„Снежната топка Земя“: Как първобитният живот е оцелял преди милиарди години?
Животът на нашата планета е бил изправен пред тестване по време на криогенния интервал, траял от 720 милиона до 635 милиона години обратно в историята, когато Земята на два пъти е замръзвала и е изглеждала като блестяща бяла снежна топка . Животът обаче някак съумява да оцелее през този интервал, наименуван още „ Снежната топка Земя “, а едно ново проучване предлага по-дълбоко схващане по какъв начин е станало това, оповестява Ройтерс.
Вкаменелости, разпознати като морски водорасли , открити в черни шисти в централната китайска провинция Хубей, демонстрират, че морска среда, годна за обитаванe, е била по-широко публикувана по това време, в сравнение с се смяташе до момента. Откритията поддържат концепцията, че най-ранните форми на комплициран живот - главните многоклетъчни организми, са издържали даже на междинните географски ширини, за които преди се смяташе, че са били надълбоко замръзнали.
Вкаменелостите датират от втория от двата интервала на криогенния интервал, когато големи ледени покривки са се простирали от полюсите до екватора . Този период, наименуван мариновски мразовит интервал, е траял отпреди към 651 милиона до 635 милиона години. „ Ключовото изобретение на това проучване е, че незаледени открити води са съществували на междинните географски ширини по време на затихващия стадий на мариновския мразовит интервал “, споделя геобиологът Хуюе Сун от Китайския геонаучен университет, който е теоретичен началник на проучването, оповестено в списание „ Нейчър къмюникейшънс “.
„ Нашето проучване демонстрира, че най-малко в края на мариновския мразовит интервал обитаемите океански зони са се разширили до междинните географски ширини на „ Снежната топка Земя “ и са били доста по-големи, в сравнение с се смяташе до момента. Предишни проучвания твърдяха, че такива обитаеми зони в най-хубавия случай са съществували единствено в тропическите океани. По-обширните зони на обитаеми океани изясняват по-добре къде и по какъв начин комплицирани организми като многоклетъчните водораслите са оживели “, прибавя Сун. Откритията демонстрират, че международният океан не е бил изцяло заледен и че са съществували обитаеми убежища, където многоклетъчни еукариотни организми, в това число растения, животни, гъби и някои най-вече едноклетъчни организми, наречени протисти, могат да оцелеят, изяснява Сун.
Земята се е формирала преди към 4,5 милиарда години. Първите едноклетъчни организми са се появили почти през първите един милиард години от съществуването на планетата. Многоклетъчните организми са се появили по-късно, може би преди 2 милиарда години. Но едвам след криогена се появяват още веднъж по-топли условия и това проправя пътя за бързото разгръщане на разнообразни форми на живот преди към 540 милиона години.
Учените се пробват да схванат по-добре началото на интервала „ Снежната топка Земя “. Те считат, че доста понижено количество на слънчевата топлота е достигало до повърхността на планетата , защото слънчевата радиация се е отразявала от белите ледени покривки. „ Широко публикувано е мнението, че атмосферният въглероден диоксид внезапно е понижен тъкмо преди тези събития, което е довело до уголемение на полярните ледените шапки и след това повече слънчева радиация се е отразявала назад към космоса, което е повлякло още по-голямо нахлуване на ледените шапки. Поради тази ескалация планетата се е трансформирала в „ Снежната топка Земя “, изяснява геобиологът и съавтор на проучването Шухай Сяо.
Многоклетъчните организми, в това число червени водорасли, зелени водорасли и гъбички са се появили преди криогена и са оживели след „ Снежната топка Земя “ . Криогенното захлаждане е било доста по-лошо от последната ледникова ера , завършила преди към 10 000 години, която хората са претърпели. „ В съпоставяне с последния ледников интервал покритието на ледниците през криогена е било доста по-обширно и, което е по-важно, огромна част от океана е била замръзнала “, споделя Сяо и прибавя: „ Събития от вида „ Снежната топка Земя “ са могли да доведат до огромни изгубвания , само че явно животът, в това число комплицираните еукариотни организми, е съумял да оцелее, което свидетелства за устойчивостта на биосферата “.
Вкаменелости, разпознати като морски водорасли , открити в черни шисти в централната китайска провинция Хубей, демонстрират, че морска среда, годна за обитаванe, е била по-широко публикувана по това време, в сравнение с се смяташе до момента. Откритията поддържат концепцията, че най-ранните форми на комплициран живот - главните многоклетъчни организми, са издържали даже на междинните географски ширини, за които преди се смяташе, че са били надълбоко замръзнали.
Вкаменелостите датират от втория от двата интервала на криогенния интервал, когато големи ледени покривки са се простирали от полюсите до екватора . Този период, наименуван мариновски мразовит интервал, е траял отпреди към 651 милиона до 635 милиона години. „ Ключовото изобретение на това проучване е, че незаледени открити води са съществували на междинните географски ширини по време на затихващия стадий на мариновския мразовит интервал “, споделя геобиологът Хуюе Сун от Китайския геонаучен университет, който е теоретичен началник на проучването, оповестено в списание „ Нейчър къмюникейшънс “.
„ Нашето проучване демонстрира, че най-малко в края на мариновския мразовит интервал обитаемите океански зони са се разширили до междинните географски ширини на „ Снежната топка Земя “ и са били доста по-големи, в сравнение с се смяташе до момента. Предишни проучвания твърдяха, че такива обитаеми зони в най-хубавия случай са съществували единствено в тропическите океани. По-обширните зони на обитаеми океани изясняват по-добре къде и по какъв начин комплицирани организми като многоклетъчните водораслите са оживели “, прибавя Сун. Откритията демонстрират, че международният океан не е бил изцяло заледен и че са съществували обитаеми убежища, където многоклетъчни еукариотни организми, в това число растения, животни, гъби и някои най-вече едноклетъчни организми, наречени протисти, могат да оцелеят, изяснява Сун.
Земята се е формирала преди към 4,5 милиарда години. Първите едноклетъчни организми са се появили почти през първите един милиард години от съществуването на планетата. Многоклетъчните организми са се появили по-късно, може би преди 2 милиарда години. Но едвам след криогена се появяват още веднъж по-топли условия и това проправя пътя за бързото разгръщане на разнообразни форми на живот преди към 540 милиона години.
Учените се пробват да схванат по-добре началото на интервала „ Снежната топка Земя “. Те считат, че доста понижено количество на слънчевата топлота е достигало до повърхността на планетата , защото слънчевата радиация се е отразявала от белите ледени покривки. „ Широко публикувано е мнението, че атмосферният въглероден диоксид внезапно е понижен тъкмо преди тези събития, което е довело до уголемение на полярните ледените шапки и след това повече слънчева радиация се е отразявала назад към космоса, което е повлякло още по-голямо нахлуване на ледените шапки. Поради тази ескалация планетата се е трансформирала в „ Снежната топка Земя “, изяснява геобиологът и съавтор на проучването Шухай Сяо.
Многоклетъчните организми, в това число червени водорасли, зелени водорасли и гъбички са се появили преди криогена и са оживели след „ Снежната топка Земя “ . Криогенното захлаждане е било доста по-лошо от последната ледникова ера , завършила преди към 10 000 години, която хората са претърпели. „ В съпоставяне с последния ледников интервал покритието на ледниците през криогена е било доста по-обширно и, което е по-важно, огромна част от океана е била замръзнала “, споделя Сяо и прибавя: „ Събития от вида „ Снежната топка Земя “ са могли да доведат до огромни изгубвания , само че явно животът, в това число комплицираните еукариотни организми, е съумял да оцелее, което свидетелства за устойчивостта на биосферата “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ