Как е оцелял животът по време на ледниковите периоди?
Животът се сблъсква с доста провокации, до момента в който се надпреварва с опциите да оцелее. Много пъти, той видимо е достигнал до ръба на изтреблението и изгубването си, единствено с цел да се върне с изненадваща нова мощ. Сега откривателите най-сетне схванаха по какъв начин живите същества биха могли да преживеят колосалното ледниково събитие, известно като Криогенен интервал.
Това е интервалът, в който Земята се е трансформирала в снежна топка преди към 600 милиона години. Логично е да се намерения, че пласт лед над океана, който прекъсва снабдяването с О2, ще попречва продължаването на живота. Не е по този начин обаче и изкопаеми находки демонстрират, че животът не е бил заплашен в този мразовит интервал.
Дори противоположното, по-скоро животът оцелява, а по-късно разцъфтява точно в резултат на интервала, в който Земята е снежна топка. Според новите проучвания това е било допустимо, защото стопилата се вода от ледниците основава кислородни джобове в океаните. В тези оазиси химиосинтетичният живот би могъл да изчака да настъпи по-добро време и да продължи по-късно.
„ Доказателствата сочат, че макар че огромна част от океаните по време на този интервал са замръзнали и би трябвало да са необитаеми заради неналичието на О2, в регионите, където леденият лист стартира да плава, е имало сериозно доставяне на водата с О2 “, изяснява седиментологът Максуел Лехте от Университета Макгил в Канада.
„ Тази наклонност може да се изясни с това, което назоваваме “ ледникова кислородна помпа „ ; въздушните мехурчета, хванати в леда, се отделят във водата, до момента в който ледът се топи, обогатявайки я с О2. “
Въпреки че изкопаемите находки от това време са в действителност доста нищожни, въпреки всичко има геоложки следи от изискванията на Земята по време на интервала в който тя е „ снежна топка “. Отлаганията на морското дъно, по-специално богатите на желязо седименти, разрешават на Лехте и неговия екип да реконструират равнищата на О2 в океана преди повече от 600 млн. години.
Първоначално се предполагаше, че животът би трябвало някак си да се е задържал в локви от разтопил с лед на повърхността на Земята, само че това, което екипът открива, допуска различен метод за оцеляване.
Учените са анализирали стоманени формирания на три континента – групировката Чуос в Намибия, подгрупата Юднамутана в Австралия и пиковата групировка Кингстън в Съединени американски щати.
Като цяло съотношенията на стоманените изотопи и аномалиите на церий (аномалия на церий в геохимията е събитие, при което концентрацията на церий (Ce) е или изчерпана, или доста обогатена в канара по отношение на останалите редки земни елементи) разкриват, че водите в действителност са извънредно небогати на О2 – само че колкото по-близо се приближаваме към линията на ледения шелф, опиращ се на твърда земя, толкоз повече окислените отлагания нарастват.
Всеки еукариотичен живот, (биологична империя организми, чиито кафези имат ядро, където е събран генетичният материал. Те включват животните, растенията и гъбите, които са най-много многоклетъчни) живял в тези „ газирани води “, също би имал потребност от храна, с цел да процъфтява. Желязото може да е доказателство за това.
Знае се, че морската вода е била богата на разтворено желязо. Знае се и това, че и през днешния ден съществуват хемотрофни бактерии, (Хемотроф е организъм, който си набира нужната сила посредством оксидация на химични съединения, богати на сила, в развой наименуван хемосинтеза) които черпят силата си от окисляването на разтвореното желязо, отделяйки стоманените оксиди, когато свършат с него.
Така окислените седименти към опиращата в брега линия на ледения шелф, може да са породени от морски бактерии, окисляващи желязо, процъфтяващи в кислородната вода.
Ние нямаме твърди доказателства, че това се е случило, несъмнено, само че това е достоверна доктрина, която дава отговор на наличните през днешния ден доказателства.
„ [Изследването] освен дава пояснение за това по какъв начин ранните животни може да са оживели в планетарен мащаб, само че също по този начин красноречиво изяснява връщането на стоманените находища в геоложкия запис след отсъствието им повече от милиард години “, споделя геологът Гален Халверсън от Университета Макгил.
Ще са нужни още проучвания, с цел да разберем по какъв начин тези среди биха могли да поддържат хранителна мрежа. В замръзналите полярни региони има ледникови екосистеми и екосистеми, които поддържат изненадващо разнообразие на живот и през днешния ден. Това биха могли да бъдат положителни места за идващите изследвания и разбори за живот в ледникови условия.
