Милорад Додик: Ние, на територията на бившата СФРЮ, сме един неуспешен експеримент
Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно ”, споделя в изявление за бтв Милорад Додик, президентът на Република Сръбска. Ето част от него:
Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример, имате три народа, които в исторически проект в никакъв случай не са се разбирали, в никакъв случай не са приемали историческите процеси по един и същи метод. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я считали за своя татковина, а за нас това още веднъж е окупация. След основаването на Югославия декларирали, че това е Великосръбска концепция и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война. Тази поляризация е доста комплицирана.
Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра стопанска система, ние не би трябвало да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме опция тук да създадем нещо, Сараево не би трябвало да ни стопира.
И като споделям това, цялата ни история се събира в един миг, като доказателство за влошените ни връзки. Как да решим този проблем? Всички нации би трябвало да ръководят своя път, своето настояще, своето бъдеще, да основават безконфликтни общества и това е допустимо, аз имам вяра, че е допустимо. Само би трябвало да не си пречим, да не се отхвърляме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, само че във всеки случай считам, че можем да се гордеем с това, което имаме - един нескончаем кротичък интервал.
Дейтънското съглашение може да се промени единствено въз основата на едно вътрешно единодушие в границите на Босна и Херцеговина. През интервала от 1996 година до през днешния ден Република Сръбска изгуби 83 от правата си в границите на Босна и Херцеговина и тя към този момент се явява като наш съперник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние би трябвало да предоговорим принудително наложените решения, тъй като те са в нарушаване с Дейтънското съглашение.
Ние тук сме един опит, за жалост – несполучлив опит.
Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример, имате три народа, които в исторически проект в никакъв случай не са се разбирали, в никакъв случай не са приемали историческите процеси по един и същи метод. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я считали за своя татковина, а за нас това още веднъж е окупация. След основаването на Югославия декларирали, че това е Великосръбска концепция и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.
В новата история всички водят война с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, тъй че всички постоянно водят война. Тази поляризация е доста комплицирана.
Животът през днешния ден не е място за идеални връзки. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели нации. Ние би трябвало да се стремим към резистентност, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра стопанска система, ние не би трябвало да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме опция тук да създадем нещо, Сараево не би трябвало да ни стопира.
И като споделям това, цялата ни история се събира в един миг, като доказателство за влошените ни връзки. Как да решим този проблем? Всички нации би трябвало да ръководят своя път, своето настояще, своето бъдеще, да основават безконфликтни общества и това е допустимо, аз имам вяра, че е допустимо. Само би трябвало да не си пречим, да не се отхвърляме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, само че във всеки случай считам, че можем да се гордеем с това, което имаме - един нескончаем кротичък интервал.
Дейтънското съглашение може да се промени единствено въз основата на едно вътрешно единодушие в границите на Босна и Херцеговина. През интервала от 1996 година до през днешния ден Република Сръбска изгуби 83 от правата си в границите на Босна и Херцеговина и тя към този момент се явява като наш съперник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние би трябвало да предоговорим принудително наложените решения, тъй като те са в нарушаване с Дейтънското съглашение.
Ние тук сме един опит, за жалост – несполучлив опит.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ