Този пловдивчанин е постигнал най-голямата си мечта, а тайната му е...
Живко Гиргинов, пловдивчанин, който от години живее и работи в Сингапур споделя за приключението да попаднеш там. Какви са първите му усещания и по какъв начин един българин се приспособява към характерния климат, локалните обичаи и облеклото като знак за обществена принадлежност, пловдивчанинът споделя от първо лице, представен от " Трафик ".
Пътуването
Годината е 2009. След чекирането на летище София не не помня да обменя 50 лева за 30-ина щатски $, които ще ми трябват за Сингапур. Там ще ги обменя в 50 сингапурски $ за такси и други дребни разноски. Излитам от София за Мюнхен, полетът е с дълготрайност 2 ч. На немското летище се качвам на големия Ербъс, който вози над 300 души, дълъг 70 метра и със също толкоз огромен обсег на крилете.
Пред всеки пасажер има вграден LCD екран с touch-screen-меню и през целия полет може да гледа по собствен избор игрални филми, телевизионни сериали, видеоклипове, концерти, анимация. Има също възглавничка и пакетирано в найлонче одеало. По някое време сервират ту питиета, ту вечеря, а 2 часа преди Сингапур – закуска.
Стюардесите питат всеки пасажер дали минава единствено пренос през Сингапур или ще остане. Уточнявам, че оставам и ми дават една извънредно значима карта, която би трябвало да попълня четливо на латиница – това е Embarkation / Disembarkation Card.
Веднага по-късно я поставям прилежно в паспорта си. Тази карта е по-важна даже от самия паспорт. Имам възприятието даже, че е по-важна от самия предявител. Без нея не можеш да влезнеш или излезнеш от Сингапур. По никакъв метод! Може би единствено през ареста. Аз обаче не желая да си навличам неприятности с управляващите. Предварително съм проучил и знам, че това е страна със строги закони.
Скоро се увещавам в това от малко радостно картонче-флайер, което без никакви предисловия ме уведомява, че при опит за вкарване на опиати, ме чака незабавна смъртна присъда. Аз даже не пуша, тъй че това не ме тормози въобще, само че въпреки всичко няма по какъв начин човек да не повдигне вежди при такова непосредствено предизвестие. Всъщност, и това ми подхожда. Ако ти стиска, пробвай!
В дребното шарено картонче-брошурка откривам, че е неразрешено внасянето на телекомуникационно съоръжение – уповавам се, че нямат поради мобилния ми телефон, само че също и CD и DVD-дискове. В чекирания багаж имам две DVD-та с моя demoreel, но към този момент е късно да се промъкна до багажното откъм гърба, да ги изровя и да ги изхвърля през прозореца на самолета. Е добре пък, най-вече да ме арестуват, по този начин най-малко първите дни ще дремя без разноски за хотели или квартири.
На летището Чанги в Сингапур обаче освен че не ме арестуват, само че и индийката митничарка без никакво съмнение ми удря щемпел в паспорта за 90, вместо за 30 дни, както се чака! Чувствам се фаворизиран без да знам за какво. Други българи, с които разговарях по-късно в Сингапур, също бяха много учудени от този факт.
Вероятно в изискванията на международната икономическа рецесия, аз (и други като мен, схваща се) се появявам като екскурзиант, който идва да си остави парите в тяхната туристическа промишленост и по тази причина са толкоз благосклонни. Обикновено дават 30 дни, като през това време имаш право да аплайваш за удължение на престоя, отново посредством системата им в интернет, само че би трябвало да се обясняваш за какво го искаш и така нататък
Климатът
По принцип избирам да ми е топло, в сравнение с да зъзна. Тази моя специфичност ми оказва помощ душевен да преодолея горещината в Сингапур. А тя фактически няма нищо общо с горещината в България или където и да съм бил другаде. Мога да я сравня с тази във Виетнам, където бях в командировка преди години. Няма какво да се удивлявам - Сингапур е на към 60-ина км от екватора и това се усеща физически. Градусите са към 28-30-32-34 градуса, само че решаващи са не те, а влажността на въздуха.
А тя е към 90-98 %. Влагата безусловно се съдържа във въздуха и в случай че размърдаш чаша със студена напитка във въздуха, водата от въздуха незабавно се кондензира и от чашата стартира да капе вода. Ако те напече и слънце, напряко се чувстваш като в сауна. Или като във фурна, единствено че – безусловно. Горещо е, даже и за локалните сингапурци, а аз чаках най-малко на тях да не им прави усещане.
Градът като че ли живее живота си на две равнища. Условно мога да го нарека горен и низък Сингапур. Горният – това са улиците, тротоарите, парковете, въобще екстериорните площи. Реалният свят, където жегата е невероятна. Добре де – най-малко първоначално е невероятна. После към този момент се привиква!
Като че ли... Долният – това са безкрайните свързани между тях с коридори здания, подлези, надлези, подземни и партерни площи из големите търговски центрове. Навсякъде климатизирано дотам, че безусловно стартирам да треперя от мраз. Да подчертая – безусловно треперя от мраз.
Възниква извънредно значимият въпрос по какъв начин да се обличам. Къс ръкав – добре, само че пожертвам да се простудя от климатиците. Другият вид е отвреме-навреме да диря избавление на открито, което си е напряко куриозно. Докато от мен се лее вода, влизам в подземните коридори и внезапно се замръзвам. После противоположното...
Битката с изпотяването всички локални хора, а и туристите водят с хартиени кърпички, за абсорбиране – от тези, мокрите. Хартиени, само че не текстилни, тъй като в този климат и в тази тучна тропическа растителност в близост, просто гъмжи от невидими бактерии, микроби, амеби, еуглени и всевъзможни едноклетъчни и многоклетъчни, които могат да те съсипят, в случай че не ги надхитриш. Принципът, общо взето е, да не се употребява два пъти каквото да е било средство за персонална хигиена – по тази причина се избират хартиени артикули за еднократна приложимост.
Облеклото
Лично аз избирам да съм с фанелка или риза с дълги ръкави, които постоянно мога да запретна или спусна. При по-официални случаи обличам нужните облекла, само че пък предпочитам маршрут из студените климатизирани площи в метростанциите, в самите влакове, в ескалаторните подстъпи и коридорите към и от тях, в моловете, в кафенетата и заведенията за хранене, в хотелите. Навсякъде е свиреп климатизирано. Всъщност, не студът или горещината са непоносими. Резкият преход сред тях подлага тялото на две крайни температурни положения – леден въздушен чук и влажна гореща преса, които се редуват непрекъснато.
Обикновено най-вече туристите и локалните младежи носят къси панталони. Най-късото, което съм виждал, беше панталонче, облечено от локална ученичка. Забелязах обаче, че някои от пътуващите в метрото се възмущаваха и го показваха много ясно с назидателни погледи.
За късо тук се приема под коляното, или най-вече – до него, само че не по-нагоре. Обикновено се носят панталони или дънки в композиция с обувки или маратонки. Това обаче докарва проблеми на горките стъпала и изключително пръстите – отново заради горещия и мокър климат.
Защото няма по какъв начин да се носят обувки и маратонки на необут крайник. Сингапурският климат е безсърдечен към краката на хората. Не е задоволителна ежедневната баня, би трябвало да се киснат 4-5 минути във вода и дезинфекциращ разтвор. В противоположен случай, гъбичките може да разложат кожата.
Шапката може да защищава от безоблачен удар и изгаряне на лицето, само че негативният резултат при нея е, че спарва главата и косата, което е почти толкоз нездравословно, колкото и в случай че не я нося.
Дрехите се носят единствено за деня. После наложително би трябвало да се изперат, а до момента в който изсъхнат на този мокър въздух, минава най-малко една нощ и половин ден до обяд. Спасението отново е климатикът – отправям струята към тях и готово.
Пътуването
Годината е 2009. След чекирането на летище София не не помня да обменя 50 лева за 30-ина щатски $, които ще ми трябват за Сингапур. Там ще ги обменя в 50 сингапурски $ за такси и други дребни разноски. Излитам от София за Мюнхен, полетът е с дълготрайност 2 ч. На немското летище се качвам на големия Ербъс, който вози над 300 души, дълъг 70 метра и със също толкоз огромен обсег на крилете.
Пред всеки пасажер има вграден LCD екран с touch-screen-меню и през целия полет може да гледа по собствен избор игрални филми, телевизионни сериали, видеоклипове, концерти, анимация. Има също възглавничка и пакетирано в найлонче одеало. По някое време сервират ту питиета, ту вечеря, а 2 часа преди Сингапур – закуска.
Стюардесите питат всеки пасажер дали минава единствено пренос през Сингапур или ще остане. Уточнявам, че оставам и ми дават една извънредно значима карта, която би трябвало да попълня четливо на латиница – това е Embarkation / Disembarkation Card.
Веднага по-късно я поставям прилежно в паспорта си. Тази карта е по-важна даже от самия паспорт. Имам възприятието даже, че е по-важна от самия предявител. Без нея не можеш да влезнеш или излезнеш от Сингапур. По никакъв метод! Може би единствено през ареста. Аз обаче не желая да си навличам неприятности с управляващите. Предварително съм проучил и знам, че това е страна със строги закони.
Скоро се увещавам в това от малко радостно картонче-флайер, което без никакви предисловия ме уведомява, че при опит за вкарване на опиати, ме чака незабавна смъртна присъда. Аз даже не пуша, тъй че това не ме тормози въобще, само че въпреки всичко няма по какъв начин човек да не повдигне вежди при такова непосредствено предизвестие. Всъщност, и това ми подхожда. Ако ти стиска, пробвай!
В дребното шарено картонче-брошурка откривам, че е неразрешено внасянето на телекомуникационно съоръжение – уповавам се, че нямат поради мобилния ми телефон, само че също и CD и DVD-дискове. В чекирания багаж имам две DVD-та с моя demoreel, но към този момент е късно да се промъкна до багажното откъм гърба, да ги изровя и да ги изхвърля през прозореца на самолета. Е добре пък, най-вече да ме арестуват, по този начин най-малко първите дни ще дремя без разноски за хотели или квартири.
На летището Чанги в Сингапур обаче освен че не ме арестуват, само че и индийката митничарка без никакво съмнение ми удря щемпел в паспорта за 90, вместо за 30 дни, както се чака! Чувствам се фаворизиран без да знам за какво. Други българи, с които разговарях по-късно в Сингапур, също бяха много учудени от този факт.
Вероятно в изискванията на международната икономическа рецесия, аз (и други като мен, схваща се) се появявам като екскурзиант, който идва да си остави парите в тяхната туристическа промишленост и по тази причина са толкоз благосклонни. Обикновено дават 30 дни, като през това време имаш право да аплайваш за удължение на престоя, отново посредством системата им в интернет, само че би трябвало да се обясняваш за какво го искаш и така нататък
Климатът
По принцип избирам да ми е топло, в сравнение с да зъзна. Тази моя специфичност ми оказва помощ душевен да преодолея горещината в Сингапур. А тя фактически няма нищо общо с горещината в България или където и да съм бил другаде. Мога да я сравня с тази във Виетнам, където бях в командировка преди години. Няма какво да се удивлявам - Сингапур е на към 60-ина км от екватора и това се усеща физически. Градусите са към 28-30-32-34 градуса, само че решаващи са не те, а влажността на въздуха.
А тя е към 90-98 %. Влагата безусловно се съдържа във въздуха и в случай че размърдаш чаша със студена напитка във въздуха, водата от въздуха незабавно се кондензира и от чашата стартира да капе вода. Ако те напече и слънце, напряко се чувстваш като в сауна. Или като във фурна, единствено че – безусловно. Горещо е, даже и за локалните сингапурци, а аз чаках най-малко на тях да не им прави усещане.
Градът като че ли живее живота си на две равнища. Условно мога да го нарека горен и низък Сингапур. Горният – това са улиците, тротоарите, парковете, въобще екстериорните площи. Реалният свят, където жегата е невероятна. Добре де – най-малко първоначално е невероятна. После към този момент се привиква!
Като че ли... Долният – това са безкрайните свързани между тях с коридори здания, подлези, надлези, подземни и партерни площи из големите търговски центрове. Навсякъде климатизирано дотам, че безусловно стартирам да треперя от мраз. Да подчертая – безусловно треперя от мраз.
Възниква извънредно значимият въпрос по какъв начин да се обличам. Къс ръкав – добре, само че пожертвам да се простудя от климатиците. Другият вид е отвреме-навреме да диря избавление на открито, което си е напряко куриозно. Докато от мен се лее вода, влизам в подземните коридори и внезапно се замръзвам. После противоположното...
Битката с изпотяването всички локални хора, а и туристите водят с хартиени кърпички, за абсорбиране – от тези, мокрите. Хартиени, само че не текстилни, тъй като в този климат и в тази тучна тропическа растителност в близост, просто гъмжи от невидими бактерии, микроби, амеби, еуглени и всевъзможни едноклетъчни и многоклетъчни, които могат да те съсипят, в случай че не ги надхитриш. Принципът, общо взето е, да не се употребява два пъти каквото да е било средство за персонална хигиена – по тази причина се избират хартиени артикули за еднократна приложимост.
Облеклото
Лично аз избирам да съм с фанелка или риза с дълги ръкави, които постоянно мога да запретна или спусна. При по-официални случаи обличам нужните облекла, само че пък предпочитам маршрут из студените климатизирани площи в метростанциите, в самите влакове, в ескалаторните подстъпи и коридорите към и от тях, в моловете, в кафенетата и заведенията за хранене, в хотелите. Навсякъде е свиреп климатизирано. Всъщност, не студът или горещината са непоносими. Резкият преход сред тях подлага тялото на две крайни температурни положения – леден въздушен чук и влажна гореща преса, които се редуват непрекъснато.
Обикновено най-вече туристите и локалните младежи носят къси панталони. Най-късото, което съм виждал, беше панталонче, облечено от локална ученичка. Забелязах обаче, че някои от пътуващите в метрото се възмущаваха и го показваха много ясно с назидателни погледи.
За късо тук се приема под коляното, или най-вече – до него, само че не по-нагоре. Обикновено се носят панталони или дънки в композиция с обувки или маратонки. Това обаче докарва проблеми на горките стъпала и изключително пръстите – отново заради горещия и мокър климат.
Защото няма по какъв начин да се носят обувки и маратонки на необут крайник. Сингапурският климат е безсърдечен към краката на хората. Не е задоволителна ежедневната баня, би трябвало да се киснат 4-5 минути във вода и дезинфекциращ разтвор. В противоположен случай, гъбичките може да разложат кожата.
Шапката може да защищава от безоблачен удар и изгаряне на лицето, само че негативният резултат при нея е, че спарва главата и косата, което е почти толкоз нездравословно, колкото и в случай че не я нося.
Дрехите се носят единствено за деня. После наложително би трябвало да се изперат, а до момента в който изсъхнат на този мокър въздух, минава най-малко една нощ и половин ден до обяд. Спасението отново е климатикът – отправям струята към тях и готово.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ