Маркес за вируса на любовта
Животът не може да се състои без същинска обич. Любовното възприятие дава тласък за живот, украсява живота. Без обич животът не е просто отегчителен. Той е неправилен и ненужен. Сърце, което не е изумено от вируса на любовта, най-прекрасния и мечтан кусур, става твърдо, почернява и се разпада. Човек умира заради това, че сърцето му стопира да обича. Или се уморява да обича. Ако това не се случва, целият свят, цялото човечество биха били напълно други.
Сърцето има повече стаи от обществен дом.
Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш обич.
През последните години започнах да виждам, че непрекъснато бързам. Бързам да пребивавам. Бързам да завърша записките. Бързам да направя голям брой най-разнообразни неща. При това се старая да пребивавам, както съм живял постоянно. Като и преди имам сума ти стремежи и не една фантазия. Едно от желанията ми е да си върна старите другари. И гибелта не е единствената бариера сред нас. Има още едно събитие. Често пъти ние с Мерседес (съпругата на писателя) оставаме вечер вкъщи напълно сами и с цялата си душа желаеме да ни позвънят приятелите и да ни поканят на посетители или някъде другаде. За страдание, те авансово са сигурни, че телефонната слушалка ще вдигне жив монумент и безусловно ще съобщи, че през днешния ден има значим банкет или че е ангажиран с написването на следващия исторически разказ и няма желание да губи драгоценно време за празни работи. Тази обстановка ме стъписва.Като се изкачих на върха, аз се огледах и се изплаших: в близост няма никого. Необикновено ужасно е да бъдеш в изолираност освен това, намирайки се съвсем 24 часа в денонощието пред очите на всички. Ето я същинската самотност, която толкоз ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта – основните тематики на моите романи, разкази и повести.Съдбата ми изигра зла смешка: в залеза на живота аз самият се оказах заключен в самотност: самотата на славата, наподобяваща прекалено много на самотата на властта.
Никой не може самичък да реши общочовешките, както в този момент е фешън да се приказва световните, проблеми. Необходимо е да се предотврати отчуждението сред хората, нужна е опозиция на набиращия обороти в целия свят безграничен индивидуализъм, би трябвало да се върне първичният смисъл на опошлените и осквернени понятия за дружба, другарство, обич. Аз съм сигурен, че това може да се направи. Необходимо е единствено едно – за духовното възобновление на международната цивилизация да положат старания безусловно всички.
Сърцето има повече стаи от обществен дом.
Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш обич.
През последните години започнах да виждам, че непрекъснато бързам. Бързам да пребивавам. Бързам да завърша записките. Бързам да направя голям брой най-разнообразни неща. При това се старая да пребивавам, както съм живял постоянно. Като и преди имам сума ти стремежи и не една фантазия. Едно от желанията ми е да си върна старите другари. И гибелта не е единствената бариера сред нас. Има още едно събитие. Често пъти ние с Мерседес (съпругата на писателя) оставаме вечер вкъщи напълно сами и с цялата си душа желаеме да ни позвънят приятелите и да ни поканят на посетители или някъде другаде. За страдание, те авансово са сигурни, че телефонната слушалка ще вдигне жив монумент и безусловно ще съобщи, че през днешния ден има значим банкет или че е ангажиран с написването на следващия исторически разказ и няма желание да губи драгоценно време за празни работи. Тази обстановка ме стъписва.Като се изкачих на върха, аз се огледах и се изплаших: в близост няма никого. Необикновено ужасно е да бъдеш в изолираност освен това, намирайки се съвсем 24 часа в денонощието пред очите на всички. Ето я същинската самотност, която толкоз ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта – основните тематики на моите романи, разкази и повести.Съдбата ми изигра зла смешка: в залеза на живота аз самият се оказах заключен в самотност: самотата на славата, наподобяваща прекалено много на самотата на властта.
Никой не може самичък да реши общочовешките, както в този момент е фешън да се приказва световните, проблеми. Необходимо е да се предотврати отчуждението сред хората, нужна е опозиция на набиращия обороти в целия свят безграничен индивидуализъм, би трябвало да се върне първичният смисъл на опошлените и осквернени понятия за дружба, другарство, обич. Аз съм сигурен, че това може да се направи. Необходимо е единствено едно – за духовното възобновление на международната цивилизация да положат старания безусловно всички.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ