Живот на високи скорости: Води ли интернет до пристрастяване?
Животът преди интернет беше напълно друг. Нямаше чатове и персонални известия - в случай че искахте да разговаряте с някого трябваше да му се обадите по стационарен телефон и да се надявате, че той ще е наоколо, с цел да ви вдигне. Вместо Netflix единственият избор за сходно забавление беше „ каквото дават по малкия екран “. А онлайн извършването на покупки? То даже не съществуваше.
Сега съвсем всичко, което вършим на телефоните си, изисква интернет. Дали става въпрос просто да проверим имейла си, да следим световните събития или да използваме Гугъл Maps за навигация - без мобилни данни сме за на никое място. Буквално.
Близо 87% от семействата в България имат достъп до интернет, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 година. Като този висок % на съгласуваност се отнася както за градовете (88,8%), по този начин и за селата (82,4%). А най-честото устройство, което хората употребяват за достъп, са точно мобилните телефони и смарт телефоните.
Интернет се е трансформирал като втори О2 в живота на всеки, само че най-много на представителите на поколението „ Z ” (Gen Z), което умерено може да бъде несъмнено като „ поколението, израснало с телефон в ръка “. Тези младежи обработват фотоси, основават наличие и знаят по какъв начин изкуственият разсъдък може да им помогне да си напишат домашното или курсовата работа.
Времето, което те прекарват пред екраните, обаче постоянно бива употребявано против тях. Младите постоянно са подложени на критика от по-възрастните, че непрекъснато „ висят “ на телефоните си. Как прекарват по-малко време с родителите си, които би трябвало да се борят за вниманието им в неравна борба с ютубърите и тиктокърите от екрана. Те даже са упреквани, че в реалност са пристрастени към интернет.
В медиите постоянно се появяват материали, фокусиращи се върху отрицателните последствия на обществените мрежи измежду младите, приказва се за меланхолия, самоубийства и друга черна хроника. Но съществува ли въобще сходно нещо като интернет взаимозависимост?
Макар че медицинските специалисти от години спорят по този въпрос, той се оказва по-скоро една стигма, ориентирано против младежите, в сравнение с действителност.
Много деца и младежи прекарват огромна част от времето си онлайн. Именно там те „ съхраняват “ огромна част от ползите си – от чатовете с другари, до албумите на Тейлър Суифт и Хари Стайлс, до най-новия чалнат тренд в TikTok.
Скорошно сподели, че точно Gen Z е поколението, което най-вече участва онлайн. Най-честите занимания, с които всеки ден младежите запълват свободното си време, са свързани с телефона и потребността от интернет - обществени мрежи, чат, слушане на музика, гледане на филми и даже информация.
Времето, което те отделят в интернет обаче, въобще не може да бъде правилен индикатор за това дали те са „ пристрастени “ към телефоните си. Това е по този начин, тъй като доста от нещата, които младежите правят онлайн, са такива, които те по този начин или другояче биха разкрили и без телефоните си. Общуването с връстници, слушането на музика, гледането на филми са действия, които не са нови, просто в предишното са били офлайн. А в този момент се осъществят просто в друга среда – цифровата. Също кат вестниците и уеб страниците.
Прекомерната приложимост на интернет няма по какъв начин да бъде пристрастяване в същинския медицински смисъл на термина. Зависимостта към интернет не е приета сама по себе си като психологично разстройство. Експерти показват, че несъразмерното потребление на обществените мрежи да вземем за пример може да бъде доста мощен табиет. Но това не го прави пристрастяване.
Потребителите от време на време имат изгода от интернет, а от време на време страдат поради него - ето за какво по-точното изложение е " табиет ", показва американският професор по логика на психиката Уенди Ууд в своя научна публикация. Създаването на потребителски привички е от главно значение и за активността на платформи като Фейсбук, TikTok и Twitter, защото те са значима част за триумфа им.
Близо 69,4% от младежите споделят, че се осведомят най-вече онлайн, като необикновен дял заемат платформи като Фейсбук и YouTube изключително измежду 20-25-годишните. Независимо дали става въпрос за значима вест или най-новия viral клип в мрежите това потомство не може да чака до на следващия ден и има потребност да получава нещата в този момент.
Именно с помощта на интернет представителите на Gen Z поколението си построяват един напълно нов свят, който е по-голям, по-хаотичен и в някои елементи виртуален. В него британският е като роден език, 30-секундните видеа заместват дългите новинарски излъчвания по малкия екран, а миймовете са новата и обновена версия на тогавашните вицове.
Сега съвсем всичко, което вършим на телефоните си, изисква интернет. Дали става въпрос просто да проверим имейла си, да следим световните събития или да използваме Гугъл Maps за навигация - без мобилни данни сме за на никое място. Буквално.
Близо 87% от семействата в България имат достъп до интернет, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 година. Като този висок % на съгласуваност се отнася както за градовете (88,8%), по този начин и за селата (82,4%). А най-честото устройство, което хората употребяват за достъп, са точно мобилните телефони и смарт телефоните.
Интернет се е трансформирал като втори О2 в живота на всеки, само че най-много на представителите на поколението „ Z ” (Gen Z), което умерено може да бъде несъмнено като „ поколението, израснало с телефон в ръка “. Тези младежи обработват фотоси, основават наличие и знаят по какъв начин изкуственият разсъдък може да им помогне да си напишат домашното или курсовата работа.
Времето, което те прекарват пред екраните, обаче постоянно бива употребявано против тях. Младите постоянно са подложени на критика от по-възрастните, че непрекъснато „ висят “ на телефоните си. Как прекарват по-малко време с родителите си, които би трябвало да се борят за вниманието им в неравна борба с ютубърите и тиктокърите от екрана. Те даже са упреквани, че в реалност са пристрастени към интернет.
В медиите постоянно се появяват материали, фокусиращи се върху отрицателните последствия на обществените мрежи измежду младите, приказва се за меланхолия, самоубийства и друга черна хроника. Но съществува ли въобще сходно нещо като интернет взаимозависимост?
Макар че медицинските специалисти от години спорят по този въпрос, той се оказва по-скоро една стигма, ориентирано против младежите, в сравнение с действителност.
Много деца и младежи прекарват огромна част от времето си онлайн. Именно там те „ съхраняват “ огромна част от ползите си – от чатовете с другари, до албумите на Тейлър Суифт и Хари Стайлс, до най-новия чалнат тренд в TikTok.
Скорошно сподели, че точно Gen Z е поколението, което най-вече участва онлайн. Най-честите занимания, с които всеки ден младежите запълват свободното си време, са свързани с телефона и потребността от интернет - обществени мрежи, чат, слушане на музика, гледане на филми и даже информация.
Времето, което те отделят в интернет обаче, въобще не може да бъде правилен индикатор за това дали те са „ пристрастени “ към телефоните си. Това е по този начин, тъй като доста от нещата, които младежите правят онлайн, са такива, които те по този начин или другояче биха разкрили и без телефоните си. Общуването с връстници, слушането на музика, гледането на филми са действия, които не са нови, просто в предишното са били офлайн. А в този момент се осъществят просто в друга среда – цифровата. Също кат вестниците и уеб страниците.
Прекомерната приложимост на интернет няма по какъв начин да бъде пристрастяване в същинския медицински смисъл на термина. Зависимостта към интернет не е приета сама по себе си като психологично разстройство. Експерти показват, че несъразмерното потребление на обществените мрежи да вземем за пример може да бъде доста мощен табиет. Но това не го прави пристрастяване.
Потребителите от време на време имат изгода от интернет, а от време на време страдат поради него - ето за какво по-точното изложение е " табиет ", показва американският професор по логика на психиката Уенди Ууд в своя научна публикация. Създаването на потребителски привички е от главно значение и за активността на платформи като Фейсбук, TikTok и Twitter, защото те са значима част за триумфа им.
Близо 69,4% от младежите споделят, че се осведомят най-вече онлайн, като необикновен дял заемат платформи като Фейсбук и YouTube изключително измежду 20-25-годишните. Независимо дали става въпрос за значима вест или най-новия viral клип в мрежите това потомство не може да чака до на следващия ден и има потребност да получава нещата в този момент.
Именно с помощта на интернет представителите на Gen Z поколението си построяват един напълно нов свят, който е по-голям, по-хаотичен и в някои елементи виртуален. В него британският е като роден език, 30-секундните видеа заместват дългите новинарски излъчвания по малкия екран, а миймовете са новата и обновена версия на тогавашните вицове.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ