Животът в големия град не се изчерпва само с неонови

Животът в огромния град не се изчерпва единствено с неонови светлини, безкрайни благоприятни условия и илюзията за непрестанно личностно израстване. Често, потопени в бурния темп на всекидневието и заобиколени от тълпи, се улавяме в миг на тиха самотност. Стъпките ни отекват по тротоарите, до момента в който следим лицата на непознатите, като че ли сме зад невидима бариера. Виждаме хората, само че не усещаме връзка с тях. Присъстваме физически, само че прочувствено сме някъде на ръба – сред социума и изолацията.

Това е на мегаполиса – колкото повече хора има към нас, толкоз по-силно ни обзема възприятието за самотност. Озовавайки се в центъра на голям град, внезапно осъзнавате, че сте мъничко винтче в системата на великански механизъм. С сходни страсти всеки ден се сблъскват извънредно доста хора.

Психологът Юлия Тарибо знае, че не сте сами в прекарванията си и е подготвена да показа своите професионални рекомендации по какъв начин да намерите себе си на фона на постоянно бързащата навалица.

Freepik Самотата в огромния град постоянно е обвързвана с неналичието на противоположна връзка

Чувството за може да се изпита даже когато в близост има доста хора. Вагоните са препълнени, по улиците се разхождат тълпи, в комерсиалните центрове звучи музика. Големият град в никакъв случай не спи, само че по някаква причина тъкмо в такива моменти ни връхлитат пристъпи на горест и. Всичко това е, тъй като да си " наоколо " не значи да си " дружно ". Може да сте заобиколени от познати, сътрудници и даже близки хора, само че все пак да се чувствате като че ли сте в гъста и лепкава мъгла, без да е ясно накъде да продължите.

Самотата, която изпитват милиони хора в, нормално не е обвързвана с неналичието или дефицита на познати и другари в живота. По-скоро става дума за липса на противоположна връзка и поверителен разговор, когато другите не ви чуват или не ви виждат. Това постоянно се случва поради гневния темп, в който се постанова да съществуваме.

Замисляли ли сте се за какво толкоз доста поданици на мегаполиси по време на отпуска си се стремят да намерят най-тихото и уютно кътче, надалеч от градската суетност? За да спрат и най-малко за малко да забавят хода на колелото, в което би трябвало да се въртят като катерички. Едва в усамотение и на фона на спокойната природа получаваме късмет да опознаем себе си по-добре и да чуем личните си потребности. Истината е, че единствено като спрете, можете да установите противоположна връзка със самите себе си.

Повечето поданици на огромните градове изпитват възприятие на комплициране. Основните аргументи са много елементарни и разбираеми – прекомерно бързото движение на живот и дигитализацията на живото другарство. В последна сметка суетата, скоростта и замяната на действителното взаимоотношение сред хората водят до чувството, че сте станали невидими.

Най-парадоксалното е, че такива усеща доста постоянно изпитват хора, които са постигнали забележителни триумфи и в профил наподобяват като същински късметлии. Въпреки това даже високият обществен статус, материалното благоденствие и множеството хора в близост не всеки път са гаранция за вътрешна естетика и принадлежност към обществото.

Как да намерите себе си в изискванията на огромния град

Първата стъпка, която всеки от нас би трябвало да направи, е да признае своята самотност. Не скрито или мислено, тъй като постоянно доста хора се срамят да изразят същинските си потребности, а на глас. Идеалният вид е, в случай че в обкръжението ви има човек, с който можете да говорите от сърце. Напълно допустимо е, в случай че се научим да се разкриваме по-често пред другите, един ден да чуем сходно самопризнание и да забележим протегната към нас ръка.

Второ, с цел да намерите себе си, напълно не е наложително да отидете на село за усамотение или да изчезнете вечно от обществените мрежи. Достатъчно е да започнете да проявявате повече откровено внимание към близките – да се интересувате от делата на сътрудници и съседи, да започнете неналожителен диалог в парка, да окажете най-елементарна помощ или просто да се усмихнете, без да криете взор в асфалта или телефона. Невинаги ще ви дават отговор със същата учтивост, тъй като доста от нас не могат да забавят темпото и да излязат от конкуренцията. Но сигурно ще се намерят хора, които ще желаят да продължат общуването и да стартират да се борят с възприятието за самотност дружно.

И най-после, задавайте си по-често верните въпроси. Самотата в огромния град не е присъда и в случай че сте почнали да усещате възходящо възприятие на незадоволеност вътре в себе си, значи към този момент сте на прав път, отказвайки да се примирите с психологическия дискомфорт. За да разберете какво е належащо за излизане от обстановката, е значимо да си задавате въпроси като: „ Какво значи за мен да бъда себе си? “, „ Кога за финален път изпитах наслада при другарство с хора? “ и „ Как мога да трансформира живота си към по-добро? “. Решения постоянно има, само че прекомерно рядко сме подготвени да се вслушаме във вътрешните си потребности.

Пътят към себе си стартира с признание и споделеност

Търсете съидейници и съдружници. Търсете хора, които, също като вас, не се опасяват да кажат, че се усещат и празни на фона на град, предлагащ безчет благоприятни условия.

Не се опасявайте да променяте сюжетите в живота си, което може да се случи единствено когато съумеете да се вслушате в себе си. Ключовете за затворената врата са само у вас, тъй че в случай че сте решили да поправите това, което е престанало да ви удовлетворява, постарайте се да ги намерите.

Добре е, в случай че с зародилия проблем ви помогне способен психолог, който ще ви подскаже по какъв начин да разбирате своите стремежи и потребности.

Снимки: Freepik