчите имат и персонални елени, и общински, само че всички пасат дружно. Заплатите на еленовъдите, въпреки и и неголеми по локалните стандарти, не са по-малки от 50 000 рубли (800 евро), само че по тази причина пък имат известни привилегии. Например, могат рано да се пенсионират: дамите на 45 години, мъжете на 50.
Анна Сорокина
„ Вече съм пенсионер, оказвам помощ на децата и внуците, – споделя Василий, 50-годишен мощен и сериозен мъж в сива риза. – Самият аз съм тук от дете, в трудовата ми брошура по този начин е и написано – еленовъд. Отдаваме в предприятието месо, кожи, рога. Получаваме заплати по картите – а в случай че би трябвало нещо да си купим, то просто я даваме на този, който ще върви до селото “.
Анна Сорокина
Големият наследник на Василий работи с него в тундрата, а дребният не желае – само че татко му не се наскърбява от избора му, споделя, че „ това си е негова работа “.
Анна Сорокина
А сестра му Тамара още в 5 клас напуща учебното заведение, с цел да избяга назад в лагера при фамилията си. „ Сама взех решение по този начин, – казва тя. – Искаше ми се да оказвам помощ на родителите си и на вуйна “. Вече е баба, а внуците ѝ също са тук.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Тамара твърди, че сега в тундрата си имат всичко: „ има генератор, радиостанция, можем да се свързваме с мъжете си и с другите бригади “.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Жените също публично работят като еленовъди, въпреки и да се занимават главно с семейството.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Работата стига за всички. Да се подготви храна, да се почисти, да се ревизира техниката, да се приготвят запасите за зимата, да се закърпят облеклата, да се изпере – работата е повече, в сравнение с в града. Сам човек не може да се оправи. Когато някой се измори от хората, може да отиде в тундрата – да си поразмишлява за живота.
Лов на китове край Лорино
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Коренните поданици на Чукотка са едни от дребното нации по света, на които е позволено китоловството (другите са туземците в Аляска, Гренландия и островната страна в Карибско море Сент Винсент и Гренадините). Между общините се разпределят избрани квоти. Най-много китове – над 40 годишно – се ловят в националното село Лорино (с население от към 1500 души), на към 500 км източно от Анадир и 150 км западно от Аляска.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Освен китове, ловят перконоги – няколко типа моржове и тюлени. Съвременните чукчи „ работят “ със специфични моторни лодки. Те единствено наподобяват дребни, само че в действителност могат да теглят до няколко тона. За лов употребяват ръчни харпуни.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Морските ловци са обединени в бригади и получават такива заплати и привилегии, както и еленовъдите. Работата им е доста рискова: не стига това, че Берингово море единствено по себе си е непредсказуемо, само че и се случва животните да обръщат лодките и тогава на помощ на оказалите се зад борда хора идват сътрудници. Много чукчи, въпреки и да живеят цялостен живот край морето, не могат да плуват. А и по какъв начин да плуваш тук, като водата е ледена целогодишно?
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Здравето на ловците страда от тежките условия, само че даже на старини резервират любовта си към морето. Дмитрий е ходил за морски животни от 15-годишен, та до пенсия. Сега е на 68. От тежката работа има обветряне на лицето, не му се свиват пръстите, съвсем не може да управлява ръцете си. Почти е ослепял, само че идва до морето и, седейки на студения бряг, гледа към преминаващите лодки.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Роден съм тук, аз съм лоринчанин, – едва доловимо споделя, – Ходехме в морето при всякакво време. Тогава беше доста тежко и в този момент непрекъснато ме болят краката “.
Туризъм на края на земята
Вячеслав Викторов/Росконгрес
Местните поданици вършат всичко допустимо да поддържат националните обичаи, описват на децата за чукотската просвета, създават лични сувенири и на драго сърце чакат туристите, които идват единствено през лятото, когато не е толкоз студено. В Лорино се продават амулети – символи на слънцето, обичайни дълги ризи – комлаикас и резбовани произведения от моржова кост, направени от локални занаятчии.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Обичаме народа си и желаеме народите по света да видят какво имаме “, споделя Олга, която цялостен живот се е занимавала с разнообразни локални занаяти – от шивачество до резба на кости. „ Засега повече работим от възторг, в сравнение с за облага “.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
В същото време чукчите са отворени към нови културни обичаи от „ континента “. Мариам е родена в Лорино, само че дълго време е живяла в Хабаровск, най-големия град в Далечния изток (над 600 000 души), а неотдавна се е върнала, с цел да оказва помощ на майка си в пенсионна възраст.
Вячеслав Викторов/Росконгрес
„ Когато пристигнах тук, ми беше доста мъчно да привикна както с цените (те са доста по-високи от тези в града), по този начин и с околната среда. Но хората живеят на всички места “, споделя тя. На Мариам ѝ се постанова да си напомни още един път какво е да живееш един до друг с мечки, когато в близост на доста километри има единствено тундра и студеното Берингово море. Но тя е донесла със себе си доста празници, които в никакъв случай преди не са били отбелязвани тук. „ Обикновено празнувахме нашата чукотска Нова година тук на 22 декември и на 1 януари. А в този момент честваме и Великден – на фамилията му хареса да прави козунаци и да боядисва яйца “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ