Животът на един електрон е равен на 66 000 септилиона

...
Животът на един електрон е равен на 66 000 септилиона
Коментари Харесай

Историята на Вселената е 5 квинтилиона пъти по-кратка от живота на електрона

Животът на един електрон е еднакъв на 66 000 септилиона години (10 24 ). Новата цифра е към 100 пъти по-голяма от получената при предходни проучвания.

Физици, работещи с детектора Борексино в Италия, са пробвали да открият електрони, разпадащи се на фотони и неутрони. Е, не разкрили такива, само че опитът довел до потребност от смяна на някои числа, свързани с електроните.

В последна сметка учените стигнали до заключението, че електроните в нашата Вселена може да ги има още 66 000 септилиона години. Не сте сигурни какъв брой е огромно това число? Ами, към 5 квинтилиона (10 18 ) пъти възрастта на Вселената.

Статията, оповестена в APS Physics, изяснява по какъв начин е получено това число:

„ Борексино се състои от обвивка, основана на петролна течност, която се осветява, когато неутрино избие някой електрон от атомите ѝ. Детекторът има към 2000 фотоумножителя, които усилват и засичат светлината. Изследователите пресметнали чувствителността на детектора по отношение на фотоните, създадени от хипотетичния разпад на електрони. “

Разбира се, не чакаме електроните в действителност да оцелеят толкоз време. В последна сметка, поради забързаното уголемение на Вселената, целият космос ще бъде замръзнала пустота доста преди този момент. Въпреки това резултатите от изследването са значими за коригирането на сегашните модели на Вселената.

Трябва да се спомене, че в случай че физиците бяха следили разпад на електрони, това щеше да е проблем, тъй като би било развой, който нарушава запазването на електрическия заряд и би означавало, че има физични закони, които минават оттатък Стандартния модел.

За да стане по-просто, повода да се търси електронен разпад се състои във обстоятелството, че електронът е най-малкият притежател на негативен електрически заряд във физиката. Ако електроните се разпадаха, концепцията за опазване на сила би трябвало да включва частици с още по-малка маса (като неутриното).

Това опонира на обстоятелството, че частици, които имат по-малка маса от електрона, не имат електрически заряд. Това би означавало, че зарядът на електрона изчезва при процеса на разпад, а това е в несъгласие с правилото на опазване на сила, който е фундаментален за Стандартния модел.

Така че не е изключително изненадващо, че учените не са следили разпад, само че пък резултатите, до които са стигнали се явяват огромен прогрес в разбирането ни за Вселената.

Futurism

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР