Животът на преподобни Мойсей Мурин (египтянин), който отначало бил разбойник,

Животът на преподобни Мойсей Мурин (египтянин), който изначало бил бандит, а след това просиял с добродетели в Скитската пустиня (Египет), ни дава висок образец на Божието състрадание.

През ІV в. живял в Египет един бандит Мойсей, който със своите злодеяния всявал смут в цялата страна. Родом етиопянин (абисинец), в ранната си младост бил плебей при един благороден човек, който го бил изгонил от своя дом поради неприятното му държание. Мойсей не поискал да си изкарва прехраната с почтен труд, а се събрал с група разбойници. Неговият викос растеж, неизмеримо мощ, храброст и дръзновение му спечелили скоро уважението на разбойниците и той им станал предводител.

Не знаел ни боязън, ни жал. Бил подготвен на всичко, с цел да отмъсти на врага или да извърши замислено злочинство. Веднъж изискал да отмъсти на един безпаричен пастир, задето кучетата на тоя пастир му попречили на една работа. Като разбрал, че овчарят пасе стадото си на другата страна на река Нил, той решил да го убие. По това време Нил бил в цялостен разлив, обаче явната опастност не задържала отмъстителния Мойсей. Той се съблякъл, превързал дрехата си на главата, взел ножа си в зъбите и преплувал реката. Овчарят го видял отдалеко и се скрил.

Мойсей умъртвил четири от най-хубавите му овни и като ги вързал за себе си, преплувал назад реката. Яли и пили всички разбойници.

Дълго Мойсей злодействал и всявал боязън в цялата местност. Но Господ, Който не желае гибелта на грешника, в Своята благосклонност му пратил светла минута на смирение. Злодеят незабавно схванал какъв брой е неверен пред Бога. В душата му се пробудило възприятие на надълбоко разкайване. Мойсей напуснал другарите си и проливайки сълзи на обезсърчение, се затекъл в монашеската обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го одобряват в цифрата на иноците. Те дълго не се съгласявали, тъй като знаели неговия неверен живот. Но Мойсей не мръднал от манастирските порти и не преставал да се моли и плаче.

Най-после игуменът повярвал на откровеното му разкайване, приел го, само че му наложил строго смирение. Мойсей тогава бил на към 30 години. Той изцяло се покорил на волята на своя ментор. Хранел се с самун и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със примирение изпълнявал всичко, що му заповядали, и непрекъснато проливал сълзи за предходния си живот.

След известно време манастирският свещеник му разрешил да живее настрана в отшелническа килия в пустинята. Там един път го нападнали четирима разбойници. Мойсей ги надделял, като ги вързал, довел ги при игумена и му споделил: " Ето, тия четирима разбойници ме нападнаха. Аз ги вързах, само че не на мене се пада да ги санкционирам. Какво ще заповядаш да върша с тях?”.

- Пусни ги! – споделил игуменът. – Ние не би трябвало да убиваме никого.

Разбойниците останали доста учудени от такова състрадание. И когато разбрали, че този, който ги е вързал, е чутовният Мойсей, сами пристигнали в сърдечно трогване и се разкаяли. Те оставили разбойничеството и постъпили в манастир.

Тежки били първите години необитаем живот за Моесей. Нему се случвало да издържи мощна вътрешна битка. Спомените за предходния свободен и неверен живот смущавали душата му. Често се явявало в него съвсем непреодолимо предпочитание да остави пустинята и да се върне на предходната си активност. Със сълзи падал Мойсей на колене, молейки Господ да му дарува Своята помощ.

" Не падай духом! – споделил му един от подвижниците. – Това се още следи от твоя грешен живот.” И Мойсей засилвал поста. Цял ден стоял на молитва. Но в миналото и насън го мъчели спомените от предходния живот. Тогава той решил да победи съня посредством непрекъснати писания и молитва. По цели нощи се молел Богу и обхождал килиите на подвижниците, на които носел вода от далечно място. След доста тежки години на тестване и битка Господ пратил на подвижника по-спокойно положение на духа. Пламенно благодарил Мойсей на Господа за такава благосклонност. Намирайки разтуха и мощ в молитвата, той смирено съзнавал своята отпадналост. Мойсей разбирал към този момент, че Бог, по Своята благосклонност, му дарува разкайване и превръщане към положителното. Веднъж един брат го запитал:

- Що оказва помощ на индивида във всеки негов труд?

- Един Бог му оказва помощ – дал отговор Мойсей. – Бог ни е прикритие и мощ, бърз асистент в беди.

- В подобен случай защо са постите и бденията? – запитал братът.

- Това смирява душата – дал отговор Мойсей. – Защото е писано: Погледни моето страдалчество и меото изтощение и елементарни всичките ми грехове. Ако душата принесе тия плодове, Бог за това ще прояви към нея Своето състрадание.

Светият живот на Мойсей го популяризирал. Веднъж шефът на региона дошъл в Скитската пустиня преднамерено, с цел да види покаялия се бандит. Мойсей разбрал за това, оставил килията си, с цел да се скрие, само че инцидентно срещнал шефа, който го запитал:

- Къде е килията а отец Мойсей?

- Защо ти е той? – запитал на собствен ред Мойсей. – Той е човек неподобаващ и малоумен.

Управителят се почудил. Той пристигнал в манастира и споделил на иноците това, което чул за Мойсей. Иноците се огорчили, тъй като всички надълбоко уважавали подвижника.

- Какъв бе инокът, който ти срещна? – запитали те шефа.

- Висок растеж, с черно лице, във вехта дреха – дал отговор шефът.

- Та това е бил самичък Мойсей. Той заобикаля човешка популярност и не желае да го хвалят и превъзнасят – споделили иноците.

Докато скитските иноци се чудели на строгия и свет живот на Мойсей, той самичък продължавал да пази надълбоко примирение, скърбял за греховете си, считайки се неподобаващ за Божията благосклонност. Ръкоположили го за духовник. Когато при ръкоположението го облекли в бяла дреха, епископът споделил:

- Ето, Моисее, ти в този момент цялостен стана бял!

- Владико, извън аз съм подобен. Дай Боже да бъда подобен и от вътрешната страна – дал отговор смиреният подвижник.

Епископът поискал да го изпита, по тази причина заповядал на църковните чиновници да го изгонят от олтара. " Вън от олтара, чернокожи негре!” – му рекли. Мойсей приел това огорчение с най-голямо примирение и покорно се отдръпнал. " Добре постъпиха с тебе! Щом не си човек, за какво се намираш в събранието на индивиди?” – си споделил Мойсей.

Господ популяризирал подвижника посредством блага на Своята берекет. Много възпитаници се събрали към него. Той ги наставлявал с обич и им внушавал на първо място да бъдат смирени и снизходителни към ближните. " Пръв наш дълг е да не осъждаме ближния” – споделил той. " Който усеща тежестта на греховете си, той не гледа греховете на ближния”. " Не прави никому зло и срещу никого не мисли зло в сърцето си”. " Не презирай тогова, който прави зло, не общувай с човек, който вреди на своя близък, и не се радвай с оногова, който прави зло другиму. Не укорявай никого, само че казвай: Бог знае всекиго! Не се съгласявай с клеветника, не се забавлявай с неговото злоречие, само че и не питай ненавист към оногова, който ругатни близък! Ето що значи да не осъждаме, съгласно Писанието: Не съдете, с цел да не бъдете съдени!”

Мойсей самичък давал образец за това, на което поучавал. Винаги помнел личните си грехове, не осъждал никого и горещата обич към ближните била негова основна добродетел. Той ласкаво и приветливо приемал идващите при него и драговолно беседвал с тях за божествени неща. Сам спазвал най-строг пост, само че задушевно угощавал посетителите си. Веднъж било несъмнено в скитската пустиня да се пости цяла седмица – да се яде единствено изсъхнал самун. В това време при Мойсей пристигнали братя от Египет. За да ги угости, той приготвил вариво, от което самичък ял с тях, смятайки това дело на братска християнска обич. Някои братя видели, че от килията му излиза пушек, и споделили на игумена, че Мойсей престъпил заповедта. " Когато той в събота пристигна в събранието на братята, ще го изоблича” – споделил игуменът. Но когато Мойсей влезнал в черква, игуменът му споделил: " Отче Моисее, ти си нарушил човешката заповед, само че си извършил Божията заповед.”

Като станал на 75 години, Мойсей предузнал времето и метода на своята гибел. Веднъж той споделил на учениците: " Бягайте отсам и се скрийте, тъй като през днешния ден ще ни атакуван варвари!”

- А ти, свети отче, няма ли да се скриеш с нас? – споделили учениците.

- Не – дал отговор Мойсей, - аз съм прекомерно остарял. А към мене би трябвало да се изпълнят думите: Които са залавят за нож, от нож ще погинат.

- И ние няма да бягаме, а ще умрем с тебе – споделили учениците.

Но Мойсей ги убедил най-сетне да се скрият. Само 7 възпитаници останали с него, като желаели да споделят неговата орис. А когато, в действителност, варварите нападнали, то един от останалите възпитаници побягнал и се скрил. Варварите умъртвили преподобни Мойсей и шестимата негови възпитаници. Тъй приключил живот си тоя свет подвижник, като посредством откровено разкайване, усърдна молитва, непрестанни писания, обич към близък и мъченическа кончина загладил предходните си закононарушения.