Жеко навива с манивела Смилянския часовник
Живота на голям остарял часовник поддържа от десетилетия на съвсем доброволни начала Жеко Джиков от смолянското село Смилян. Брадатият мъж бди всеки ден над големия механизъм на часовниковата кула в родното си място. Петдесетина стъпала водят към високата над 10 метра кула на хълма. Тя е неизменна част от атракциите на селото с 2000 поданици, известно и като столица на фасула. " Кулата е знак, има я и в локалния герб ", гордее се някогашният кмет на Смилян Сафидин Чикуртев.
55-годишният Жеко Джиков наследил този чудноват поминък от татко си Севил Джиков. " От 13 години подкрепям часовника на кулата. След като татко ми остаря, ми изясни по какъв начин да смачквам механизма и да акордирам часовника. Никой не си и задава въпроса по какъв начин работи, в случай че спре, обаче незабавно ме викат ", смее се Джиков.
Белокаменната кула в Смилян има превратна история. Според локалния краевед Анастас Примовски е издигната от хаджи Мустафа Аджи ага от Устово през 1793-1796 година. Легендата споделя, че преди да почине, обрал черквата в едно станимашко село и донесъл камбаната в Смилян. Заповядал да се построи часовникова кула, от която камбаната да известява часовете. Според друга версия кулата е строена за наблюдателница, защото от хълма се виждал остарелият път за Смолян и цялото поречие на река Арда. Така локалните поданици били предупреждавани, в случай че идвал зложелател.
Не са правени археологически разкопки до кулата, с цел да се знае освен това за нея, споделя шефката на историческия музей в Смолян Таня Марева. Знае се единствено, че часовникът работел до Балканската война, а по-късно смълчан. През 1928 година кулата била възобновена по разпореждане на тогавашния министър ръководител Андрей Ляпчев. Той бил първият министър председател, стъпил тук след Освобождението. Дошъл с файтон по остарелия път, дружно с народен представител от прилежащото село Могилица, бащата на някогашния народен представител Ариф Агуш от Движение за права и свободи, водели и британския боен аташе. Тогава Ляпчев подарил остарял австрийски часовников механизъм за кулата, който е инсталиран на върха и работи и до през днешния ден.
" И нас да ни няма, ще продължи да тиктака ", споделя някогашният кмет на Смилян Сафидин Чикуртев. Докато бил кмет, кулата била освежена външно по проект " Красива България ". Сложили и капаци на камбанарията, с цел да не подухва дъжд и сняг.
Дълги години след Освобождението за часовника и десетките му зъбчати колелца се грижели самоуки локални майстори, като най-дълго бил поддържан от Али Парунски. Часовникът не работил няколко години, само че той го поправил. Бил самообразован, само че тертиплия, със саморасъл механически усет. И до такава степен обичал красивото и симетрията, че като купувал крава, давал 100 лв. от горната страна, единствено с цел да е хубава в главата.Така съзнателно и претенциозно се отнасял и с часовника. Преди да почине, той предал поддръжката му в ръцете на комшията му Севил Джиков. 12 години, до момента в който бях кмет на селото, все Джикови са поддържали часовника, споделя Чикуртев. Джиков и бай Али създали даже втори циферблат, защото до тогава имал един, който се виждал единствено от половината село. " Точни хора бяха бай Али и баща, с каквото се захванеха, го вършеха. Бай Али разбираше доста от часовници, имаше три стенни у тях ", споделя синът на Севил, Жеко Джиков. Баща му бил и първият кинооператор в селото и с това се занимавал над 30 години.
Жеко от дете се катерел в кулата около татко си, само че в никакъв случай не мислел, че самичък ще дава отговор за нея. И до момента той навива ръчно с манивела часовника, чиито тежести са към 50 кг, а махалото е към 6. Не е елементарно, само че се привиква, споделя Жеко. И изяснява, че часовникът се поддържа по-трудно през зимата, тъй като металът се въздейства от внезапни промени на температурата. Когато стане под минус 8-10 градуса, самият часовников механизъм забавя хода си, може и да спре и това постанова своевременното му смазване, с цел да работи, отбелязва Жеко.
Сега по часовника сверяват по кое време да стартират часовете в локалното учебно заведение. Жеко
посреща и туристи, които се снимат пред кулата, но не ги пуска вътре, тъй като е рисково. Той върви два-три пъти седмично да го навива, настрана да го раздвижва и чисти, тъй като в случай че навее сняг, стрелките се сковават.
Все още ерген, до неотдавна той живеел с майка си Рила. Помагала му до преди две години, когато умряла. " Ще качвам стълбите на кулата, до момента в който мога. Плащат ми от кметството. Връзва ми се заплатата за по един самун дневно ", сочи Жеко. За часовника е уверен, че и след него ще се откри човек, който да го поддържа. " Животът течеше по огромния часовник, а в този момент часовници да искаш, на всички места ги има ", споделя смилянчанинът. Радва се обаче, че като удари камбаната, всички хора по улицата се извръщат да видят часа. А в кулата всяка зима се криели и огромни пеперуди да презимуват.
Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се контролира от тежести, а камбаната е отляна преди доста години в Пловдив. Сега тя отброява звънко всеки кръговиден час, като се чува чак до близките на Смилян села. Първоначално тежестите на механизма били с вериги и се е навивал всеки ден, но бай Али и синът му ги сменили с въжета. Така макарите им буксуват и към този момент слизат по-бавно. В студените дни часовникът изостава на два дни с по една минута. Само като се сменя зимното с лятно часово време, Жеко на ръка мести стрелките му.
55-годишният Жеко Джиков наследил този чудноват поминък от татко си Севил Джиков. " От 13 години подкрепям часовника на кулата. След като татко ми остаря, ми изясни по какъв начин да смачквам механизма и да акордирам часовника. Никой не си и задава въпроса по какъв начин работи, в случай че спре, обаче незабавно ме викат ", смее се Джиков.
Белокаменната кула в Смилян има превратна история. Според локалния краевед Анастас Примовски е издигната от хаджи Мустафа Аджи ага от Устово през 1793-1796 година. Легендата споделя, че преди да почине, обрал черквата в едно станимашко село и донесъл камбаната в Смилян. Заповядал да се построи часовникова кула, от която камбаната да известява часовете. Според друга версия кулата е строена за наблюдателница, защото от хълма се виждал остарелият път за Смолян и цялото поречие на река Арда. Така локалните поданици били предупреждавани, в случай че идвал зложелател.
Не са правени археологически разкопки до кулата, с цел да се знае освен това за нея, споделя шефката на историческия музей в Смолян Таня Марева. Знае се единствено, че часовникът работел до Балканската война, а по-късно смълчан. През 1928 година кулата била възобновена по разпореждане на тогавашния министър ръководител Андрей Ляпчев. Той бил първият министър председател, стъпил тук след Освобождението. Дошъл с файтон по остарелия път, дружно с народен представител от прилежащото село Могилица, бащата на някогашния народен представител Ариф Агуш от Движение за права и свободи, водели и британския боен аташе. Тогава Ляпчев подарил остарял австрийски часовников механизъм за кулата, който е инсталиран на върха и работи и до през днешния ден.
" И нас да ни няма, ще продължи да тиктака ", споделя някогашният кмет на Смилян Сафидин Чикуртев. Докато бил кмет, кулата била освежена външно по проект " Красива България ". Сложили и капаци на камбанарията, с цел да не подухва дъжд и сняг.
Дълги години след Освобождението за часовника и десетките му зъбчати колелца се грижели самоуки локални майстори, като най-дълго бил поддържан от Али Парунски. Часовникът не работил няколко години, само че той го поправил. Бил самообразован, само че тертиплия, със саморасъл механически усет. И до такава степен обичал красивото и симетрията, че като купувал крава, давал 100 лв. от горната страна, единствено с цел да е хубава в главата.Така съзнателно и претенциозно се отнасял и с часовника. Преди да почине, той предал поддръжката му в ръцете на комшията му Севил Джиков. 12 години, до момента в който бях кмет на селото, все Джикови са поддържали часовника, споделя Чикуртев. Джиков и бай Али създали даже втори циферблат, защото до тогава имал един, който се виждал единствено от половината село. " Точни хора бяха бай Али и баща, с каквото се захванеха, го вършеха. Бай Али разбираше доста от часовници, имаше три стенни у тях ", споделя синът на Севил, Жеко Джиков. Баща му бил и първият кинооператор в селото и с това се занимавал над 30 години.
Жеко от дете се катерел в кулата около татко си, само че в никакъв случай не мислел, че самичък ще дава отговор за нея. И до момента той навива ръчно с манивела часовника, чиито тежести са към 50 кг, а махалото е към 6. Не е елементарно, само че се привиква, споделя Жеко. И изяснява, че часовникът се поддържа по-трудно през зимата, тъй като металът се въздейства от внезапни промени на температурата. Когато стане под минус 8-10 градуса, самият часовников механизъм забавя хода си, може и да спре и това постанова своевременното му смазване, с цел да работи, отбелязва Жеко.
Сега по часовника сверяват по кое време да стартират часовете в локалното учебно заведение. Жеко
посреща и туристи, които се снимат пред кулата, но не ги пуска вътре, тъй като е рисково. Той върви два-три пъти седмично да го навива, настрана да го раздвижва и чисти, тъй като в случай че навее сняг, стрелките се сковават.
Все още ерген, до неотдавна той живеел с майка си Рила. Помагала му до преди две години, когато умряла. " Ще качвам стълбите на кулата, до момента в който мога. Плащат ми от кметството. Връзва ми се заплатата за по един самун дневно ", сочи Жеко. За часовника е уверен, че и след него ще се откри човек, който да го поддържа. " Животът течеше по огромния часовник, а в този момент часовници да искаш, на всички места ги има ", споделя смилянчанинът. Радва се обаче, че като удари камбаната, всички хора по улицата се извръщат да видят часа. А в кулата всяка зима се криели и огромни пеперуди да презимуват.
Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се контролира от тежести, а камбаната е отляна преди доста години в Пловдив. Сега тя отброява звънко всеки кръговиден час, като се чува чак до близките на Смилян села. Първоначално тежестите на механизма били с вериги и се е навивал всеки ден, но бай Али и синът му ги сменили с въжета. Така макарите им буксуват и към този момент слизат по-бавно. В студените дни часовникът изостава на два дни с по една минута. Само като се сменя зимното с лятно часово време, Жеко на ръка мести стрелките му.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ