Последните думи на революционера Ангел Кънчев преди да се самоубие са: Да живее България
Животът и делото на революционера Ангел Кънчев са къси - той се самоубива единствено на 22 години. До своята гибел остава един от правилните хора на Васил Левски. В писмо до Данаил Попов от 29 септември 1871 година Апостолът написа: „ Братовче! Отсега към този момент А. К. остава с мене на нашата работа и до дъно “.
Двамата ходели постоянно в Трявна, където отсядали в къщата на Цаньо и Ангел Пандурски – вуйчовци на Ангел Кънчев. Вечер преди да легнат да спят Кънчев и Левски постоянно целували револверите си, а след това ги слагали под възглавниците си. Левски изключително обичал Цаньо Пандурски, който свирел на тамбура, а Апостолът слушал звуците. Дъщерята на Пандурски Нацка Икономова споделя в мемоари: „ Баща ми бил състоятелен за времето си и в къщата му имало две скривалища. В дома са идвали Ангел Кънчев, моя братовчед и Васил Левски. Идвали са като задгранични консули европейци и по този начин са си заверявали тескеретата в конака. Турците били доста наивни и нищо не подозирали. У нас се хранели и спали, образували са секрети комитети и са ходили да разузнават пътищата. Пеели са бунтовни песни и са подготвяли народа за въстание “.
Ангел Кънчев е прочут с това, че до момента в който е в Белград напролет на 1868 година, едвам на 18 година, приканва българите посредством вестник „ Дунавска зора “. „ Ето и тая зима се измина и пролет настана. Горите се раззелениха и зашумяха и всичко живо се пробуди от зимен сън, а ти български народе, още спиш, още робуваш, още се превиваш в ноктите на азиатския абсолютизъм! Още въздишаш в иго! Още траеш под мъчителство!
Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш плебей! Доста си търпял робство! – много и пребогато. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е независимост – пожелай я от все сърце. Пробуди се и извикай юначен: „ Свобода! “ Земята ще отекне: „ Свобода! “ Посвети се и повикай: „ Правда! “ Небето ще се отзове: „ Правда! “ Подкани се и затръби: „ Народност! “ Хиляди ще се провикнат: „ Народност! “
Той е тревненец. Майка му Гана е щерка на казасина Димитър Пандурски. Със брачна половинка си Кънчо Попниколов имали четири деца – Ангел, Кина, Иванка и Стоянка. Баща му е от тревненските колиби, занимавал се със строителство. През 1856 година взел участие в опита за въстание на Капитан Дядо Никола. Пазел четническата си униформа, сабя и чифте пищови от това време. Когато Гана и Кънчо се пренесли да живеят с децата си в Русе, синът му Ангел постоянно обличал униформата, вземал оръжието и дълго стояли край огнището с татко си, с цел да си приказват за скитанията му с Капитан Дядо Никола.
Ангел Кънчев учи при Петко Р. Славейков в Трявна, а след това и при Драган Цанков в Русе. Постъпва в Белградската артилерийска школа и остава до 1869 година Там се свързва с Любен Каравелов, Панайот Хитов и самият Васил Левски, както и цялата българска емиграция по време на Втората легия и след нейното разформироване. Разболял се и се върнал в Русе, само че след това съумял да приключи трите курса от петгодишното образование на артилерийската школа, прекъснал следването си при започване на четвърти курс.
През 1870 година Ангел Кънчев отпътувал за Табор в Чехия, където следвал в Областното земеделско учебно заведение. Останал там и през идната година и взел някои от изпитите. Но желал да служи на България, напуснал Чехия. На път за Родината си се отбил в Белград и в Румъния и дефинитивно се завърнал в Русе.
Именнно по повеля на Левски Ангел Кънчев трябвало да премине в Румъния, с цел да се срещне с революционери, както и да приготви работите за привикване на общо заседание на БРЦК в Букурещ. Кънчев нямал паспорт, с цел да получи билет за корабчето, което щяло да го трансферира в Румъния. Алекси Попангелов, Никола Живков и Тодор Хаджистанчев му намерили билет. Заедно с него турците поискали да им покаже и паспорта си. „ Ангел Кънчев стартира да търси из джобовете си, само че като не откри никакъв паспорт, сподели на Али ефенди, че може би да го е не запомнил у тях или в кафенето и потегли да отиде да го търси “, написа Захари Стоянов.
Чаушинът подкарал Ангел Кънчев да отидат в паспортната работа. Тревненецът сякаш тръгнал, само че направил опит да побегне. Тогава турците го обкръжили от всички страни. Той извадил от дрехата си револвер, стрелял против заптиетата. Но револверът не гръмнал. Тогава Ангел Кънчев извикал с трептящ глас: „ Да живее България “. Хванал с две ръце дръжката на револвера си и го напъхал в гърлото си. Чуло се глухо изгърмяване. И той паднал на земята. Това се случило на 17 март 1872 година Дръзката му постъпка изненадала всички.
Тялото му било още на земята, когато дошъл татко му, полицията се разпоредила да го задържат, други почнали да го разпитват. Турците по този начин тормозят сестра му Стоянка, която била четири, пет годишно дете, че тя се умопобъркала и повече не се оправила.
Сестра му Кина е част от Българския революционен комитет в Гюргево и пощальон. По време на Освободителната война тя е в България и взе участие в съпротивата против турците в Русе. През 1888 година предходна под венчило с капитан Александър Кесяков, болградски българин. След няколко години той умрял и оставил брачната половинка си с малко дете, което носело името на брат ù Ангел.
Кина Кънчева останала с една вдовишка пенсия, с дете на ръцете и дълга да се грижи за сестра си Стоянка, която не се омъжила. И тримата са заболели. На нея за известно време също ù давали дребна пенсия, само че през 1896 е била спряна. Налагало се Кина да работи непозната работа, с цел да изкарва за храна. Тя прави няколко пъти опита да бъде подкрепена от страната, само че нямало резултат. Ген. Кирил Ботев, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Сия З. Стоянова и Петрана Обретенова, Сава Пенев и Никола Славков удостоверяват посредством документи, който да ù послужат пред управляващите, че тя е членка на Българския революционен комитет в Гюргево, придвижва пощата и патрони, които са нужни за делото. На 19 ноември 1908 година Кина подава молба за пенсия пред Народното събрание, като приложила и горния документ. Но тя не била задоволена. През 1922 година още веднъж написа до Народното събрание без резултат. На 31 януари 1929 година прави нов опит.
Ето редове от писмото ù: „ Вие господин Председателю, ще прецените спрямо другите, които по този начин са рискували живота си като мен за свободата на България, за която, нашето семейство даде най-хубавия си член – брат ми Ангел Кънчев, дали съм възнаградена аз, болната ми малоумна сестра Стоянка, която се умопобърка при типа на убития ми брат на русенското пристанище, като сме оставени в дълбока напреднала възраст да живеем единствено с пенсията за прослужено време, наследена от починалия ми мъж. Днес вдовиците на съветските офицери, които са взели участие в Освободителната война като мъжа ми, получават повече пенсия от мен, която с изключение на качеството ми жена на офицер от Освободителната война, съм самата поборница и сестра на бунтовник. Каква изгода персонално за мен и сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брат ми и че наскоро в Русе честваха доста шумно 50 години от героичната гибел на брат ни когато ние сестрите му бяхме забравени и оставени да мизерствуват! Ако е належащо да се демонстрира образец за национална неблагодарност на младото потомство, то може ние да бъдем показвани за подобен, обаче през днешния ден при засилено патриотично образование на младежта това не би трябвало да се позволява. Огорчението и разочарованието на нас, двете старици, е огромно, още повече че в края на предходната година, като венец на всичкото ни злощастие, бяха извадени от собственната ни зидана гробница починалия ми мъж подполк. Кесяков и на мястото му подложен един умрял забогатял в последно време русенски жител. Въпреки всичко това ние отново не губим религия, че можем да бъдем напълно забравени и изоставени от обществото…
Господин председателю, в умозаключение на гореизложеното Ви молим, откакто се ревизира истинността на всичко това, то да ни усъвършенства участта, с цел да може в последните на живота ни дни да твърдим, че има истина на този свят, а частно в нашата хубава страна, за свободата на която работихме брат ми, мъжът ми и аз. Имайки поради настоящето ни извънредно мизерно материално състояние, Вие ще прецените и каква да бъде помощта – дали една поборническа пенсия, без значение от тази за изслужено време, или една по-чувствителна еднократна парична помощ за мен и сестра ми “.
След Освобождението на България, през 1883 година Иван Вазов написа с отвращение, че нищо не е направено за паметта на починалите за свободата на България, за тези, които са останали живи. Патриархът на българската литература написа за сестрите на Ангел Кънчев: „ Едната се скита из Румъния по непознати порти, а по-малката, която след това гибелта на брат си, който беше единствената им поддръжка, оттова гола и боса по улицата прибра я една циганка и през днешния ден се намира… Да го кажем ли? Тя се намира в обществен дом, облечена в червени кадънски гащи “.
Захари Стоянов, който е непосредствен на Ангел Кънчев пък отбелязва: „ Има ли благосклонност за всеки сензитивен човек, когато остарелият татко на Ангел Кънчев умря на пътя, който се погреба без духовник? Когато двете му сестри киснат във вертепа на калното тресавище, скитат се гладни и боси? Да кажа ли нещо по-чувствително? – Вярвам, че ще се наскърбите за минута най-малко, само че не се стряскайте. По-малката сестра на Ангел Кънчев, момиче на 15-17 години, се намираше през 1880 година под стряхата на една циганка, съдържателка на обществено заведение, а по-голямата ù сестра си оплаква дните във Влашко! “
Никой българин не чува гласовете на Иван Вазов и Захари Стоянов. Те остават като гласове в пустиня. Кина Кънчева умряла през 1932 година Сестра ù Стоянка била принудена да претърпява по ханищата, умира през 1939 година в Русе. Единственият, който остава е сина на Кина – Ангел Кисяков. Но той няма наследници.
Ако инцидентно посетите Трявна, отбийте се в родния дом на Ангел Кънчев, който е строен през XIX век и носи очарованието на Възрожденска Трявна. Там, наоколо се намира и паметникът на революционера. През тази година се навършват 150 години от саможертвата на този същински българин, който към този момент съвсем е пропуснат от историята ни.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Двамата ходели постоянно в Трявна, където отсядали в къщата на Цаньо и Ангел Пандурски – вуйчовци на Ангел Кънчев. Вечер преди да легнат да спят Кънчев и Левски постоянно целували револверите си, а след това ги слагали под възглавниците си. Левски изключително обичал Цаньо Пандурски, който свирел на тамбура, а Апостолът слушал звуците. Дъщерята на Пандурски Нацка Икономова споделя в мемоари: „ Баща ми бил състоятелен за времето си и в къщата му имало две скривалища. В дома са идвали Ангел Кънчев, моя братовчед и Васил Левски. Идвали са като задгранични консули европейци и по този начин са си заверявали тескеретата в конака. Турците били доста наивни и нищо не подозирали. У нас се хранели и спали, образували са секрети комитети и са ходили да разузнават пътищата. Пеели са бунтовни песни и са подготвяли народа за въстание “.
Ангел Кънчев е прочут с това, че до момента в който е в Белград напролет на 1868 година, едвам на 18 година, приканва българите посредством вестник „ Дунавска зора “. „ Ето и тая зима се измина и пролет настана. Горите се раззелениха и зашумяха и всичко живо се пробуди от зимен сън, а ти български народе, още спиш, още робуваш, още се превиваш в ноктите на азиатския абсолютизъм! Още въздишаш в иго! Още траеш под мъчителство!
Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш плебей! Доста си търпял робство! – много и пребогато. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е независимост – пожелай я от все сърце. Пробуди се и извикай юначен: „ Свобода! “ Земята ще отекне: „ Свобода! “ Посвети се и повикай: „ Правда! “ Небето ще се отзове: „ Правда! “ Подкани се и затръби: „ Народност! “ Хиляди ще се провикнат: „ Народност! “
Той е тревненец. Майка му Гана е щерка на казасина Димитър Пандурски. Със брачна половинка си Кънчо Попниколов имали четири деца – Ангел, Кина, Иванка и Стоянка. Баща му е от тревненските колиби, занимавал се със строителство. През 1856 година взел участие в опита за въстание на Капитан Дядо Никола. Пазел четническата си униформа, сабя и чифте пищови от това време. Когато Гана и Кънчо се пренесли да живеят с децата си в Русе, синът му Ангел постоянно обличал униформата, вземал оръжието и дълго стояли край огнището с татко си, с цел да си приказват за скитанията му с Капитан Дядо Никола.
Ангел Кънчев учи при Петко Р. Славейков в Трявна, а след това и при Драган Цанков в Русе. Постъпва в Белградската артилерийска школа и остава до 1869 година Там се свързва с Любен Каравелов, Панайот Хитов и самият Васил Левски, както и цялата българска емиграция по време на Втората легия и след нейното разформироване. Разболял се и се върнал в Русе, само че след това съумял да приключи трите курса от петгодишното образование на артилерийската школа, прекъснал следването си при започване на четвърти курс.
През 1870 година Ангел Кънчев отпътувал за Табор в Чехия, където следвал в Областното земеделско учебно заведение. Останал там и през идната година и взел някои от изпитите. Но желал да служи на България, напуснал Чехия. На път за Родината си се отбил в Белград и в Румъния и дефинитивно се завърнал в Русе.
Именнно по повеля на Левски Ангел Кънчев трябвало да премине в Румъния, с цел да се срещне с революционери, както и да приготви работите за привикване на общо заседание на БРЦК в Букурещ. Кънчев нямал паспорт, с цел да получи билет за корабчето, което щяло да го трансферира в Румъния. Алекси Попангелов, Никола Живков и Тодор Хаджистанчев му намерили билет. Заедно с него турците поискали да им покаже и паспорта си. „ Ангел Кънчев стартира да търси из джобовете си, само че като не откри никакъв паспорт, сподели на Али ефенди, че може би да го е не запомнил у тях или в кафенето и потегли да отиде да го търси “, написа Захари Стоянов.
Чаушинът подкарал Ангел Кънчев да отидат в паспортната работа. Тревненецът сякаш тръгнал, само че направил опит да побегне. Тогава турците го обкръжили от всички страни. Той извадил от дрехата си револвер, стрелял против заптиетата. Но револверът не гръмнал. Тогава Ангел Кънчев извикал с трептящ глас: „ Да живее България “. Хванал с две ръце дръжката на револвера си и го напъхал в гърлото си. Чуло се глухо изгърмяване. И той паднал на земята. Това се случило на 17 март 1872 година Дръзката му постъпка изненадала всички.
Тялото му било още на земята, когато дошъл татко му, полицията се разпоредила да го задържат, други почнали да го разпитват. Турците по този начин тормозят сестра му Стоянка, която била четири, пет годишно дете, че тя се умопобъркала и повече не се оправила.
Сестра му Кина е част от Българския революционен комитет в Гюргево и пощальон. По време на Освободителната война тя е в България и взе участие в съпротивата против турците в Русе. През 1888 година предходна под венчило с капитан Александър Кесяков, болградски българин. След няколко години той умрял и оставил брачната половинка си с малко дете, което носело името на брат ù Ангел.
Кина Кънчева останала с една вдовишка пенсия, с дете на ръцете и дълга да се грижи за сестра си Стоянка, която не се омъжила. И тримата са заболели. На нея за известно време също ù давали дребна пенсия, само че през 1896 е била спряна. Налагало се Кина да работи непозната работа, с цел да изкарва за храна. Тя прави няколко пъти опита да бъде подкрепена от страната, само че нямало резултат. Ген. Кирил Ботев, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Сия З. Стоянова и Петрана Обретенова, Сава Пенев и Никола Славков удостоверяват посредством документи, който да ù послужат пред управляващите, че тя е членка на Българския революционен комитет в Гюргево, придвижва пощата и патрони, които са нужни за делото. На 19 ноември 1908 година Кина подава молба за пенсия пред Народното събрание, като приложила и горния документ. Но тя не била задоволена. През 1922 година още веднъж написа до Народното събрание без резултат. На 31 януари 1929 година прави нов опит.
Ето редове от писмото ù: „ Вие господин Председателю, ще прецените спрямо другите, които по този начин са рискували живота си като мен за свободата на България, за която, нашето семейство даде най-хубавия си член – брат ми Ангел Кънчев, дали съм възнаградена аз, болната ми малоумна сестра Стоянка, която се умопобърка при типа на убития ми брат на русенското пристанище, като сме оставени в дълбока напреднала възраст да живеем единствено с пенсията за прослужено време, наследена от починалия ми мъж. Днес вдовиците на съветските офицери, които са взели участие в Освободителната война като мъжа ми, получават повече пенсия от мен, която с изключение на качеството ми жена на офицер от Освободителната война, съм самата поборница и сестра на бунтовник. Каква изгода персонално за мен и сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брат ми и че наскоро в Русе честваха доста шумно 50 години от героичната гибел на брат ни когато ние сестрите му бяхме забравени и оставени да мизерствуват! Ако е належащо да се демонстрира образец за национална неблагодарност на младото потомство, то може ние да бъдем показвани за подобен, обаче през днешния ден при засилено патриотично образование на младежта това не би трябвало да се позволява. Огорчението и разочарованието на нас, двете старици, е огромно, още повече че в края на предходната година, като венец на всичкото ни злощастие, бяха извадени от собственната ни зидана гробница починалия ми мъж подполк. Кесяков и на мястото му подложен един умрял забогатял в последно време русенски жител. Въпреки всичко това ние отново не губим религия, че можем да бъдем напълно забравени и изоставени от обществото…
Господин председателю, в умозаключение на гореизложеното Ви молим, откакто се ревизира истинността на всичко това, то да ни усъвършенства участта, с цел да може в последните на живота ни дни да твърдим, че има истина на този свят, а частно в нашата хубава страна, за свободата на която работихме брат ми, мъжът ми и аз. Имайки поради настоящето ни извънредно мизерно материално състояние, Вие ще прецените и каква да бъде помощта – дали една поборническа пенсия, без значение от тази за изслужено време, или една по-чувствителна еднократна парична помощ за мен и сестра ми “.
След Освобождението на България, през 1883 година Иван Вазов написа с отвращение, че нищо не е направено за паметта на починалите за свободата на България, за тези, които са останали живи. Патриархът на българската литература написа за сестрите на Ангел Кънчев: „ Едната се скита из Румъния по непознати порти, а по-малката, която след това гибелта на брат си, който беше единствената им поддръжка, оттова гола и боса по улицата прибра я една циганка и през днешния ден се намира… Да го кажем ли? Тя се намира в обществен дом, облечена в червени кадънски гащи “.
Захари Стоянов, който е непосредствен на Ангел Кънчев пък отбелязва: „ Има ли благосклонност за всеки сензитивен човек, когато остарелият татко на Ангел Кънчев умря на пътя, който се погреба без духовник? Когато двете му сестри киснат във вертепа на калното тресавище, скитат се гладни и боси? Да кажа ли нещо по-чувствително? – Вярвам, че ще се наскърбите за минута най-малко, само че не се стряскайте. По-малката сестра на Ангел Кънчев, момиче на 15-17 години, се намираше през 1880 година под стряхата на една циганка, съдържателка на обществено заведение, а по-голямата ù сестра си оплаква дните във Влашко! “
Никой българин не чува гласовете на Иван Вазов и Захари Стоянов. Те остават като гласове в пустиня. Кина Кънчева умряла през 1932 година Сестра ù Стоянка била принудена да претърпява по ханищата, умира през 1939 година в Русе. Единственият, който остава е сина на Кина – Ангел Кисяков. Но той няма наследници.
Ако инцидентно посетите Трявна, отбийте се в родния дом на Ангел Кънчев, който е строен през XIX век и носи очарованието на Възрожденска Трявна. Там, наоколо се намира и паметникът на революционера. През тази година се навършват 150 години от саможертвата на този същински българин, който към този момент съвсем е пропуснат от историята ни.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ