Робърт Смолс: Робът, който открадна военен кораб, избяга от Конфедерацията и стана американски конгресмен
Животът на Робърт Смолс е една епична рискована история за един необразован плебей от Южна Каролина, който съумява да се освободи и да избяга от Конфедерацията по време на Гражданската война в Съединени американски щати. По-късно неговите смели дейности и лобиране способстват за решението на Ейбрахам Линкълн да допусне афро-американците в армията на Съюза. А в границите на 10 години след бягството си той е определен за член на Конгрес на Съединени американски щати.
През 1839 година Лидия Пoлайт ражда Робърт Смолс в колиба зад дома на нейния стопанин Джон Х. Маккей в Бофорт, Южна Каролина. Има клюки, че Маккей или синът му може да е бащата на Смолс, само че това не се знае сигурно.
Като дете Смолс е бил третиран по-добре от останалите плебеи, тъй че майка му, загрижена, че ще порасне, без да прави оценка компликациите на робството, се твърди той да види по какъв начин наказват робите и по какъв начин се работи на полето. Маккей го дава чартърен за работа на 12-годишна възраст в близкия град Чарлстън, където му заплащат единствено 1 $ на седмица. След няколко години работа на разнообразни места той стартира на палубата на памучен транспортен транспортен съд на име Плантър.
Смолс си минава през другите позиции на кораба, до момента в който не става всекидневен лоцман на кораба (моряк, който оказва помощ кораба да се прекара през по-трудни места). Като плебей не му е разрешена купата кормчията.
Заради естеството на работата си той познава пристанището на Чарлстън по-добре от всеки различен. По-късно ще разчита на това познание, с цел да се освободи.
Като се има поради ситуацията му, Смолс съумява да спести прилична сума пари и даже да се ожени за прислужница в хотел на име Хана Джоунс, на 17 години. Те имат щерка през 1858 година и наследник няколко години по-късно, само че за жалост второто им дете почива на двегодишна възраст. Те имат друга щерка през 1863 година
Гражданската война е един от най-разрушителните интервали в историята на Съединени американски щати, само че Робърт Смолс съумя да се възползва от хаоса.
В началото на войната Плантър и екипажът му са погълнати от Конфедерацията, която го употребява като боен транспортен транспортен съд. В тази роля той транспортира войски, съоръжение и консумативи, картографира водни пътища и слага мини.
В началото на войната Съюзът употребява доста по-големия си флот, с цел да наложи обсада към южните щати, с цел да спре търговията и вноса на артикули. Докато Конфедерацията постепенно е задушена, Смолс употребява това като опция да избяга.
С годините си отлична работа в пристанището на Чарлстън и на Плантър, той печели доверието на своите бели началници от Конфедерацията. Те му разрешават да ръководи кораба и оставят кораба в ръцете му, когато е в пристанището.
В нощта на 12 май 1862 година офицерите слизат от палубата и оставят Смолс да командва Плантър. Това е неговият късмет!
Той взима брачната половинка си, двете си деца и редица други плебеи и потегля от пристанището към свободата. За да заблуди наблюдаващите на Конфедерацията, Смолс си поставя сламената шапка на капитана и изпраща верните кодирани известия на два тежко въоръжени контролно-пропускателни пункта. След като е отвън обсега на оръжията на Конфедерацията и в намерено море, той кара екипажа си да вдигне бял байрак и да се насочи към блокадните кораби на Съюза.
Естествено, корабите на Съюза в началото са стреснати от Плантатора и за малко да стреля по него, само че той съумява да ги доближи с мир. След това предава кораба си и целия му скъп товар.
Смолс получава премия от 1500 $ за кораба и неговия товар и бързо се издига до статут на звезда на север. Конфедерацията пък слага премия от 4000 $ на главата му. Сега на север Смолс работи интензивно Съединени американски щати да разреши на чернокожите бойци да се запишат в армията, като лобирането му е значим фактор в решението на Ейбрахам Линкълн да направи това.
Той от тук нататък се бори за Съюза, като приказва и за афро-американските бойци, където има опция. С обширните си знания за моретата към Конфедерацията, Смолс е извънредно потребен в битката на Съюза. При изключително интензивна борба капитанът на Смолс губи нерви и се скрива на кораба, оставяйки Смолс да поеме командването. Поради това Смолс най-сетне е нараснал и става първият негър капитан на транспортен съд в историята на Съединени американски щати.
Когато войната завършва, Смолс е бригаден военачалник и един от най-високоплатените чернокожи бойци. Той се завръща в Бофорт и употребява приходите си, с цел да закупи дома, в който е роден, от някогашните си господари, които са във финансов колапс след войната.
С войната зад тила си Смолс става политик като първо е определен в сената на щата Южна Каролина, а по-късно печели място в Камарата на представителите на Съединени американски щати. Той също се бори за гражданските права и основава учебно заведение за деца от афро-американски генезис.
Бившият капитан почива през 1915 година на 75-годишна възраст.
Върху един монумент на Робърт Смолс е изписано изказване, направено от него самия в младите му години: „ Моята раса не се нуждае от специфична отбрана, защото историята ни в тази страна потвърждава, че сме равни на всеки народ на всички места. Всичко, от което се нуждаем, е еднакъв късмет в борбата на живот. “
