Тайните на древноегипетския култ към крокодилите
Животът на крокодилите в Древен Египет е бил безразсъден. Като най-емблематичния див звяр на Нил, люспестите зверове са в центъра на чудноват фетиш, в който са почитани, обгрижвани и принасяни в жертва, макар че на откривателите са били нужни хиляди години, с цел да схванат по какъв начин изобщо са примамени от естествената им среда.
Мистерията на тази антична религиозна процедура най-сетне е разгадана с помощта на нов разбор на мумифициран египетски крокодил от музей във Англия. Поредица от сканирания разкрива съществуването на рибарска кука дружно с неразградена риба в корема на създанието, което демонстрира, че крокодилът е бил уловен в дивата природа и погубен съвсем незабавно по-късно.
„ Древните египтяни са почитали крокодилите като аватари на Собек, повелителя на Нил и на първичното тресавище, от което съгласно тях е основана Земята “, пишат създателите на новото проучване, в което се разказва мумифицираното животно. По-нататък те изясняват, че в цялостен Египет са открити „ центрове на богослужение, отдадени на крокодила “, за което свидетелства съществуването на голям брой мумифицирани крокодили, някои от които с дължина до 6 метра.
Въпреки това, въпреки че безчет екземпляри наподобява са били принасяни в жертва, някои от тях наподобява са били и глезени като „ свещени животни “ и им е било позволявано да умрат от естествена гибел. Най-известният от тях се е казвал Сухус и е живеел в центъра Крокодилополис.
„ Вярвайки, че е животинското олицетворение на Собек, Сухус е имал особено езеро в храмовия комплекс, където е получавал богата диета от самун, месо и вино, доставяни от жреците, и декорации от скъпоценни метали и бижута “, пишат създателите на проучването. „ Като паметно животно Сухус е получавал грижи, каквито подобават на господ на земята “, допълват те.
Това, което озадачава откривателите, обаче, е по какъв начин античните египтяни са успявали да се снабдят с толкоз доста великански крокодили за своите религиозни практики. Въз основа на откриването на антична люпилня в археологическия обект Мединет Мади някои допускат, че животните може да са били отглеждани в плен, макар че не е ясно по какъв начин тези свирепи същества са били държани и обгрижвани, откакто са достигнали възрастните си размери.
Други източници – в това число трудовете на гръцкия историк Херодот – показват, че крокодилите са били уловени от дивата природа, откакто са били примамени на брега на Нил от жалните звуци на бито прасе.
За да схванат какво в действителност се е случвало, създателите на проучването сканират мумифициран крокодил с дължина 2,2 м от Музея и художествената изложба в Бирмингам и за тяхна изненада откриват бронзова кука за риба в стомаха на животното. Това подсказва, че то не е било отглеждано в плен, а е било „ диво, уловено за мумифициране “.
В храносмилателния тракт откривателите откриват и дребна рибка, която към момента не е била разградена от стомашните сокове на крокодила. Тя пък демонстрира, че съществото е изяло последната си храна доста малко време преди да почине, което значи, че би трябвало да е било убито и мумифицирано съвсем незабавно откакто е било уловено.
Взети дружно, тези открития насочват към обстоятелството, че крокодилът е „ уловен и мумифициран от античните египтяни като жертвоприношение на господ Собек “, заключават те.
