Живеем във време, в което културата няма как да не

Живеем във време, в което културата няма по какъв начин да не се сблъсква с проблеми. Това се случва, тъй като обществото е станало потребителски настроено. Хората се интересуват от директни дивиденти, а културата носи дивиденти след 15-20 години. Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на Софийската филхармония Найден Тодоров.

„ Това е огромният проблем като цяло, който рефлектира и върху нашата работа. Още при започване на 90-те години са стартирани едни процеси, чиито резултати виждаме през днешния ден. Едно извънредно нападателно общество и хора, които не могат да работят дружно, изгубили са чувството си за естетика с околния свят и мъчно живеят умерено. Затова Софийската филхармония през днешния ден страда от проблемите на цялото общество. Всички считаме, че проблемите са в парите, само че в случай че се замислим съществено, проблемите не са в парите, тъй като се е случвало да живеем и с по-малко средства “, сподели шефът.

Тодоров разяснява, че тази наклонност не е единствено в България, само че и по света. Затова съгласно него работата на институти като Софийската филхармония е да се бори против тази наклонност и да се бори по тази причина обществото още веднъж да заживее в естетика. В тази посока аз работя за подобряването на изискванията на оркестрантите във филхармонията.

[b]Заплатата на един оркестрант към този момент стартира от 1000 лева[/b]

Независимо, че заплатите са диференцирани, преди няколко месеца съумях да подвигна възнагражденията на оркестрантите, съобщи Найден Тодоров и даде обещание да продължи тази позитивна наклонност. Директорът изясни, че най-високата заплата доближава до 1600 лв. като оркестрантите получават и бонуси за ексклузивен труд.

„ Задачата на хора като мен е да се старая хората, с които работя, и за които давам отговор да получават повече пари, само че не като самоцел да получават повече пари. Целта ми с тази стъпка е да изчезне от живота им тази част с терзанията за утрешния ден, ще оцелеят ли на следващия ден, ще ги има ли на следващия ден, ще могат ли да си купят самун, да не им се постанова да работят на още 2-3 места. Когато приказваме за Национална филхармония, това не е просто представителният оркестър на България, това е институтът, който съчетава в себе експерти, които са елитът на българското музикалното изкуство “, разяснява шефът.

Той разкри двете страни на това да се издържаш с делегиран бюджет, като изрично се разгласи против него.

„ Всички се оплакват от делегирания бюджет, окайвам се и аз. Това е едно от огромните провокации пред Софийската филхармония, само че въпреки това, делегираният бюджет ни дава опция, в случай че публиката ни харесва и посещава повече нашите събития, ние да получаваме по-добра дотация от страната, с която да живеем по-добре и да може да творим повече и да мислим по-малко по тази причина по какъв начин да оцелеем. Винаги съм повтарял, че хората могат да се стремят да оцелеят или да се стремят да се развиват, не може и двете. Ние се стремим да се развиваме “, съобщи Тодоров.

Според него от последните съвсем 30 години е сгрешен моделът на мислене на българите, които единствено мислят по какъв начин да оцелеят. Музикантът твърди, че в случай че всеки ден отиваме на работа с мисълта по какъв начин да оцелеем и по какъв начин да преживеем и този ден, то това не е живот. Призова хората да мечтаят, да се надяват и да се развиват, добави още Тодоров. В помощ на това идват и многочислените концерти, които се изнасят в зала "България".

[b]Концертите с „ вход свободен “ са палач за изкуството[/b]

Макар че Софийската филхармония стартира 2018 година с временен остатък от близо два милиона и половина лв., които им обезпечават едно успокоение, ние непрестанно търсим разнообразни разновидности за финансиране на активността ни, изясни шефът. Той добави, че постоянно аплайват по планове и означи, че множеството ги печелят. Според него обаче заложеният критерии за безвъзмездна необятна досегаемост до изявите е в ущърб на създателите.

„ Проблемът при делегирания бюджет е, че ние не може да си разрешаваме „ вход свободен “, тъй като това за нас значи да нямаме заплати и да се върнем в изначално състояние. Аз съм кардинален съперник на това да има концерти с подобен вход. Спечелихме един план към фонд „ Култура “, който е доста забавен, а точно всеки понеделник представяме в камерна зала „ България “ музиката на избрана европейска страна. Условието на фонд „ Култура “ беше това да е с „ вход свободен “, с цел да е налично за всички. Наистина залата е цялостна, само че ние разчитаме на хората, които си купуват билети и то не от най-евтините. Това ни дава опция да събираме средства, с цел да каним в действителност огромни реализатори. Защото в противоположен случай би трябвало да се затворим в себе си, както се случи с доста български сформира в последните десетилетия “, обясни Тодоров.

Директорът на Софийската филхармония сподели, че получава огромни похвали за идния юбилеен сезон, за който БГНЕС писа преди дни, само че той е вследствие на това, че разполагат със средства, които си набират от продажбата на билети.

„ Една от задачите, която ние имаме е да представяме най-хубавото на публиката, което значи най-хубавите творби във допустимо най-хубавото осъществяване и с допустимо най-известните реализатори. По този метод нашата аудитория се усеща горда, че тя може да си разреши да види едни от най-големите реализатори в международен мащаб в България, а не да се постанова да върви във Виена, Лондон или Париж “, акцентира Тодоров. Въпреки разцвета, който се следи в последните години у нас, от 18 години интернационалните му участия понижават.

[b]От 2000 година понижиха участията на филхармонията в чужбина[/b]

До края на 20 в. филхармонията гостуваше под дърво и камък и представяше най-хубавото от българската музика, описа диригентът и добавя, че самият той е слушал във Виена Софийска филхармония през 90-те години, когато тя е акомпанирала на най-известните български артисти в златната зала на „ Музикферайн “. Това обаче внезапно се трансформирало през последните 20 години, твърди Тодоров.

„ Филхармонията също се затвори и аргументите по тази причина са финансови, само че освен от наша страна, а и от страна на домакините. Точно това се стремя да се промени и ние още веднъж да се отворим за света. Тази година бяхме в Брюксел. Подготвяме турне в Китай, а след година и половина готвим концерт във Виена. Водим договаряния за концерти в най-големите културни центрове в Европа, тъй като хората по света са не запомнили какво съставляват българските музиканти. Софийската филхармония би трябвало да показва българската просвета по света “, безапелационен е Найден Тодоров.

Той изясни, че след 2000 година филхармонията е свирила в Австрия, Франция, Германия и Русия, само че участията са били извънредно малцина и се надява това да се промени. Тодоров обръща внимание на обстоятелството, че през последните 20 години музикантите и създателите като цяло са изгубили пътя си и са позволили да се трансфорат в заспали будители, които сега се разсънват.

[b]Все повече дребни деца обичат класическата музика[/b]

В доказателство на думите си показва, че с изключение на концерти за огромни, към този момент има стратегии и за деца като „ Фортисимо “, а от предходната година Софийската филхармония има детски хор.

„ Не имам вяра, че всяко едно от тези деца ще задържи интереса си да взе участие в сходна групировка, само че имам вяра, че наличието на сцената в този детски филхармоничен хор им основава едно чувство за живота и към изкуството, което няма да ги напусне цялостен живот. След това те ще предадат това свое отношение към музиката си на своите деца. Вярвам, че по този метод ние ще успеем да създадем една лавина и това ще докара до възвръщане освен на обичта към музиката, само че и към хармонията в обществото. Нашата съществена цел е повече естетика, по-малко експанзия, даже изгубване на експанзията. И това действително може да се случи, тъй като в детския хор ние ги учим да търсят какво ги сплотява, а не какво ги разделя, учим ги по какъв начин да работят дружно, по какъв начин да бъдат дружно, по какъв начин да дишат дружно, по какъв начин да вършат музика дружно. Възловата дума тук е дружно. Вярвам, че в случай че повече хора схванат това един ден ще преоткрием националния ни лозунг „ Съединението прави силата “, уверен е музикантът.

[b]Българите нямат външен зложелател, против който да се бори, той е вътрешен[/b]

Това схваща Найден Тодоров от своя немски професор, който е гостувал у нас, когато диригентът го попитал какъв ни е казусът и за какво България не може да се оправи. Тогава задграничният посетител му дал отговор, че за разлика от Германия и Япония, които са се борили против външен зложелател, България е разрушена от вътрешната страна. Тя няма външен зложелател против който българите да се обединят. В момента вие сте обединени против себе си, вие сте обединени в омразата си един към различен, съобщи думите му Тодоров. Според него огромната неточност на обществото ни е, че непрестанно търси причина да се дели, омаловажава работата на другите и най-лошото е, че сме изгубили способността си да разсъждаваме като една нация.

„ Всеки един от нас споделя писна ми, желая да се спася. Затова и толкоз доста хора емигрират от страната. Но те не схващат, че бъдеще няма да има до момента в който ние се опитваме да се спасим по единично. Голямата драма се намира там, че самото избавление е в случай че всички се хванем дружно в ръце и кажем край. Това обаче ще отнеме повече от 15-20 години, а това е един огромен % от човешкия живот и множеството хора не желаят да жертват тази част от своя персонален живот за една сходна идея. Хората назовават себе си българи, само че не се въплъщават с България. И това е първото, което би трябвало да преодолеем. Трябва да се научим да се гордеем освен когато някой съотечественик реализира триумф “, съобщи Тодоров.

От думите му излиза наяве, че на първо място обаче първо би трябвало да извиним грешките, които са позволени досега и да продължим дружно напред. Според него нямаме никакъв различен късмет да се спасим и да тръгнем назад нагоре в случай че не стартираме да търсим това, което ни сплотява. /БГНЕС