Да се направи ли хранилище на Луната за запазване на биоразнообразието на Земята
Животът на Земята е крехък…
През многото милиарди години от историята на нашата планета са изчезнали безчет типове. Човечеството също е асъдействало за този развой по разнообразни способи, като последният от тях, несъмнено, е климатичната рецесия. Съхраняването на биоразнообразието на Земята е комплицирана, само че значима задача. Вече съществуват доста складове, в които се съхраняват разнообразни екземпляри за всеки случай. А в този момент интернационален екип предлага да се построи такова вместилище и на Луната.
Ръководител на предлагането е доктор Мери Хагедорн от Националния институт по зоология и консервационна биология към Смитсониън (САЩ). Идеята е да се сътвори пасивно и продължително оборудване за предпазване на най-застрашените скотски типове на Земята. Пробите ще бъдат криоконсервирани и мястото – Луната – има преимущество. На полюсите ѝ има кратери, чиито дъна в никакъв случай не виждат слънчева светлина и там температурата постоянно остава под -196°C.
Това е извънредно удобна причина за дълготрайната непоклатимост на такова хранилище; пробите могат да бъдат съхранени без човешка интервенция или сила, а това са две от най-неудобните и рискови условия измежду многото, които имат земните складове.
Има го и факторът околна среда. Атмосферата на Луната е толкоз тънка, че на процедура е вакуум – тъй че няма защо да се тормозим за времето. А земетресенията на Луната не наподобяват на земните. Трезорите на Земята се строят в труднодостъпни и постоянни региони, само че това единствено минимизира заплахите, а не ги отстранява. Известното световно вместилище за семена в Шпицберген трябваше да бъде ремонтирано, откакто непредвиденото топене на заобикалящия го безконечен лед докара до приключване на вода във входния тунел.
Рибка от типа Asterropteryx semipunctata
Идеята има капацитет, само че не става въпрос просто да се изстреля капсула до Луната и да се завърши. Екипът преглежда другите провокации, пред които би се изправило построяването на такова вместилище. Едно от тях е превозването, несъмнено. Друго е по какъв начин да се предпазят пробите от радиацията. Третото пък е самото ръководство на такова оборудване.
Екипът ще създаде протокол, като употребява един-единствен тип – Asterropteryx semipunctata. Лунното биохранилище ще криоконсервира проба от животинска кожа с фибробластни клетки; от фибробластите могат да се вършат клонинги.
Екипът се надява да построи партньорства с галактически организации и да организира проби на Международната галактическа станция, с цел да имитира някои от изискванията и провокациите.
