Животът ни води, всички сме в път. Неслучайно бойните изкуства

Животът ни води, всички сме в път. Неслучайно бойните изкуства приключват на " -до “, което значи " път “. И е доста забавно, когато някой се запъне на своя път или желае да е настрана – доста бързо усеща космополитен плесници, чувства, напомняния къде би трябвало да влезе, дали би трябвало да ускори, или да изчака. Това сподели поетът и играч по бойни изкуства Пейо Мариновски в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “. 

На 19 октомври той показа стихосбирката си " Живял си единствено, в случай че си обичал “.  

" На доста хора им звучи необичайно, неразбираемо и спорно човек, който влиза на кръга, тренира с доста международни първенци, да може да изрази поетично някаква мисъл и да допре сърцата на доста хора с любовна поезия. Но това е част от мен, то е едно “, сподели Пейо Мариновски.  

Признава, че постоянно се майтапи, че неговите другари в залата му намества римите, всеки със своята обичана техника. " Бойните изкуства са изкуства. Първото, което учиш, е кои са подчиняващите техники, само че по-късно научаваш по какъв начин можеш да окажеш помощ на човек, по какъв начин да го спасиш, да го повдигнеш, освен във физическия смисъл на думата. Опонентът оказва помощ да се надраснеш. Няма по какъв начин да играеш с някой, който те щади, и да напреднеш “, сподели Мариновски. 

Смята, че Вселената има занимателно възприятие за комизъм и извънредно тъкмо мерило за всеки човек. " Затова ти праща точните хора в точния миг за точния интервал. Малко е мъчно човек да го надскочи – първо да приемеш, когато някой ти идва в живота, и второ, да приемеш, когато си потегля, тъй като то е един и същи развой. Но ние се радваме на едното, а при другото изпитваме горест. Истината е, че и с двете неща ние израстваме. “