Живописен стенопис, датиращ от XIV век, реставрират в църквата Свети

Живописен стенна живопис, датиращ от XIV век, реставрират в църквата „ Свети Архангели ” на Бачковската света обител, предава кореспондент на БГНЕС.

Към момента се правят сондажни изследвания в църквата, където се оказа доста забавен миг. „ Там откриха по-стар изящен пласт от XIV век, a от горната страна има и от XIX век. Сега се изследва XIV век, в случай че е по-ценен и по-добре непокътнат, той ще бъде оголен за посетителите “, заяви в изявление за БГНЕС секретарят на Бачковския манастир Теодор Пеев. Според него най-рано следващата година може да бъде дефинитивно приключена реставрацията. Проектът се прави с пари от частен спонсор.

„ Процесът по реставрацията стартира от преди към две години „ Завършени са стенописите в притвора с екип, управителен от проф. Григор Григоров. Скоро привърши реставрацията и на централната черква. Там има фрески от 1850 година от одринския зограф Моско Велев, които са с доста високо качество “, означи секретарят.

Бачковският манастир се намира на 10 км от Асеновград. Построен е от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани през 1083 година по времето на византийския император Алексий I Комнин. Двамата братя при него са били висши административни чиновници. „ Той е подарил земите към Бачковския манастир, към Пловдив, част от родопските села на Григорий Бакуриани поради военните му заслуги към империята. В устава написва: за упокой на моята неверна душа и на моя брат Абасий “, който към този момент е умрял по време на основаването, само че завещава обилни суми и земи за реализирането му ”, споделя Теодор Пеев. Още след основаването, в комплекса е основана и работи книжовно-богословска школа.

На територията на комплекса има една основна черква и още три – „ Св. Архангели ”, „ Св. Никола ”, „ Вси светии ”, остаряла столова, костница, метох, библиотека, параклиси, манастирска избра, библиотека и други

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след рухването на Пловдив в 1363 година, той явно е запазил самостоятелния си статут макар няколкократните му прекосявания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели освен са го зачитали, само че и надарявали. Особено обилни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е приет за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него са костите на двама от предстоятелите на Българската православна черква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.

Особен център на манастирския нравствен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния облик, споделят болката си и измолят отбраната му. Манастирът е разгласен за народен монумент на културата.

Източник: БТА/БГНЕС