Живеем във време, в което вещите, за които харчим пари,

Живеем във време, в което движимостите, за които харчим пари, би трябвало не просто да ни правят работа, само че и да “мислят ” като нас. Разбира се, не те самите (или най-малко не засега), само че сигурно марките, които стоят зад тях. С годините разбрахме, че не всеки бизнес, който има вдъхновяващи реклами, е готин. И че не всичко, което хвърчи, има криле. За да са съответни към измененията в света, марките би трябвало да се преценяват с някои нови правила, като да вземем за пример:

• да не обещаваш явно невъзможни неща,
• да не злоупотребяваш с труда на хората,
• да си виновен към природата,
• да реагираш на несправедливостите и да имаш позиция.

Особено мъчно е в света на модата и хубостта. Естетическият блян и манията за дълъг, даже безконечен живот завземат груповото схващане. Много бизнеси са фокусирани върху това да подмладяват, да заличават следите от времето, да рестартират, да регенерират.