Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам,

Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм доста в час с политиката в България – макар, че я навестявам съвсем всяка година.
В момента пребивавам в Канада, само че съм живял и в Съединени американски щати, както и в Латинска Америка.
Имам дълги години персонални наблюдения над това, което се случва в съвсем всички западни страни (и в света по принцип) и напълно отговорно декларирам, че Запада е един величествен „ потъващ транспортен съд ”.
Основните аргументи са следните:
Глобализмът и политиката на глобализация.
Мултикултурализмът, който е основното оръжие на глобализма.

Мултикултурализмът е несполучлив обществен опит, принудително натрапван от световния хайлайф, който в никакъв случай и на никое място не е функционирал.
Не действа сега и по всичко проличава, че в никакъв случай няма да действа и в бъдеще.
И все пак западни водачи – марионетки, следени от глобалистите, не престават да постановат и натрапват мултикултурализма без единодушието на локалното население, без допитване или референдуми.
Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над популацията от европейски генезис.

Моралната деградация и разврат в резултат на бруталното натрапване на всевъзможен тип гнусни извратени концепции, маскирани като „ битка за пълноправие ” – за правата на по този начин наречените ЛГБТИ, в действителност най-обикновени перверзници.
Прочетох Истанбулската спогодба в оригинал (на английски) и нямам безусловно никакво подозрение, че е Троянски кон, който ще си покаже копитата и ще се развилнее лудо сега, в който бъде легализиран и подписан.
Посланието ми към България е малко и ясно:
Ако желаеме да запазим даже и най-малък късмет да съхраним нашата хилядолетна просвета, обичаи и метод на живот, Троянският кон не би трябвало да бъде допускан в рамките на родината ни.

Ако се подпише този документ, който твърди, че пол не е биологично разбиране, а обществено построена роля, кутията на Пандора към този момент е отворена и по-късно няма затваряне.

Така се стартира и в Канада.

Уж пълноправие, сякаш срещу принуждение и сега промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж. нито жена.

И това е единствено върхът на айсберга.
Тази брутална дегенеративна политика се постанова в безусловно всички сфери на обществото.
Други значими фактори които способстват за потъването на „ Западния транспортен съд ” са:

Политическата уместност, която де факто е формалната „ вяра ” на Запада и болшинството от хората я следват фанатично, без даже да го осъзнават.
Политическата уместност е „ затвор на съзнанието ”.

Теми, които свободно се дискутират по малкия екран в България, в Канада са табу и е рисковано да се дискутират даже и с близки и познати.

Религията на политическа уместност е основното оръжие, употребявано от регресивните либерали в по този начин наречената „ идеологична война ” (Culture War), в резултат на която елементарните хора са репресирани и наплашени да не показват отзиви, разнообразни от формалната псевдо-либерална политика.

Ако някой посмее да изрази противоречие – не става въпрос за рецензия, просто противоречие – социално-икономическите последствия са жестоки.

Публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и обичаното в последно време – нео-нацист.

Почти несъмнено е, че ще си загубите работата, приятелите, и даже роднините ви може да се извърнат против вас.
Политиката на еднаквост (Разделяй и владей. Всеки против всеки).
Промиване на мозъци от ранна детска възраст.
Още от дребни настройват децата едни против други.
Момичета против момчета.
Малцинства против „ привилегированите ”, ЛГБТИ против хетеросексуални и така нататък

Това се реализира като на избрана група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група.

Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже.
Те са жигосани като зложелател номер едно от левашкия псевдо-либерализъм.

Промиването на мозъци е грубо и тотално и не предстои на полемика.

Всяко мнение срещу формалната псевдо-либерална идеология е мигновено заглушено.

Наркоманията, която сега заема епидемиологични мащаби и последствията от нея са разрушителни. Това обаче е тематика за изцяло обособена полемика.

Феминизмът (и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на главната клетка на обществото – фамилията.

Мъжете и дамите, които в природата са естествени съдружници и имат потребност един от различен, са насъсквани едни против други под предлог, че мъжете са врагове на дамите.

Въвеждат се термини като „ токсична неустрашимост ” (Toxic Masculinity), които втълпяват възприятие на виновност в подрастващите момчета.

В същото време девойките от дребни израстват с концепцията, че са жертви на „ токсичните мъже ”.

Последиците от тази несъответстваща идеология са пагубни за обществото.

Екстремен материализъм, заместващ духовността и всевъзможни морални полезности.

Регресивният демократизъм, който тотално е превзел просветителната система, като се стартира от детските градини и се стигне до университетите.

Липсата на справедливи медии.

Почти всички средства за всеобща информация са пропагандни машини на световния хайлайф.

Всичките тези регресивни политики са стартирани, натрапвани, и пропагандирани от ляво насочените, самозабравили се регресивни-либерали, които в реалност изобщо не са либерали, а деспотични тоталитаристи, и са нетърпими по отношение на идеологии, които са разнообразни от тяхната.

Тези видове се преструват на толерантни единствено, когато им изнася и мненията на другите съответстват с тяхната сбъркана идеология.

Ако някой обаче посмее да изрази противоречие, мигновено се нахвърлят върху него като побеснели кръвожадни канадски вълци и един път като захапят, не стопират, до момента в който въпросният обект не е раздран на части.

Това се прави за наставление, като се изпраща ясно обръщение какво ще се случи на всеки, който дръзне да се опълчи на техните малоумно утопични идеали.

България е на кръстопът и изправена пред ясна опция.

Да запази традициите си и метод на живот и най-важното да защищити децата, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, основана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции.

Да се подаде на натиска и да подпише смъртната присъда на нацията.

Ако тази спогодба се одобри, това е „ началото на края ”.

Надявам се хората в България да осъзнаят какво се задава и непременно то да бъде предотвратено.

Моите пътувания сред България и Канада са като пътешествия с машина на времето сред сегашното и близкото бъдеще.

Най-сериозно и отговорно декларирам, че „ бъдещето ” изобщо не е ярко.

Мотивацията да споделя тези мои паники е провокирана единствено и само от обич към България.

Аз обичам и двете страни.

Канада, както към този момент с болежка споделих, е един величествен потъващ транспортен съд, който (според мен) няма по какъв начин да бъде избавен и в полза на истината сърцето ми се къса като виждам какво се случва в тази до скоро прелестна страна.

Надявам се най-малко България да се поучи от съдбовните неточности на Запада и да поеме друг път (като Полша и Унгария например) и да се избави от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдо-либералната политика на разврат и морална деградация.

Накрая напълно ясно да поясня – аз съм най-обикновен човек.
Не съм политически деятел.
За първи път в живота си взимам отношение в политическа полемика.
Никога не съм се смятал и за прекален родолюбец, даже в противен случай.

По принцип съм с много отворено и демократично мислене, само че всеобщите обществени аномалии, които заливат Запада сега, е невероятно да бъдат пренебрегнати.

Крайно време е и ние, елементарните хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това което се случва е цялостна, безспорна и тотална полуда, от която страдат всички сфери на западното общество.

Най-страшното е, че за псевдо-либералите няма нищо свято и към този момент най-нагло и безсрамно взимат на мерник и децата. С

лед като нападнаха фамилията, идната цел са децата.

Искрено се надявам тази полуда, граничеща със шизофрения, да НЕ превземе и България, тъй като без значение от минусите и парадоксите, които за жалост към момента съществуват в страната, в случай че България се опази от регресивните псевдо-либерални политики, към момента има късмет освен да оцелее, само че и да продължи да бъде едно обикновено, а за какво не и по-добро общество за живот.

Искрено и с обич към България,

Иван Борисов, Канада

Инфо: Свободно слово