Живеем във времето на усещанията. По-късметлиите имат усещането че ходят

Живеем във времето на чувствата.

По-късметлиите имат чувството че вървят на работа, а най-късметлиите имат чувството, че получават заплата. Останалите се радват на чувство за беднотия. Това чувство редовно се размива с чувствата за неправда, безочливост и чувство за нахалство.

Народонаселението търпи непрекъснатото чувство за секс, което по-скоро наподобява на чувството за обезчестяване. Някак се усеща претръпнало към този момент.

Усещаме, че повече няма да можем, само че съгласно чувството на социолозите можем още. Пенсионерите получават чувство за живот, посредством чувство за повдигане на пенсиите със стотинки. Това води до чувство за засегнатост. Но нищо. Тоест, чувството е за нищо.

Когато се разболеем усещаме, че получаваме здравна помощ. Децата ни получават чувство за обучение. Силиконовите курви се усещат като стълбове на обществото. Римляните от неримски генезис основават чувство за престъпност, само че престъпността се усеща като битова.

Понякога имаме чувството, че нещата могат да отидат на по-добро. Но това е единствено чувство.

Друг път имаме чувството, че цените на парното, тока и водата се подвигат. Но това чувство е единствено, когато дойдат сметките. Така, че това е чувство, което влиза в статистическата неточност.

Има чувство, че безработицата е победена, само че това чувство е единствено в табличен тип комфортен за проявление по тв приемника.

По престъпните летописи се прокрадва чувството за неомутризация.

Да не приказваме за чувството за корупция, което е едно от водещите чувства. То някак се добавя с чувството за шуробаджанащина, чувството за крадене в изключително огромни размери.

Защото за какво да не се краде в изключително огромни размери, в случай че съществува чувството за тотална безотговорност. Какво ти! Дори чувство за горделивост!

От време на време получаваме чувството че някой и различен цех е закрит и още хора са получили чувството за изхвърлени на улицата.

Като споделих улица се сещам, че върви всеобщо чувство за поправки. Мъчат ни с чувството, че всичко става по-хубаво, само че личните ни очи имат чувството, че не е тъкмо по този начин.

Хората живеят с чувство за безизходност. Създават чувство че изоставят фамилиите си и с чувство за емиграция отиват да работят за пари, които да донесат чувство за пари.

За останалите остава чувството за умиране. Но това не носи чувство за терзание на никого. Тези „ никого” имат чувството за недостижимост зад черните стъкла на служебните си коли.

Живеем в чувството за страна, за закони, за Европа.

Все хубави чувства. Това е и положителната вест.

Емил Йотовски