За многообразието от избори и цената на свръхконсуматорството
Животът е изпълнен с голям брой избори и разнообразни сюжети, в случай че поемем по веднъж, а се откажем от различен. Съвременният свят ни дава повече благоприятни условия, в сравнение с са имали предходните генерации. Въпреки многообразието от избори и свръхконсуматорството, хората всеобщо споделят, че се усещат потиснати, депресирани и недоволни. Сякаш без значение какъв триумф реализират, в никакъв случай не е задоволително и желаят още и още.
От къде произтича всичко това?
През миналите години на прекалено богатство доста хора изгубиха точната преценка за своите граници. Неизчерпаемите и все по-привлекателни оферти ги изкушиха да преминат границите на своите благоприятни условия. По този метод осъществяването на техните стремежи към този момент не дава отговор на действителните им качества, липсва връзка с действителността.
Едни от най-негативните последствия на този модел на мислене и държание са:
хроничният стрес и бърнаута в здравословно отношение;тегленето на заеми във финансово;разривът в фамилните връзки в персоналния живот.
Това е цената, която плащаме, когато сме надценили качествата си и желаеме повече, в сравнение с можем да платим.
Нашето време е белязано от безконечния боязън, че бихме могли да пропуснем нещо. А и по какъв начин другояче, като сме непрекъснато включени с помощта на технологиите. Прави ми усещане, че хора се извиняват, че не са дали отговор бързо на известие в една от многочислените мрежи, или се засягат, в случай че не им се отговори на петата минута. Това стоене нащрек в непрекъсната подготвеност да не се изпусне нещо някъде, постоянно да сме на върха на вълната, да сме най, оказва значителен психически напън.
Този боязън отключва човешката лакомия да реализираме и притежаваме всичко, което ни се предлага.
Виждаме мечтаните специалности, метод на живот и фамилно благополучие и в нас се разсънва предпочитание да сме като другите. Колкото по-податливи сме на сходни утопии, толкоз повече се отдалечаваме от нашата лична действителност и толкоз по-малко сме в положение да се преборим с нещата в нея, които не харесваме.
От много време имам вяра в поговорката, че не е толкоз значимо какви карти са ти раздадени, а по какъв начин ще ги изиграеш.
Или другояче казано, по какъв начин да направиш най-хубавото от това, което ти е обещано и и към този момент си постигнал, вместо да градиш илюзорни кули, които единствено те отдалечават от щастието и спокойствието. Външността, годините, произхода, детството, фамилията, в което сме родени – ние нямаме надзор върху тези аспекти от живота и е чиста загуба на време да се тюхкаме за какво събитията са такива, каквито са, а не каквито ни се желаят. Или пък имаме естествено заложени качества и умения, за които в никакъв случай не си даваме времето и пространството да изследваме и помислим по какъв начин да ги използваме за наша полза. Вместо това се хвърляме да работим и придобиваме нови умения, единствено тъй като други го вършат или дават обещание висок статус и позиция в обществото.
Недоволството на множеството хора произлиза от обстоятелството, че до този миг не са съумели да извлекат най-хубавото от действителността на личния си живот.
Това никога не значи да спрем да мечтаем, да смалим желанията и да се примирим с действителността, когато изобщо не ни удовлетворява. Но да оценяваме позитивните страни и да се любуваме на към този момент постигнатото е основен детайл за естетика и дълготрайно благополучие.
Как да преодолеем този циничен кръг и да реализираме желанията си, без да се трансформираме в пленници на безконечното илюзорно преследване на триумф и статус?
Като ежедневно си припомняме едно простичко предписание и безспорен факт: всяко нещо коства друго нещо. Няма нищо, безусловно нищо в нашия живот, за което да не би трябвало да се заплати съответна цена. По този метод ще избегнем следните разочарования:
Искаме доста пари за малко работа и доста свободно време;Прехвърляме отговорността за нашите фантазии на родители, деца или партньори;Искаме здраве, а повреждаме здравето си с метода си на живот;Искаме благополучен фамилен живот, а не отделяме на фамилията си и една парченце от времето, което даваме за останалите ни сякаш значими задължения.
Хората през днешния ден желаеме всичко, в случай че може тук и в този момент. Но животът ни би бил доста по-лесен и съразмерен, в случай че осъзнаваме, че когато желаеме да имаме нещо, ние би трябвало да се откажем в подмяна от друго нещо. Например:
Ако желаеме работа с по-малко напрежение и отговорности, ще би трябвало да приемем и по-ниското възнаграждение, което върви с нея.Ако желаеме да отидем на екзотична отмора, ще би трябвало да се лишим от други пера в бюджета.Ако желаеме да разгадаем споровете вкъщи, ще би трябвало да влагаме повече време и самообладание у дома и да подобрим връзката.Ако желаеме да повишим стандарта си, ще се наложи да работим повече.
И другият значим съставен елемент е да се любуваме на постигнатото! Каква е изгодата от целия труд, всички цели и тактики, в случай че не се радваме на живота? Но по какъв начин да отдаваме заслуженото на постигнатото?
Като спрем, с цел да починем. В противоположен случай губим насладата от всяко нещо още щом сме го постигнали. Вместо да му се насладим, ние сме впускаме след нещо друго, което ни наподобява по-привлекателно. И по този начин до безспир в непрекъсната незадоволеност. Как да се зарадваме на постигнатото:
Потупайте се по гърба и се похвалете – сами пред себе си и пред другари.Дайте си предел на задачите за годината и не добавяйте нови.Отидете на отмора или най-малко на къс уикенд някъде наоколо за разтоварване.Наградете се по метод, който е логичен за вас.Дайте си известно време да почувствате приятните усеща и да оцените триумфа.
Всеки самичък избира по какъв начин да живее живота си и в какво да вложи скъпото си време и сила – от време на време умишлено, различен път не. Хубаво е да осъзнаваме следствията от изборите си и да променяме курса, в случай че сметнем за належащо. Така ще носим отговорност за живота си, ще излезем от ролята на жертви на събитията, с достолепие ще плащаме цената без да мрънкаме и, уповавам се, ще бъдем по-щастливи, задоволени и уравновесени хора.
Ако публикацията ви е харесала и вие е била потребна, можете да я споделите, с цел да доближи до повече хора.
Още от създателя:
От къде произтича всичко това?
През миналите години на прекалено богатство доста хора изгубиха точната преценка за своите граници. Неизчерпаемите и все по-привлекателни оферти ги изкушиха да преминат границите на своите благоприятни условия. По този метод осъществяването на техните стремежи към този момент не дава отговор на действителните им качества, липсва връзка с действителността.
Едни от най-негативните последствия на този модел на мислене и държание са:
хроничният стрес и бърнаута в здравословно отношение;тегленето на заеми във финансово;разривът в фамилните връзки в персоналния живот.
Това е цената, която плащаме, когато сме надценили качествата си и желаеме повече, в сравнение с можем да платим.
Нашето време е белязано от безконечния боязън, че бихме могли да пропуснем нещо. А и по какъв начин другояче, като сме непрекъснато включени с помощта на технологиите. Прави ми усещане, че хора се извиняват, че не са дали отговор бързо на известие в една от многочислените мрежи, или се засягат, в случай че не им се отговори на петата минута. Това стоене нащрек в непрекъсната подготвеност да не се изпусне нещо някъде, постоянно да сме на върха на вълната, да сме най, оказва значителен психически напън.
Този боязън отключва човешката лакомия да реализираме и притежаваме всичко, което ни се предлага.
Виждаме мечтаните специалности, метод на живот и фамилно благополучие и в нас се разсънва предпочитание да сме като другите. Колкото по-податливи сме на сходни утопии, толкоз повече се отдалечаваме от нашата лична действителност и толкоз по-малко сме в положение да се преборим с нещата в нея, които не харесваме.
От много време имам вяра в поговорката, че не е толкоз значимо какви карти са ти раздадени, а по какъв начин ще ги изиграеш.
Или другояче казано, по какъв начин да направиш най-хубавото от това, което ти е обещано и и към този момент си постигнал, вместо да градиш илюзорни кули, които единствено те отдалечават от щастието и спокойствието. Външността, годините, произхода, детството, фамилията, в което сме родени – ние нямаме надзор върху тези аспекти от живота и е чиста загуба на време да се тюхкаме за какво събитията са такива, каквито са, а не каквито ни се желаят. Или пък имаме естествено заложени качества и умения, за които в никакъв случай не си даваме времето и пространството да изследваме и помислим по какъв начин да ги използваме за наша полза. Вместо това се хвърляме да работим и придобиваме нови умения, единствено тъй като други го вършат или дават обещание висок статус и позиция в обществото.
Недоволството на множеството хора произлиза от обстоятелството, че до този миг не са съумели да извлекат най-хубавото от действителността на личния си живот.
Това никога не значи да спрем да мечтаем, да смалим желанията и да се примирим с действителността, когато изобщо не ни удовлетворява. Но да оценяваме позитивните страни и да се любуваме на към този момент постигнатото е основен детайл за естетика и дълготрайно благополучие.
Как да преодолеем този циничен кръг и да реализираме желанията си, без да се трансформираме в пленници на безконечното илюзорно преследване на триумф и статус?
Като ежедневно си припомняме едно простичко предписание и безспорен факт: всяко нещо коства друго нещо. Няма нищо, безусловно нищо в нашия живот, за което да не би трябвало да се заплати съответна цена. По този метод ще избегнем следните разочарования:
Искаме доста пари за малко работа и доста свободно време;Прехвърляме отговорността за нашите фантазии на родители, деца или партньори;Искаме здраве, а повреждаме здравето си с метода си на живот;Искаме благополучен фамилен живот, а не отделяме на фамилията си и една парченце от времето, което даваме за останалите ни сякаш значими задължения.
Хората през днешния ден желаеме всичко, в случай че може тук и в този момент. Но животът ни би бил доста по-лесен и съразмерен, в случай че осъзнаваме, че когато желаеме да имаме нещо, ние би трябвало да се откажем в подмяна от друго нещо. Например:
Ако желаеме работа с по-малко напрежение и отговорности, ще би трябвало да приемем и по-ниското възнаграждение, което върви с нея.Ако желаеме да отидем на екзотична отмора, ще би трябвало да се лишим от други пера в бюджета.Ако желаеме да разгадаем споровете вкъщи, ще би трябвало да влагаме повече време и самообладание у дома и да подобрим връзката.Ако желаеме да повишим стандарта си, ще се наложи да работим повече.
И другият значим съставен елемент е да се любуваме на постигнатото! Каква е изгодата от целия труд, всички цели и тактики, в случай че не се радваме на живота? Но по какъв начин да отдаваме заслуженото на постигнатото?
Като спрем, с цел да починем. В противоположен случай губим насладата от всяко нещо още щом сме го постигнали. Вместо да му се насладим, ние сме впускаме след нещо друго, което ни наподобява по-привлекателно. И по този начин до безспир в непрекъсната незадоволеност. Как да се зарадваме на постигнатото:
Потупайте се по гърба и се похвалете – сами пред себе си и пред другари.Дайте си предел на задачите за годината и не добавяйте нови.Отидете на отмора или най-малко на къс уикенд някъде наоколо за разтоварване.Наградете се по метод, който е логичен за вас.Дайте си известно време да почувствате приятните усеща и да оцените триумфа.
Всеки самичък избира по какъв начин да живее живота си и в какво да вложи скъпото си време и сила – от време на време умишлено, различен път не. Хубаво е да осъзнаваме следствията от изборите си и да променяме курса, в случай че сметнем за належащо. Така ще носим отговорност за живота си, ще излезем от ролята на жертви на събитията, с достолепие ще плащаме цената без да мрънкаме и, уповавам се, ще бъдем по-щастливи, задоволени и уравновесени хора.
Ако публикацията ви е харесала и вие е била потребна, можете да я споделите, с цел да доближи до повече хора.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ