Юбилейна изложба на Цанко Цанков в Градската художествена галерия - Варна
Живопис на варненския създател Цанко Цанков се разполага от 7 април в експозиционни зали на първия етаж на Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна. Поводът за огромната галерия е 60-годишнината на художника, която той чества, като показва своите разнообразни артистични лица.
По време на реденето на изложбата Цанко Цанков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за селекцията на творбите, за другите направления в изкуството му, които те отразят, за символното и духовното начало в изобразяването на човешката фигура и за креативния развой:
“За тази специфична за мен галерия съм подбрал близо 100 работи живопис, най-вече в огромни формати, групирани в няколко цикъла. Една от тематиките е обвързвана с морето и лятото, с варненските плажове. Нарекъл съм я “На брега ” и съм присъединил в нея фигури, пясък, слънце. Цветът в тази серия е натоварен - със синьото на морето и цветните петна на банските костюми.
Друга тематика е “Портрети и глави ”. В нея има и творби от моя индийски цикъл, който се появи откакто се потопих на място в индийските духовни практики, на които станах очевидец при моето пътешестване. Едно от тях е “Краят на всички краища ”, въодушевен от Йога сутрите на Патанджали - античен текст за правилата на йога, който мъдрецът Патанджали дава във формата на къси поетични строфи. Краят на всички краища или началото на вечността идва тогава, когато всяко предпочитание утихне, когато идва неговият край, всичко утихва. Тогава се изправяш пред вечността или пред бездната. Затова съм изобразил бика като знак на аскетичната мощ, по тази причина и пред него има черно - бездната. Няма нищо познаваемо оттатък. Остава единствено единното, холистичното - от което всичко произлиза и се връща отново.
Интуитивно сътворявам моите работи - стартирам да рисувам и оставям картината да ми опише защо става въпрос. Всеки художник потегля по друг метод към своята творба - някои описват истории, други знаци. А при мен води интуицията.
Друга тематика е “Ортодокс ”. Тя е обвързвана с византийската мозайка, с исихазма - това са по-абстрактни работи, мощно повлияни от православната иконописна традиция. В този цикъл съм присъединил и две по-големи работи, маслена живопис, рисувани върху дърво. А дървото са вратите на дрешник с дълга история. Той преди време е побирал рентгена на прародител ми и дядо ми, само че при социализма беше неразрешена частната процедура и рентгенът се трансформира в дрешник. На повече от 100 години е материалът и за мен беше естествено да го свържа с иконата, със сакралната живопис от скалните манастири и християнските мозайки. В тези работи поглеждам към тематики от Новия завет, употребявам присъщите иконописни цветове и позлати. Изображенията са канонични, само че имам и обособени детайли, да вземем за пример облеклата, които третирам в техника сграфито, както в абстрактните ми работи.
Темата “Легенди, легенди и библия ” включва фигуративни работи, измежду които фенът ще открие историята за отвличането на Хиподамия от кентаврите, легендите за Давид и Вирсавия, за дъщерите на Лот, за Даная - древногръцки и старозаветни сюжети.
В изложбата съм присъединил и дребния цикъл “Детски песни ” - три произведения по музика на Роберт Шуман, по негови известни клавирни пиеси. Какви цветове има музиката на Шуман? - Много осезаеми, ще видите в картините даже чувство за ноти, тъй като клавирът е като рисунката, рисунъкът някъде се уплътнява, а има и монохроматични елементи.
“Отвъд съня ” 1 и 2 са две работи, които отразяват положението на утихване и изгубване на мозъка, при което естествено се появява пробудата в тоталната действителност. Те са изпълнени в смесена техника - дъска, платно, масло и компютърна поставка.
Питате ме за разнообразните направления в творчеството ми - по какъв начин съжителстват голото тяло и иконата. Ето какво бих ви споделил - това е конфликт на контрасти, както Ницше споделя, няма огромен връх без огромна котловина. Колкото по-голям е контрастът, толкоз е по-голяма силата на едното и на другото начало. Не намирам несъгласие в това, то е едно цяло. Въпреки че са разнородни, всички работи са в една стилистика.
Как рисувам? - просто сядам и работя. А съм се учил и не преставам да се изучавам от историята на изкуството. Като дете гледах доста картички, репродукции живопис от остарели майстори и от модерното изкуство на ХХ век. Европейската история на изкуството ме вълнува - маслената техника е открита от немски духовник и усъвършенствана от Ван Ейк и след това от Рембранд като светлосянка и велатури. Работя многослойна живопис с велатури - това е барокова маслена техника. А след това и вдъхновението от ХХ век, което получих от моя учител в Художествената академия, компетентност сценография - Красимир Вълканов. Димитър Войнов също ми беше преподавал - бащата, и в общуването с тези ерудити се променя мисленето, уголемява се съзнанието. Учил съм се и от български живописци, които съм гледал през годините, даже още като възпитаник в прогимназията при Ангел Атанасов. Той ме научи на първите неща - по какъв начин да си наредя палитрата да вземем за пример. А при Альоша Кафеджийски усвоих пластичното създаване на формата посредством рисунка и пространственото мислене.
Всяка една работа е ходило от процеса, при който изкристализират натрупванията. С годините уточнявам линията и цветя, пластиката - това нормално се прави в младите години на един художник, а след това актьорът става по-условен. Но аз не преставам да уточнявам. Това е моят почерк. ”
Изложбата на Цанко Цанков ще бъде открита в 18:00 на 7 април 2022 година в Градската изложба „ Борис Георгиев “ - Варна.
По време на реденето на изложбата Цанко Цанков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за селекцията на творбите, за другите направления в изкуството му, които те отразят, за символното и духовното начало в изобразяването на човешката фигура и за креативния развой:
“За тази специфична за мен галерия съм подбрал близо 100 работи живопис, най-вече в огромни формати, групирани в няколко цикъла. Една от тематиките е обвързвана с морето и лятото, с варненските плажове. Нарекъл съм я “На брега ” и съм присъединил в нея фигури, пясък, слънце. Цветът в тази серия е натоварен - със синьото на морето и цветните петна на банските костюми.
Друга тематика е “Портрети и глави ”. В нея има и творби от моя индийски цикъл, който се появи откакто се потопих на място в индийските духовни практики, на които станах очевидец при моето пътешестване. Едно от тях е “Краят на всички краища ”, въодушевен от Йога сутрите на Патанджали - античен текст за правилата на йога, който мъдрецът Патанджали дава във формата на къси поетични строфи. Краят на всички краища или началото на вечността идва тогава, когато всяко предпочитание утихне, когато идва неговият край, всичко утихва. Тогава се изправяш пред вечността или пред бездната. Затова съм изобразил бика като знак на аскетичната мощ, по тази причина и пред него има черно - бездната. Няма нищо познаваемо оттатък. Остава единствено единното, холистичното - от което всичко произлиза и се връща отново.
Интуитивно сътворявам моите работи - стартирам да рисувам и оставям картината да ми опише защо става въпрос. Всеки художник потегля по друг метод към своята творба - някои описват истории, други знаци. А при мен води интуицията.
Друга тематика е “Ортодокс ”. Тя е обвързвана с византийската мозайка, с исихазма - това са по-абстрактни работи, мощно повлияни от православната иконописна традиция. В този цикъл съм присъединил и две по-големи работи, маслена живопис, рисувани върху дърво. А дървото са вратите на дрешник с дълга история. Той преди време е побирал рентгена на прародител ми и дядо ми, само че при социализма беше неразрешена частната процедура и рентгенът се трансформира в дрешник. На повече от 100 години е материалът и за мен беше естествено да го свържа с иконата, със сакралната живопис от скалните манастири и християнските мозайки. В тези работи поглеждам към тематики от Новия завет, употребявам присъщите иконописни цветове и позлати. Изображенията са канонични, само че имам и обособени детайли, да вземем за пример облеклата, които третирам в техника сграфито, както в абстрактните ми работи.
Темата “Легенди, легенди и библия ” включва фигуративни работи, измежду които фенът ще открие историята за отвличането на Хиподамия от кентаврите, легендите за Давид и Вирсавия, за дъщерите на Лот, за Даная - древногръцки и старозаветни сюжети.
В изложбата съм присъединил и дребния цикъл “Детски песни ” - три произведения по музика на Роберт Шуман, по негови известни клавирни пиеси. Какви цветове има музиката на Шуман? - Много осезаеми, ще видите в картините даже чувство за ноти, тъй като клавирът е като рисунката, рисунъкът някъде се уплътнява, а има и монохроматични елементи.
“Отвъд съня ” 1 и 2 са две работи, които отразяват положението на утихване и изгубване на мозъка, при което естествено се появява пробудата в тоталната действителност. Те са изпълнени в смесена техника - дъска, платно, масло и компютърна поставка.
Питате ме за разнообразните направления в творчеството ми - по какъв начин съжителстват голото тяло и иконата. Ето какво бих ви споделил - това е конфликт на контрасти, както Ницше споделя, няма огромен връх без огромна котловина. Колкото по-голям е контрастът, толкоз е по-голяма силата на едното и на другото начало. Не намирам несъгласие в това, то е едно цяло. Въпреки че са разнородни, всички работи са в една стилистика.
Как рисувам? - просто сядам и работя. А съм се учил и не преставам да се изучавам от историята на изкуството. Като дете гледах доста картички, репродукции живопис от остарели майстори и от модерното изкуство на ХХ век. Европейската история на изкуството ме вълнува - маслената техника е открита от немски духовник и усъвършенствана от Ван Ейк и след това от Рембранд като светлосянка и велатури. Работя многослойна живопис с велатури - това е барокова маслена техника. А след това и вдъхновението от ХХ век, което получих от моя учител в Художествената академия, компетентност сценография - Красимир Вълканов. Димитър Войнов също ми беше преподавал - бащата, и в общуването с тези ерудити се променя мисленето, уголемява се съзнанието. Учил съм се и от български живописци, които съм гледал през годините, даже още като възпитаник в прогимназията при Ангел Атанасов. Той ме научи на първите неща - по какъв начин да си наредя палитрата да вземем за пример. А при Альоша Кафеджийски усвоих пластичното създаване на формата посредством рисунка и пространственото мислене.
Всяка една работа е ходило от процеса, при който изкристализират натрупванията. С годините уточнявам линията и цветя, пластиката - това нормално се прави в младите години на един художник, а след това актьорът става по-условен. Но аз не преставам да уточнявам. Това е моят почерк. ”
Изложбата на Цанко Цанков ще бъде открита в 18:00 на 7 април 2022 година в Градската изложба „ Борис Георгиев “ - Варна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ