Недостиг на кръв блокира лечението на 155 деца с таласемия
Заради многото почивни дни в края на предходната година 3 деца с редки кръвни групи са чакали към 2 седмици подобаващи кръводарители.
Децата с таласемия в България са към 150. Най-много от тях се лекуват в профилирания център в столичната болница ИСУЛ.
Велизар е първокласник и има рядко заболяване на кръвта. За да живее обикновено, се постанова да му преливат кръв един път или два пъти месечно, оповестява Българска национална телевизия.
„ Миналия месец декември закъсняхме с към 15 дни, тъй като беше и болен – дълго бяхме в болница. Съответно, очичките му бяха станали чак жълти, по този начин – очевидно, беше много бледен, стават по-унили, не се хранят пълноценно “, споделя Лиза Пашова – майка на Велизар.
Понякога Велизар чака за кръвопреливане 4-5 дни след избраната дата не по здравословни аргументи, а тъй като няма кръв.
„ Всеки месец се чудиш дали ще се съблюдава датата “, споделя майката на Велизар.
„ Кожата става толкоз бледа, като транспарантна. То си е очевидно, че когато не е кръвопрелят, този човек е съществено болен. Когато е кръвопрелят, си е като останалите деца “, добавя Илиян Тилев – татко на Велизар.
Най-сериозен проблем с кръвопреливането има в интервал след празници, когато кръвопреливането, изключително на децата с редки кръвни групи, се бави от време на време 10-15 дни.
„ По-скоро се заплашва качеството им на живот и в действителност, когато пациентът пристигна с доста невисок хемоглобин, ние не можем с едно кръвопреливане да достигнем стойности, които са нужни по стандарт, с цел да му осигурим едно обикновено качество на живот “, споделя доктор Денка Стоянова от детската онкохематология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
Така след забавянето, вместо едно са нужни две кръвопреливания за по-кратък интервал от време.
„ Има моменти, в които, без значение че няма празници, няма задоволително донори в този миг с тази кръвна група и надлежно не може да се реализира кръвопреливане “, добавя доктор Денка Стоянова.
Центърът за лекуване на деца с таласемия в ИСУЛ получава кръв единствено от националния център в София. Трансферът на кръв от Пловдив или Бургас, да вземем за пример, е неосъществим. Това също е проблем.
„ Да има връзка, да може – в случай че би трябвало да си оказват помощ, когато има дефицит. Това също е хубаво, в случай че има по какъв начин да се направи “, счита Илиян Тилев – татко на Велизар.
Родителите на Велизар се надяват институциите да ги чуят и молят всички здрави и пълнолетни хора да подаряват кръв в столичния кръвен център.
На този декор, един учебен план на 17 годишната Боряна Габриела Василева от София се трансформира в действителна акция за кръводаряване.
„ Реших да направя изследване преди да си избера за този план и ми направи усещане, че доста малко хора до момента са дарявали кръв и желаех да го трансформира “, споделя Боряна Габриела Василева, ученичка в 11 клас в 17 СУ, София.
Организацията на акцията лишила към месец. Единадесетокласничката имала доста помощници. От ВМА подкрепили самодейността.
„ Винаги ми се е желало от ден на ден и повече младежи откакто навършат 18 години, едно от първите неща, което да създадат, е да посетят транфузиоините центрове и да дарят кръв. Без помощта на кръводарителите няма по какъв начин да се оправим “, споделя проф. Румен Попов – шеф на Центъра по транфузионна хематология във ВМА.
Ученическата акция е разпространявана и измежду студените. Гергана и Йоана бяха измежду първите кръводарители във ВМА.
„ Реших да даря, тъй като съм с ясното схващане, че има доста хора, които се нуждаят и считам, че когато мога да съм потребна на някого с нещо, считам, че е редно да го вършим “, безапелационна е Гергана.
„ Изключително безвъзмезден метод да оказваме помощ. Не коства нищо, а в това време е потребно за нас самите “, добавя Йоана.
Кампанията във ВМА, проведена от ученичката продължава и на следващия ден.
