Животът си тече тихо, А бяхме млади, Осмият, Зарево над

„ Животът си тече безшумно ”, „ А бяхме млади ”, „ Осмият ”, „ Зарево над Драва ”, „ Селянинът с колелото ”, „ Матриархат ”, „ На всеки километър ”, „ Прокурорът ”, „ Игрек 17 ”, „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време ”…
Филми, останали вечно в историята на българското кино. А в тях несъмнено грее името на Георги Георгиев-Гец. Ролите му са запаметяващи поради харизмата, гения му, съвършената му игра и отдаденост на киното. Такъв бе той и на сцената – постоянно прецизен за подготовки и спектакли, постоянно научил текста си брилянтно, постоянно подготвен да подаде имитация на сътрудник, който незабавно е не запомнил нещо, по този начин разказват Гец неговите сътрудници.

Актьорът същински обичаше работата си и за него не съществуваше думата „ Не мога ”. Гец в действителност умря на сцената – по време на зрелище напролет на 1996 година той получава тежък инсулт, само че все пак съумява да довърши играта си. След това изпада в кома, от която не излиза и умира на 2 септември, месец преди да навърши 70 години. „ Той бе блажен – фантазията на всеки артист е да си отиде, до момента в който играе ”, споделя по този мотив известна негова колежка.
Георги Георгиев гастролира в Стара Загора с частния Театър „ Барбуков ” и си партнира дружно с Таня Масалитинова в представлението „ Ню Йорк – Плаза хотел ”. На актрисата й прави усещане, че перфекционистът Гец бърка репликите и не следва текста, а това в никакъв случай не е било до момента. С Масалитинова играели съпрузи, които непрестанно се карат, до момента в който се готвят за сватбата на щерка си. По едно време Гец се олюлял, а тя помислила, че сътрудника й пробва нещо ново. Актьорът гледал да претупа пиесата и бърза да се скрие зад кулисите. Не излиза и за финалния реверанс и не приема аплодисментите на публиката, въпреки че феновете скандират името му.

„ Таткото е ядосан, нали непрекъснато се караме ”, пошегувала се Масалитинова в опит да покрие Георги, без да схваща какво се случва в реалност. А в същото време той лежи зад сцената, прострян върху няколко стола и бере душа. С кола за спешна помощ го откарват в старозагорската болница, където лекарите установяват – тежък мозъчен удар. От София идват брачната половинка му Цена и огромният му наследник – Иван, който е режисьор. Гец им стиска ръцете, а по-късно изпада в кома. Откарват го в ИСУЛ, там лекарите се борят за живота му няколко месеца.
Близките му споделят, че преди да замине за съдбовното турне той дълго време си взимал сбогом с тях. Според негови познати създателят не издържал на напрежението около унизителното пенсиониране на звездното потомство от Народния спектакъл, направено от шефа проф. Васил Стефанов. Освен това дълги години страдал от високо кръвно, което в последна сметка му докарало смъртоносния инсулт.

Колегите му настояват, че имал голямо предпочитание да продължи да играе в театъра и да се снима в киното, да пътува по турнета, да се раздава, макар умората и недоброто си здравословно положение. „ Някои се чудят за какво дъртите артисти не престават да играят, това да си на сцената е опиат ”, споделяше Гец в средата на 90-те. „ Цена, знай, че след киното най-вече обичам теб и децата ” – записка с такова обръщение оставя духовитият актьор на брачната половинка си, заминавайки рано-рано за фотоси преди още тя да се разсъни.
Прякора „ Гец ” придобива от сътрудника си Димитър Бочев-Бочката, защото в родния му Карловски край по този начин наричали мъжете с името Георги. За пръв път режисьорът Въло Радев упорства името на артиста да бъде изписано в надписите „ Георги Георгиев-Гец ” във кино лентата „ Най-дългата нощ ” през 1967 година Въло Радев споделил: „ Има няколко артисти с името Георги Георгиев. За да си единствен, ще те пиша Гец! ”

Роден е на 4 октомври 1926 година в село Разпоповци, което през днешния ден не съществува, а е част от град Елена. Легендата гласи че селото е кръстено на неговия прародител поп Мартин, който хвърлил расото поради фамилна покруса. Местен бей си харесал дамата на свещеника и я отвлякъл в харема си. А ядосаният божи чиновник зарязал църквата, сбрал чета и санкционирал бея, като го зазидал жив в пещера дружно с погрешната си младоженка. После почнал да се подписва Мартин Разпоп и траял с четническите геройства. В селото пък от много време обичали да гледат спектакъл и там имало доста самодейци. Гец е кръстен на дядо си Георги, който бил един от първите килийни учители в селото. Баща му е Иван Мартинов, 18 години изхранвал челядта си като градинар-гурбетчия в Румъния. Цялата работа по къщата лягала на женските рамене на майка му Денка.

Още като дребен родителите му го водят та спектакъл в локалното читалище. „ Не помня по кое време съм почнал да играя. Трябва да съм бил 7–8-годишен. И по този начин ми беше влезнал театърът под кожата, че още в гимназията към този момент имах две пиеси написани, а в Елена изиграх първата си роля на градска сцена, барон Скарпия в Тоска ”, споделя в свое изявление Гец. Израства в огромна беднотия. Като дребен става бранник поради облеклата. Семейството му е било толкоз оскъдно, че майка му пребоядисала бранническата униформа и той траял да я носи и след 9 септември 1944 година
Решава да кандидатства актьорско майсторство в Държавното висше театрално учебно заведение. Два пъти го късат, само че на третия път е признат в класа на именития режисьор проф. Филип Филипов. Според сина на Гец – Иван, който, уви, също е мъртвец, има две версии за какво татко му е късан на изпитите – първата, че не бил задоволително квалифициран, а втората – че нямал записка от Отечествен фронт. Близките на артиста имат вяра само във втората.

Дебютира в киното на 25 години през 1951 година във кино лентата на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев „ Утро над родината ”. Играе шлосера Димо и си партнира с други родни кино величия като Апостол Карамитев, Георги Калоянчев и Любомир Кабакчиев. Две години по­-късно се дипломира и става част от трупата на Народния спектакъл, на чиято сцена остава до пенсионирането си през 1992 година
Синът му Иван споделяше, че татко му бил доверчив като малко дете. Дори и на остарели години приемал всичко за чиста монета, доверявал се на всякакви хора, които пък го лъжели най-нагло. „ Нямаше занаятчия, който да не го излъже. Но той не изпитваше възприятие за отплата, а се надсмиваше над личната си доверчивост и обичаше да споделя такива истории, в които е бил измамен. Като дете приемаше всичко, което му споделят, за чиста монета. Напълно безсилен пред лъжата и подлостта на хората ”, показа с горест Иван Георгиев-Гец в свое изявление.

В множеството случаи режисьорите виждат в Георги Георгиев-Гец положителния, мъжествения воин, борещ се за правдивост и постигащ я с цената на доста старания. Затова и множеството му функции са романтично-положителни. Става любим на публиката през 1961 година, когато на огромен екран излиза филмът на Антон Маринович „ Златният зъб ”. Филмът е гледан от 3,6 млн. души, феновете се впечатляват от умеенето на героя му да убива съперниците си единствено с един юмручен удар сред очите. Гец е капитан Продан Липовски, покорен от германците, вербуван и изпратен като разузнавач в родината си под името Златният зъб. Върши доста пакости в страната, до момента в който схваща, че в шпионската централа е бил грубо измамен за ориста на най-близките си хора в България. Избива своите от шпионската група и се хвърля с камион в крайпътната бездна.

Въпреки че публиката го обожава, комунистическата цензура не си поплюва и не разрешава няколко кино лентата с негово основно присъединяване. Според партийните цензори „ Животът си тече безшумно ” (1957) на Бинка Желязкова и Христо Ганев, „ Привързаният балон ” (1967) на Бинка Желязкова, „ Небето на Велека ” (1968) на Едуард Захариев не дават отговор на социалистическата реалност и са свалени от екран. Дори филмът на Любомир Шарланджиев „ Прокурорът ” (1967) по пиесата на обичания стихотворец на Тодор Живков Георги Джагаров вижда бял свят чак 20 години откакто е сниман.
Прокурорът би трябвало да подпише заповед за арестуване на собствен непосредствен другар от детинство, упрекнат в съдействие с полицията преди 9. IХ. 1944 година, само че за това няма задоволително доказателства. Следователят Николов, който води делото, е почтен и лоялен на партията, само че в дейностите си се управлява извънредно от омразата си към враговете. Заслепен от култовски способи, той губи възприятието си за обективност, само че смяната не може да го подмине… В „ Прокурорът ” Гец прави една от най-силните си функции, а филмът получава самопризнание 10 години след гибелта на режисьора.

Друго негово, запаметяващо се преобразяване е на топ разузнавача Емил Боев в трилъра „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време ” на Методи Андонов, основан по едноименния разказ на Богомил Райнов. В приключенския сериал „ Сами измежду вълци ” на Зако Хеския по сюжет на Павел Вежинов Гец е митичният супер служител на реда Никола Гешев.

„ Селянинът с колелото ” по сюжет на Георги Мишев и под режисурата на Людмил Кирков е връх в кариерата му. В средата на 70-те години ролята на Йордан му носи куп влиятелни кино призове, измежду които Наградата за най-хубав артист Международния кинофестивал в Москва, Наградата за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна. Този облик му е изключително безценен и тъй като за първи път му дава същинска опция да излезе от амплоато на героично-романтичен воин. Десет години преди този момент обира овациите и с осъществяването си в „ С мирис на бадеми ”, където си партнира с Невена Коканова. През 1967 година и двамата са отличени с премиите за женска и мъжка роля на фестивала „ Златна роза ”.

Заради „ На всеки километър ” рискува живота си в ледените води на Дунав
В продължение на 40 години – от 1951 до 1990 година артистът е взел участие в 70 кино лентата. Шест пъти е взимал премия от Варненския кинофестивал. Известен е с това, че не употребява каскадьори, даже при риск за живота си.
„ Господ го пазеше, имаше ужасно доста инциденти в доста филми ”, описа приживе Иван Георгиев. „ Колко пъти го стреляха, газиха, давиха – той в никакъв случай не е употребил каскадьор. Рискуваше си живота на снимачната площадка. Искаше всичко да направи самичък ”, добавя синът му. В „ А бяхме млади ” на Бинка Желязкова снаряд му къса вени, в „ Осмият ” на Зако Хеския гилза му раздира зеницата на окото, а в „ Зарево на Драва ” отново на Хеския спукват от пердах Гец, с цел да е достоверно.

По време на фотосите на една от сериите на „ На всеки километър ”, в която играе избавил се от удавяне бунтовник от Септемврийското въстание през 1923 година, скача с шаячни облекла в ледените води на Дунава през зимата. Чака както е по сюжет да пристигна моторницата да го избави, а тя все не идва. Дебелите облекла, които са прогизнали от вода, стартират да го влекат към дъното. Оцелява по знамение, откакто най-после е избавен. В „ Осмият ” (1969 г.), който е определян като първия български соц екшън, каскадьор замества артиста единствено при скока с парашут при започване на кино лентата. Останалите рискови подиуми Георги Георгиев ги извършва самичък. За „ Осмият ” Гец получава премията „ Златна роза ” за най-хубава мъжка роля през 1969 година от Фестивала на българския игрален филм във Варна.

Съпругата взема решение къде да се снима
Голямата обич на артиста е брачната половинка му Цена. „ Баща ми и майка ми имаха доста хубаво семейство ”, спомня си синът Иван. Той изрично отхвърля слуховете, че татко му имал мимолетни любовни връзки със свои колежки.
„ Гец беше обаятелен мъж, същински мъжага, гальовен и грижлив ”, разказват артиста негови близки другари. „ Майка ми правеше тъкмо разграничаване сред неговите облици и животът му у дома. Той самият беше човек, който предпочиташе постоянно да бъде със фамилията си, да бъде покрай нас. И макар че татко ми беше обожаван и доста харесван от дамите, не е имала мотиви за ревнивост ”, безапелационен бе Иван Георгиев.

Жената на артиста е приключила славянска лингвистика. Но тя напълно посвещава живота си на мъжа си и е неговият най-хубав консултант. Спечелва си прозвището „ домашния режисьор ” на Гец – тя първа разучава функциите, които му оферират и мъжът й постоянно се вслушва в нейното мнение, тъй като знае, че ще се оправи тогава, когато жена му ги е одобрила. С нейната оценка се преценяват и доста от режисьорите – да вземем за пример Людмил Кирков и Зако Хеския постоянно питат по отношение на някой нов сюжет: „ Цена прочете ли го? Какво сподели? ” Според другари на Георги сред него и брачната половинка му имало невероятна симбиоза и мощна духовна връзка.

Набил и изхвърлил от механа пияния Владко Живков
Гец не си поплювал и даже зашлевил сина на Тодор Живков Владко в един от скъпите столични заведения за хранене. Актьорът съумял да избави младо момиче, което пияният до козирката комунистически правоприемник свалял безочливо. Смелостта на Георги била голяма, защото тогава Първия още бил на власт и можел да го опустоши с едно тракване на пръста и да му затвори всички порти.
В скъпото столично заведение, в следващата лакейска и шумна компания пияният Владко се вихрел без задръжки. Синът на Тато, пиян-залян тръгнал жестоко да дърпа девойката на бара и момичето се чудело какво да прави. Когато хубавицата не отвърнала на бруталните му милувки, несвикналият да му се отхвърля Владко най-жестоко загасил фаса си в бедрото й. Гец чул писъците на момичето и без да се замисли, скочил от масата си и отвъртял два звучни шамара на недосегаемия, след което го изхвърлил от заведението. Макар и потиснат, Живков-младши не посмял да се оплаче нито на татко си, нито на шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н военачалник Илия Кашев.
Когато Тато схванал за случая, самият той предпочел да не се щуми доста, с цел да не се излага сина му с следващата си пиянска изцепка. Иначе Тодор Живков симпатизирал мощно на Гец и се респектирал от него. След постановките му постоянно идвал и на коктейлите в Народния спектакъл и задушевно поздравявал трупата.

Лекарска неточност умъртви огромния му наследник Иван
И двамата синове на аса на киното – Иван и Данаил, бяха горделивост за бащата. Големият обаче си отиде прекомерно рано от нелепа гибел. Режисьорът и професор Иван Георгиев издъхна едвам на 57 години в дома си след тежка вирусна зараза преди две години.
Разказват, че откакто се влошил, извикали доктор, който му бил инжекция и половин час след вливането на лекарството режисьорът бил към този момент мъртъв. Почти всичките му близки и другари са единомислещи, че Иван си е отишъл поради груба лекарска неточност. Студентите му от Нов български университет пък бяха в потрес, защото единствено ден преди този момент им чел лекции. Дни преди гибелта си Малкия Гец, както назоваха сина на артиста, се веселил на 75-годишния празник на учителя си проф. Иван Ничев. Талантливият режисьор, сценарист и продуцент бе създател на филмите „ Леден сън ”, „ Магьосници ”, на документалната поредност „ Българския ХХ век ”, на тв предаванията „ Латерна Магика ”.

По-малкият наследник на Гец – Данаил, живее в Съединени американски щати, където победи като надарен композитор и музикант. Българинът е издирван даже за продукциите на Холивуд. „ Хората си мислеха, че татко ми е богат, а той не беше. Вярно е, че неговата заплата и възнаграждения устояха цялото ни семейство, имахме всичко належащо и в никакъв случай не сме гладували. Татко постоянно взимаше пари назаем и нямаше нито една спестена стотинка. Никога не сме имали друга кола с изключение на руска: първо волга, по-късно жигули. Татко носеше нещата си в остаряла ученическа чанта, имаше малко и не хубави облекла. Беше събитие да си купи нов костюм, а с първата си хапка на вечеря успяваше да накапе олио върху всяка от вратовръзките си. Хората си мислеха, че има доста другари. А той нямаше ”, споделя Данаил за баща си в „ Книга за Гец ”.

Съсипан е след пенсионирането от Народния спектакъл
През 1992 година „ златното потомство ” на Народния спектакъл ненадейно е пенсионирано от шефа проф. Васил Стефанов. Мотивът – актьорите са навършили пенсионна възраст и не може да бъдат повече на щат. Действията на Стефанов, който мнозина упрекват за унижението, породено на велики артисти, са началото на така наречен театрална промяна. От театъра са махнати Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Наум Шопов, Славка Славова, Таня Масалититова, Гинка Станчева.

Нарекоха Васил Стефанов „ палача ” на възрастните артисти, тъй като част от тях не можаха да преживеят обидата и се разболяха тежко, което докара и до гибелта им. Такъв е и казусът с Георги Георгиев-Гец и Стефан Гецов – пенсионирането им е същински удар за тях. Те към момента са в разцвета на силите си. Приемат хода на шефа на Народния извънредно тежко и в последна сметка се поболяват от стрес и умират без време.
Поведението на Васил Стефанов към Гец е също много грозно. След като е пенсиониран, на артиста му оферират цивилен контракт за нова режисура. Георги взима пиесата, прибира се у дома и стартира да я чете. Чак най-после на текста той открива трите реплики на героя си, които би трябвало да произнесе. По това време строителният бизнесмен Димитър Барбуков взема решение да сътвори личен спектакъл и кани в него звездите от Народния. Като режисьор там е поканен и колосът проф. Крикор Азарян. Трупата обикаля градовете на България и на всички места публиката ги награждава с дълги овации и крясъци „ Браво ”.

И Гец, и Славка Славова, и Таня Масалитинова се усещат като преродени и играят с голям хъс. Мнозина от тях са толкоз огорчени от пенсионирането си от Народния спектакъл, че след 1992 година въобще не стъпват там и даже минават по странични улички, с цел да заобиколят величествената алена постройка, където са играли десетилетия.
Самият Гец дебютира в Народния в средата на 50-те години в ролята на Петър от „ Часът на щастието ” на Лозан Стрелков и скоро се трансформира в един от театралните ни корифеи. Спектаклите с негово присъединяване „ Пред стихия ”, „ Иван Шишман ”, „ Златната карета ”, „ Монахът и неговите синове, ”Боряна ”, „ Еснафи ” „ Тази дребна земя ”, „ Хъшове ”, „ Бяг ”, „ Опит за хвърчене ”, „ Под игото ” „ Образ и сходство ” дълго не слизат от театралния плакат и обират овациите на възторжената аудитория. В Народния изиграва над 100 функции. А Гец, въпреки да не обичал да се оплаква, след пенсионирането им, споделил на своята колежка и другарка Славка Славова: „ Ех, Славе, това ли заслужихме, да ни изхвърлят като мръсни кучета… ”
Инфо: Лупа