По дяволите, искам старомодна любов
Живеем във времето на бързата обич. Любовта с етикети, опаковки и цени. Любовта, която купуваш, употребяваш и по-късно преминаваш към идната. Такава е любовта на консуматорското общество. Но това ли желаеме? Днес ще ви кажа какво ми се желае на мен, а от вас желая да ми отговорите дали и вие си мечтаете за същото.
Искам старомодна обич...
Искам обич като във филмите, тези старите...
Искам да ме поканиш на среща свенливо, да отидем в някоя американска сладкарница, да си поръчаме палачинки и големи розови шейкове с черешка и да не стопираме да се смеем от самото начало. Защото любовта е смях, тя е способността на двама души да се смеят дружно на своите нелепости, лудости и занимателни истории.
Искам да ме гледаш влюбено, само че не да ме събличаш с взор, а въображението ти да чертае картини на мен и теб в бъдеще време, дружно, обичащи се. Искам да ме погледнеш в очите и да ми направиш комплимент, че блестят, а аз да се зачудя дали не е по този начин, тъй като съм отчайващо влюбена в теб.
Искам да ме изпратиш до у дома и да постоим няколко минути пред вратата. Искам да ме хванеш за ръката и да си заменяем от тези погледи, които споделят "не ме пускай в никакъв случай ". Но ти ще ме пуснеш, тъй като си благородник и даже не си ме целунал още. После ще си помахаме пламенно за лека нощ и всеки ще се прибере у дома със своите мисли и очаквания.
Искам да знам, че съм твоето момиче. Само твоето момиче. И ти си единствено моето момче. Искам от онази старомодна обич, която декларира, която споделя "ей, тя е моя, тя ме избра и аз ще бъда нейният рицар в златни доспехи... вечно. "
Искам обич, която да е вечно. Която да лепи счупеното, а не да го изхвърля. Която да приказва, а не да мълчи, когато има проблем. Любов, която не се отхвърля, а се потвърждава. Любов, която няма период на валидност, тъй като не е стока, с която се търгува.
Thinkstock
Искам да ме заведеш на някой от тези градски панаири. Да ме качиш на виенското колело и да си играеш с косата ми. Искам да ми спечелиш онази неуместно огромна плюшена мечка, която няма да знам къде да сложа, само че пък ще ме усмихва глуповато всеки ден. Искам да си откраднеш първата целувка, а по-късно да ме попиташ дали съм добре.
В тези моменти момичето се хвърля на врата на своето момче и му споделя, че не е добре... а е най-щастливото момиче на света. Защото старомодната обич е такава - прави те същински благополучен, с всичките си дребни сладникави жестове, които към този момент считаме за отживялост.
Thinkstock
Защото с времето пристрастеността избледнява. Външният тип се трансформира. Появяват се бръчките, заболяванията. И животът е прекомерно къс, с цел да го пропиляваме с "почти любови " и неверните връзки. Искам нежна обич, почтена обич, която като че ли тече във вените ти и прави индивидът до теб не просто сътрудник, а Вселена.
Ето такава обич ни би трябвало на всички. Любов като дом, обич като усмивка - лесна, уютна и сгряваща душата.
Прочетете още:
Любовта е напълно елементарна и просто съвършена! Любовта е най-сладката болежка на този свят 19 тъжни (но мъдри) истини за любовта
Искам старомодна обич...
Искам обич като във филмите, тези старите...
Искам да ме поканиш на среща свенливо, да отидем в някоя американска сладкарница, да си поръчаме палачинки и големи розови шейкове с черешка и да не стопираме да се смеем от самото начало. Защото любовта е смях, тя е способността на двама души да се смеят дружно на своите нелепости, лудости и занимателни истории.
Искам да ме гледаш влюбено, само че не да ме събличаш с взор, а въображението ти да чертае картини на мен и теб в бъдеще време, дружно, обичащи се. Искам да ме погледнеш в очите и да ми направиш комплимент, че блестят, а аз да се зачудя дали не е по този начин, тъй като съм отчайващо влюбена в теб.
Искам да ме изпратиш до у дома и да постоим няколко минути пред вратата. Искам да ме хванеш за ръката и да си заменяем от тези погледи, които споделят "не ме пускай в никакъв случай ". Но ти ще ме пуснеш, тъй като си благородник и даже не си ме целунал още. После ще си помахаме пламенно за лека нощ и всеки ще се прибере у дома със своите мисли и очаквания.
Искам да знам, че съм твоето момиче. Само твоето момиче. И ти си единствено моето момче. Искам от онази старомодна обич, която декларира, която споделя "ей, тя е моя, тя ме избра и аз ще бъда нейният рицар в златни доспехи... вечно. "
Искам обич, която да е вечно. Която да лепи счупеното, а не да го изхвърля. Която да приказва, а не да мълчи, когато има проблем. Любов, която не се отхвърля, а се потвърждава. Любов, която няма период на валидност, тъй като не е стока, с която се търгува.
Thinkstock Искам да ме заведеш на някой от тези градски панаири. Да ме качиш на виенското колело и да си играеш с косата ми. Искам да ми спечелиш онази неуместно огромна плюшена мечка, която няма да знам къде да сложа, само че пък ще ме усмихва глуповато всеки ден. Искам да си откраднеш първата целувка, а по-късно да ме попиташ дали съм добре.
В тези моменти момичето се хвърля на врата на своето момче и му споделя, че не е добре... а е най-щастливото момиче на света. Защото старомодната обич е такава - прави те същински благополучен, с всичките си дребни сладникави жестове, които към този момент считаме за отживялост.
Thinkstock Защото с времето пристрастеността избледнява. Външният тип се трансформира. Появяват се бръчките, заболяванията. И животът е прекомерно къс, с цел да го пропиляваме с "почти любови " и неверните връзки. Искам нежна обич, почтена обич, която като че ли тече във вените ти и прави индивидът до теб не просто сътрудник, а Вселена.
Ето такава обич ни би трябвало на всички. Любов като дом, обич като усмивка - лесна, уютна и сгряваща душата.
Прочетете още:
Любовта е напълно елементарна и просто съвършена! Любовта е най-сладката болежка на този свят 19 тъжни (но мъдри) истини за любовта
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ