Притча за надеждата
Животът е толкоз скъп и забавен, тъй като е едно постоянно придвижване, в което върховете и спадовете, моментите на благополучие, на съсипия и невъзможност се редуват постоянно един след различен. Народът споделя, че когато злото идва, то рядко е единствено, бедите следват една след друга, дълго и трудно. Най-тежко е, когато ни заварват неподготвени.
Тогава нямаме доста потребни ходове, само че не трябва да забравяме, че и в най-безизходната обстановка има избавление, обратите на живота са непрекъснати и благополучният излаз постоянно е пред очите ни, би трябвало единствено да го забележим. Животът има странната дарба да ни направи положително посредством неприятните неща, които ни се случват.
Търпението, стоицизмът са извънредно значими. Защото в дъното на кутията на Пандора лежи вярата.
Притчите за вярата имат доста разновидности и всички са забавни и поучителни. Ето една от тях.
Тази алегория за вярата споделя за живота на един приказно богат човек. Той имал всичко, само че притежанията не постоянно могат да създадат някого богат. Тъгата и унинието били негови непрекъснати спътници.
Богаташът потърсил избавление при лекарите, само че те не можели да създадат нищо за него, тъй като тялото му било изцяло крепко. Не единствено лекарите, само че и новите занимания, на които се посветил, пътешествията по света, които подхванал, не му помогнали да откри щастието. Дори образованието при разнообразни мъдреци се оказало безсилно да промени положението му. Нещастието останало единствената константа в живота му.
В търсене на смяна, богаташът попаднал при един нравствен преподавател, който му подсказал допустима причина за тъгата му - несподеленото благосъстояние и триумф. Той го посъветвал да оказва помощ на другите, да раздава лепта на бедните и това ще го направи благополучен.
Богатият човек се зарадвал от това изобретение и решил, че в случай че пожертва част от благосъстоянието си за нуждаещите се, това може да бъде неговият лек против нещастието. Но тук незабавно зародила компликация. Той не знаел кои са тези хора и по какъв начин да ги открие. Размишлявайки, стигнал до извода, че доста постоянно хората наподобяват небогати, само че това може да е единствено видимо, те може да преструват на такива, без в действителност да са нуждаещи се. Други, които в действителност са небогати, може да се срамят от това и да го крият. Затова решил, че раздаването на пари безсистемно не е алтернатива, тъй като може да бъдат употребявани за недобри каузи.
След дълго разсъждение по какъв начин да откри същински нуждаещите се, у богаташа пристигнало и прозрението - такива са хората, изгубили всяка вяра. В това се състои същинската мизерия.
Затова богаташът тръгнал да обикаля приюти и затвори в търсене на изгубилите вяра, приказвал с заболели, просяци, самотни и изоставени хора, само че нито един от тях не споделил, че е изгубил вярата в живота.
Докато обикалял обезверено по улиците, от остаряла порутена къща чул протяжен вопъл. Запътил се натам и измежду руините разкрил човек в дрипи, целият замърсен и в рани. Нещастникът му разказал, че го е сполетяло огромно злощастие - изгубил дома си, парите си, нямал даже храна, а от скитническия живот се разболял от нещо и от заболяването се покрил целия с рани.
Богаташът решил, че най-сетне е намерил някой, изгубил всяка вяра, само че нещастникът го опровергал, като му споделил, че до момента в който е жив, има вяра. Безнадеждно е единствено за мъртвите, които са в гробищата.
Тогава богатият решил, че е намерил тези, на които може да даде парите си. Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И тогава ненадейно се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква вяра.
Минали години. Богаташът не запомнил за този злощастен интервал от живота си, както и за торбата с пари, заровена в гроба. Но животът постоянно сервира изненади, когато минимум чакаме. Същото се случило и с богатия човек. Неочаквано триумфът и благосъстоянието му обърнали тил. Той бил изцяло опустошен и нищетата почукала на вратата му. Скоро богаташът към този момент бил безпаричен, нямал даже покрив над главата, а парите и опциите изцяло изчезнали.
Тогава си спомнил за заровените пари. Те били избавителната му вяра. Както преди доста години, той изчакал да стане среднощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба, в който ги заровил, и почнал да копае. Но градската стража го заварила и нещастникът бързо се оказал в пандиза. На идващия ден го отвели пред съдията.
Доскорошният паралия осъзнал, че историята му е нелепа за слушателите и надали ще му повярват, само че думите, чути преди доста години, че до момента в който човек е на земята, има вяра, не го напускали.
И тогава той разказал на съдията за срещата си с болния безпаричен злощастник в порутената къща и решението се да зарови парите си в един гроб. А в този момент, самичък изпаднал в неволя, решил да ги потърси.
Стражарят, който го довел от пандиза, се намесил, че това е очевидна неистина, само че съдията споделил, че му има вяра изцяло и отсъдил да бъде освободен.
Бившият паралия крачел щастливо по улиците към този момент свободен и мислел за съдията, който му изглеждал толкоз прочут, както и за насладата си, че му е повярвал.
След като освободил подсъдимия, съдията също мислел за него. Той разсъждавал за превратностите на ориста и за това, че в никакъв случай няма да не помни лицето на индивида, който в миналото по този начин упорито го питал дали има вяра. Сега схванал за какво е бил по този начин настойчив в питането си.
Обратите на живота в действителност са многочислени и изцяло непредвидени, а историята на богатият човек, който бил трагичен, до момента в който имал всичко, и неговия арбитър, който бил застигнат от същата орис, демонстрират, че обратите се случват от време на време в живота на хората. Фортуна може да обърне тил на всеки, само че не може да му отнеме вярата. Истината за щастието е напълно елементарна.
Щастието е положение на духа, то е вътре в нас, в разбиранията ни за нещата от живота, а не в притежанията ни.
Вижте още: Притча за корабокрушенеца или за какво в никакъв случай да не губим вяра.
