Славчо Пеев приживе: Видях смъртта - тя е много грозна жена
Животът на огромният артист Славчо Пеев (1939-2024) бе изпълнен с трагични обрати, само че един от най-шокиращите моменти е, когато е на ръба сред живота и гибелта. В извънредно искрено самопризнание той споделя, че е бил в кома, видял е светлината, тунела и самата гибел. Но тя не била онази величествена фигура, която виждаме във филмите - била извънредно грозна жена, написа Ретро.
Още през 1976 г, десетилетие преди този миг, животът му бил белязан от странна среща. В София той инцидентно попада на испанец, който му гледа на ръка. „ Предупреди ме, че след 11-12 години ще попадна в сериозна обстановка, само че линията на живота ми продължава “, споделя преди време Славчо Пеев. „ Кой да ти помни сходни предсказания “, споделя той с усмивка. Но когато след 8-часова животоспасяваща интервенция прекарва 19 дни в реанимация, тези думи се връщат с ужасяваща изясненост. Критичният миг настава в края на 80-те години. Тогава артистът Пеев се намира в тежка борба - не на сцената, а със личното си тяло - получава кръвоизлив на язвата, положението му е толкоз тежко, че лекарите не дават огромни очаквания.
„ Бях изцяло неподвижен. Знам, че съм бил в кома, само че това не беше празнина. Видях всичко - светлината, тунела... и гибелта. Тя не беше ангел, не беше мистична фигура, както си я представяме - беше една необикновено грозна жена. Нямаше нищо общо с Джесика Ланг в „ Ах, този джаз “, споделя по-късно артистът. Казват, че когато човек е в безсъзнание, мозъкът продължава да работи. Но съгласно Славчо Пеев това не са били просто халюцинации. „ Бях там, усещах, че би трябвало да направя избор. Тунелът беше там, само че в края му нямаше обещаната идилия - нямаше „ златна светлина “, нямаше топла прегръдка. Имаше една сянка, нещо неописуемо, което ме дърпаше “. В този миг той си спомня думите на испанеца - че ще бъде на ръба, само че животът му ще продължи.
„ Казах си: „ Не, още не! Имам още представления, имам още животи да играя! “. И някак си, не знам по какъв начин, само че се върнах “. След като излиза от комата, стартира муден и непосилен развой на възобновяване. Но нещо в него се трансформира вечно. „ Вече не се опасявам от гибелта. Видях я. Тя не е това, което си мислим. Исках да схвана дали след гибелта има друго - дали в действителност ни чака нещо. Е, не знам сигурно, само че едно е ясно в случай че ме беше взела тогава, нямаше да има връщане обратно “. Тази среща със гибелта трансформира освен възгледите му, само че и отношението му към живота.
„ След това започнах да пребивавам по-различно. Не оставям нищо за на следващия ден, тъй като на следващия ден може и да няма. Човек би трябвало да живее по този начин, като че ли всеки ден е последният му - не от боязън, а с цел да се наслаждения на всичко “. Въпреки срещата си със гибелта сцената остава неговото леговище и избавление. „ Когато играеш, ти преживяваш стотици животи. Ако един ден този тук свърши, може би ще стартира различен. Или просто ще останем като аплодисмент - къс, само че запаметяващ се “. Славчо Пеев бе човек, който знаеше какво е да погледнеш оттатък, само че също по този начин знаеше, че същинската магия се случва тук, на земята, пред прожекторите, измежду хората. „ Когато светлините на сцената изгаснат, остават единствено спомените. А спомените са най-близкото нещо до вечността “. Славчо Пеев си отиде преди година и остави огромна празнота в сърцата на своите многочислени фенове.
Още през 1976 г, десетилетие преди този миг, животът му бил белязан от странна среща. В София той инцидентно попада на испанец, който му гледа на ръка. „ Предупреди ме, че след 11-12 години ще попадна в сериозна обстановка, само че линията на живота ми продължава “, споделя преди време Славчо Пеев. „ Кой да ти помни сходни предсказания “, споделя той с усмивка. Но когато след 8-часова животоспасяваща интервенция прекарва 19 дни в реанимация, тези думи се връщат с ужасяваща изясненост. Критичният миг настава в края на 80-те години. Тогава артистът Пеев се намира в тежка борба - не на сцената, а със личното си тяло - получава кръвоизлив на язвата, положението му е толкоз тежко, че лекарите не дават огромни очаквания.
„ Бях изцяло неподвижен. Знам, че съм бил в кома, само че това не беше празнина. Видях всичко - светлината, тунела... и гибелта. Тя не беше ангел, не беше мистична фигура, както си я представяме - беше една необикновено грозна жена. Нямаше нищо общо с Джесика Ланг в „ Ах, този джаз “, споделя по-късно артистът. Казват, че когато човек е в безсъзнание, мозъкът продължава да работи. Но съгласно Славчо Пеев това не са били просто халюцинации. „ Бях там, усещах, че би трябвало да направя избор. Тунелът беше там, само че в края му нямаше обещаната идилия - нямаше „ златна светлина “, нямаше топла прегръдка. Имаше една сянка, нещо неописуемо, което ме дърпаше “. В този миг той си спомня думите на испанеца - че ще бъде на ръба, само че животът му ще продължи.
„ Казах си: „ Не, още не! Имам още представления, имам още животи да играя! “. И някак си, не знам по какъв начин, само че се върнах “. След като излиза от комата, стартира муден и непосилен развой на възобновяване. Но нещо в него се трансформира вечно. „ Вече не се опасявам от гибелта. Видях я. Тя не е това, което си мислим. Исках да схвана дали след гибелта има друго - дали в действителност ни чака нещо. Е, не знам сигурно, само че едно е ясно в случай че ме беше взела тогава, нямаше да има връщане обратно “. Тази среща със гибелта трансформира освен възгледите му, само че и отношението му към живота.
„ След това започнах да пребивавам по-различно. Не оставям нищо за на следващия ден, тъй като на следващия ден може и да няма. Човек би трябвало да живее по този начин, като че ли всеки ден е последният му - не от боязън, а с цел да се наслаждения на всичко “. Въпреки срещата си със гибелта сцената остава неговото леговище и избавление. „ Когато играеш, ти преживяваш стотици животи. Ако един ден този тук свърши, може би ще стартира различен. Или просто ще останем като аплодисмент - къс, само че запаметяващ се “. Славчо Пеев бе човек, който знаеше какво е да погледнеш оттатък, само че също по този начин знаеше, че същинската магия се случва тук, на земята, пред прожекторите, измежду хората. „ Когато светлините на сцената изгаснат, остават единствено спомените. А спомените са най-близкото нещо до вечността “. Славчо Пеев си отиде преди година и остави огромна празнота в сърцата на своите многочислени фенове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ