В момента интересът към българската литература е несравним
" Живеем във време на същински подем на българската литература. "
Това сподели в изявление ръководителят на Националния център за книгата в НДК Светлозар Желев.
Днес имаме изключителни писатели, изключителни литературни творби – и в прозата, и в поезията, и в драматургията, счита той. По думите му 2023 е доста мощна година за българската литература, а най-голямото събитие през последните 12 месеца безспорно е интернационалната премия „ Букър “, която писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел завоюваха с романа „ Времеубежище “.
Това отличие способства извънредно доста за рецепцията на българската литература – както в България, по този начин и в чужбина, смята Светлозар Желев. Той даде образец с „ Алея на книгата “ в София пред НДК, където се следиха опашки от над километър, в които читатели желаеха среща и подпис от Георги Господинов.
„ През цялата тази година имаше нараснало внимание и почитание към литературата. Видяхме го и на коледния панаир на книгата, и на Софийския книжовен фестивал, който беше най-посещаваният до момента “, сподели Желев.
Той описа и че интерес към българската литература има от страна на задгранични издатели, които са почнали да демонстрират любознание към български създатели и книги.
„ Две български авторки отидоха в две от най мощните литературни организации в света. Това са Йоанна Елми и Силвия Атипова “, сподели Желев. Допълни, че тези две организации, както и други такива, не престават да изследват още български създатели, които биха могли да съставляват.
„ Наистина, в момента интересът към българската литература е непостижим. Георги Господинов отвори една врата, която доста мъчно можехме да си представим, че изобщо може да бъде отворена “, счита още Желев.
Сред книгите, които по думите му са значими за българската литература и нейното развиване през 2023 година, е „ Хагабула “ на Тодор П. Тодоров.
„ Това е един международен разказ, бездънен, метафизичен, извънредно мощен и се веселя, че и българските читатели го оцениха. Смятам, че и рецензията го оцени, неслучайно, е притежател на премията „ Роман на годината “ на „ 13 века България “. Вярвам, че този разказ има огромно бъдеще и в България, и в чужбина “, сподели Желев.
Според него книга-събитие тази година е още „ Еликсир “ на Капка Касабова. Това е третата книга от нейната тетралогия, отдадена на България и Балканите.
„ Това е в действителност блестяща книга, която е пояснение в обич към планината, природата и хората, които живеят там. Смятам, че занапред „ Граница “, „ Към езерото “ и „ Еликсир “, и четвъртата книга, която би трябвало да излезе първо на британския пазар следващата година, ще имат в действителност доста огромно въздействие във връзка с погледа на българите към личната ни страна “, уточни той.
Друга значима книга за 2023 година, съгласно Светлозар Желев, е романът „ Река в лабиринта “ на Мирослав Пенков:
„ Всички, уповавам се, знаем неговия прелестен алманах с разкази „ На изток от запада “, който в действителност направи доста за това България да се чува на международната сцена. Същото е и с Капка Касабова. И двамата имат голямо въздействие върху това българската литература, България и българите да бъдат четени, осмислени и разбирани доста повече от задграничните читатели. Други такива създатели са Илия Троянов в Германия, Димитър Динев – в Австрия, Ружа Лазарова – във Франция. Всички те са доста значим детайл от наличието на България в международната литература. "
Желев добави, че тази година премията на П.Е.Н.-Франция за най-хубав превод на френски език е за Мари Врина-Николов - преводачка от български на френски, за превода ѝ на „ Остайница “ на Рене Карабаш.
„ Говорим за една Франция с нейното благосъстояние на литературния подтекст, където излизат няколко десетки хиляди преводни книги. Там премията за превод отива за превод на Мари Врина – от български език на български разказ. Това е в действителност голямо самопризнание и още веднъж – ориентиране на светлините на прожектора към българската литература “, означи Желев.
Според него други триумфи на българската литература през 2023 година са завръщането на страната на панаира на книгата в Лайпциг, възобновяване на созополските семинари на фондация „ Елизабет Костова “, където гостуват повече от 10 англоезични писатели, издатели, литературни критици от целия свят и други
Интересът към историческите романи
Винаги в България историческите романи са се употребили с голямо почитание и търсене от страна на читателите, уточни Светлозар Желев. Той заяви, че тази наклонност се резервира и през 2023 година „ За българина, както знаете, историята и предишното са едно от най-важните неща. Ние продължаваме да живеем в предишното. Вместо да живеем в сегашното и да се борим за едно по-добро бъдеще, ние търсим избавление, опрощение, бягство, в случай че щете, точно в предишното и в историята. Неслучайно, „ Времеубежище “ е една толкоз навременна книга “, изясни литературният деятел.
По думите му българските престъпни и любовни романи са доста мощни, само че българският четец не чака от български създатели да бъдат толкоз положителни в жанровата литература, поради което търси такива книги от писатели, които са англоговорещи.
„ Продължава да има създатели, които се употребяват с голямата обич на българските читатели. Сред тях са Мария Лалева, Виктория Бешлийска, Захари Калабашлиев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Деян Енев и други. Много от най-любимите модерни български писатели издадоха нови книги “, уточни още Светлозар Желев.
Успехите на детската литература
Българската детска литература извървява голям път през последните 10 години, счита ръководителят на НЦК. Той описа, че през 90-те години на 20-и век и началото на 21-и век съвсем не са се издавали книги на български създатели и илюстратори, защото това се е считало за скъпо. „ Но сега имаме писатели, илюстратори и нови млади български издатели, които сътвориха голяма вълна за актуалната българска детска литература. И, несъмнено, това нещо се прави оценка и на открито “, сподели Светлозар Желев.
Той даде образец с награди, които българската детска литература печели на интернационално равнище, през последните години. „ През 2023 година Юлия Спиридонова получи една от най-големите френски награди за детска литература за нейния разказ, който излезе на френски, още веднъж преведен от Мари Врина. Преди няколко години Александър Секулов получи най-голямата сръбска премия за детска литература с романа му „ Островът “. Така че освен в България, само че и на открито, българската детска литература стартира лека-полека да се вижда “, означи Желев.
Друг триумф, съгласно него, е, че най-продаваната поредност за деца у нас е на български създател – „ Феята от захарницата “ на Катя Антонова.
„ Имаме също блестящи илюстратори, които в действителност направиха от модерна българска детска литература не просто нещо конвертируемо, само че нещо, което е на най-високо международно равнище. Оттук нататък обаче, още веднъж опираме до държавната политика във връзка с показване на българската детска литература, тъй като това също е скъпо. Ако в другата литература има права единствено за текст, тук има права и за илюстрации, има доста по-скъп щемпел и по този начин нататък “, сподели той.
Критиката е мощно неглижирана
България загуби трима стожери на литературната рецензии през 2023 година
„ Професор Светлозар Игов, професор Ивайло Знеполски и професор Ивайло Дичев са трима души, които в действителност бяха доста мощни фигури на сериозното поле, на полето на литературата, културата, социологията и философията. Такива загуби постоянно оказват въздействие “, сподели Желев.
По думите му рецензията в България е мощно неглижирана, като са доста малко пространствата, в които се случва литературната рецензия. „ Това са „ Литературен вестник “, списание „ Култура “, „ Страница “ и още няколко такива издания, които са меко казано безусловно незадоволителни, изключително когато приказваме за оперативна рецензия. В момента, действително мястото на рецензията са заели обществените мрежи през блогове, през страници, през персонални отзиви и по този начин нататък, което снижава значително диалога за литература “, сподели Светлозар Желев. Според него имаме голяма потребност от повече пространства за литературна рецензия, като това обаче би трябвало да бъде съобразено с обстоятелството, че това не е нещо, което може да се самоиздържа. „ Всички виждаме, че медии, които се занимават с просвета или със задълбочени разбори, са постоянно на ръба на оцеляването. Да не кажа под него “, добави литературният деятел.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това сподели в изявление ръководителят на Националния център за книгата в НДК Светлозар Желев.
Днес имаме изключителни писатели, изключителни литературни творби – и в прозата, и в поезията, и в драматургията, счита той. По думите му 2023 е доста мощна година за българската литература, а най-голямото събитие през последните 12 месеца безспорно е интернационалната премия „ Букър “, която писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел завоюваха с романа „ Времеубежище “.
Това отличие способства извънредно доста за рецепцията на българската литература – както в България, по този начин и в чужбина, смята Светлозар Желев. Той даде образец с „ Алея на книгата “ в София пред НДК, където се следиха опашки от над километър, в които читатели желаеха среща и подпис от Георги Господинов.
„ През цялата тази година имаше нараснало внимание и почитание към литературата. Видяхме го и на коледния панаир на книгата, и на Софийския книжовен фестивал, който беше най-посещаваният до момента “, сподели Желев.
Той описа и че интерес към българската литература има от страна на задгранични издатели, които са почнали да демонстрират любознание към български създатели и книги.
„ Две български авторки отидоха в две от най мощните литературни организации в света. Това са Йоанна Елми и Силвия Атипова “, сподели Желев. Допълни, че тези две организации, както и други такива, не престават да изследват още български създатели, които биха могли да съставляват.
„ Наистина, в момента интересът към българската литература е непостижим. Георги Господинов отвори една врата, която доста мъчно можехме да си представим, че изобщо може да бъде отворена “, счита още Желев.
Сред книгите, които по думите му са значими за българската литература и нейното развиване през 2023 година, е „ Хагабула “ на Тодор П. Тодоров.
„ Това е един международен разказ, бездънен, метафизичен, извънредно мощен и се веселя, че и българските читатели го оцениха. Смятам, че и рецензията го оцени, неслучайно, е притежател на премията „ Роман на годината “ на „ 13 века България “. Вярвам, че този разказ има огромно бъдеще и в България, и в чужбина “, сподели Желев.
Според него книга-събитие тази година е още „ Еликсир “ на Капка Касабова. Това е третата книга от нейната тетралогия, отдадена на България и Балканите.
„ Това е в действителност блестяща книга, която е пояснение в обич към планината, природата и хората, които живеят там. Смятам, че занапред „ Граница “, „ Към езерото “ и „ Еликсир “, и четвъртата книга, която би трябвало да излезе първо на британския пазар следващата година, ще имат в действителност доста огромно въздействие във връзка с погледа на българите към личната ни страна “, уточни той.
Друга значима книга за 2023 година, съгласно Светлозар Желев, е романът „ Река в лабиринта “ на Мирослав Пенков:
„ Всички, уповавам се, знаем неговия прелестен алманах с разкази „ На изток от запада “, който в действителност направи доста за това България да се чува на международната сцена. Същото е и с Капка Касабова. И двамата имат голямо въздействие върху това българската литература, България и българите да бъдат четени, осмислени и разбирани доста повече от задграничните читатели. Други такива създатели са Илия Троянов в Германия, Димитър Динев – в Австрия, Ружа Лазарова – във Франция. Всички те са доста значим детайл от наличието на България в международната литература. "
Желев добави, че тази година премията на П.Е.Н.-Франция за най-хубав превод на френски език е за Мари Врина-Николов - преводачка от български на френски, за превода ѝ на „ Остайница “ на Рене Карабаш.
„ Говорим за една Франция с нейното благосъстояние на литературния подтекст, където излизат няколко десетки хиляди преводни книги. Там премията за превод отива за превод на Мари Врина – от български език на български разказ. Това е в действителност голямо самопризнание и още веднъж – ориентиране на светлините на прожектора към българската литература “, означи Желев.
Според него други триумфи на българската литература през 2023 година са завръщането на страната на панаира на книгата в Лайпциг, възобновяване на созополските семинари на фондация „ Елизабет Костова “, където гостуват повече от 10 англоезични писатели, издатели, литературни критици от целия свят и други
Интересът към историческите романи
Винаги в България историческите романи са се употребили с голямо почитание и търсене от страна на читателите, уточни Светлозар Желев. Той заяви, че тази наклонност се резервира и през 2023 година „ За българина, както знаете, историята и предишното са едно от най-важните неща. Ние продължаваме да живеем в предишното. Вместо да живеем в сегашното и да се борим за едно по-добро бъдеще, ние търсим избавление, опрощение, бягство, в случай че щете, точно в предишното и в историята. Неслучайно, „ Времеубежище “ е една толкоз навременна книга “, изясни литературният деятел.
По думите му българските престъпни и любовни романи са доста мощни, само че българският четец не чака от български създатели да бъдат толкоз положителни в жанровата литература, поради което търси такива книги от писатели, които са англоговорещи.
„ Продължава да има създатели, които се употребяват с голямата обич на българските читатели. Сред тях са Мария Лалева, Виктория Бешлийска, Захари Калабашлиев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Деян Енев и други. Много от най-любимите модерни български писатели издадоха нови книги “, уточни още Светлозар Желев.
Успехите на детската литература
Българската детска литература извървява голям път през последните 10 години, счита ръководителят на НЦК. Той описа, че през 90-те години на 20-и век и началото на 21-и век съвсем не са се издавали книги на български създатели и илюстратори, защото това се е считало за скъпо. „ Но сега имаме писатели, илюстратори и нови млади български издатели, които сътвориха голяма вълна за актуалната българска детска литература. И, несъмнено, това нещо се прави оценка и на открито “, сподели Светлозар Желев.
Той даде образец с награди, които българската детска литература печели на интернационално равнище, през последните години. „ През 2023 година Юлия Спиридонова получи една от най-големите френски награди за детска литература за нейния разказ, който излезе на френски, още веднъж преведен от Мари Врина. Преди няколко години Александър Секулов получи най-голямата сръбска премия за детска литература с романа му „ Островът “. Така че освен в България, само че и на открито, българската детска литература стартира лека-полека да се вижда “, означи Желев.
Друг триумф, съгласно него, е, че най-продаваната поредност за деца у нас е на български създател – „ Феята от захарницата “ на Катя Антонова.
„ Имаме също блестящи илюстратори, които в действителност направиха от модерна българска детска литература не просто нещо конвертируемо, само че нещо, което е на най-високо международно равнище. Оттук нататък обаче, още веднъж опираме до държавната политика във връзка с показване на българската детска литература, тъй като това също е скъпо. Ако в другата литература има права единствено за текст, тук има права и за илюстрации, има доста по-скъп щемпел и по този начин нататък “, сподели той.
Критиката е мощно неглижирана
България загуби трима стожери на литературната рецензии през 2023 година
„ Професор Светлозар Игов, професор Ивайло Знеполски и професор Ивайло Дичев са трима души, които в действителност бяха доста мощни фигури на сериозното поле, на полето на литературата, културата, социологията и философията. Такива загуби постоянно оказват въздействие “, сподели Желев.
По думите му рецензията в България е мощно неглижирана, като са доста малко пространствата, в които се случва литературната рецензия. „ Това са „ Литературен вестник “, списание „ Култура “, „ Страница “ и още няколко такива издания, които са меко казано безусловно незадоволителни, изключително когато приказваме за оперативна рецензия. В момента, действително мястото на рецензията са заели обществените мрежи през блогове, през страници, през персонални отзиви и по този начин нататък, което снижава значително диалога за литература “, сподели Светлозар Желев. Според него имаме голяма потребност от повече пространства за литературна рецензия, като това обаче би трябвало да бъде съобразено с обстоятелството, че това не е нещо, което може да се самоиздържа. „ Всички виждаме, че медии, които се занимават с просвета или със задълбочени разбори, са постоянно на ръба на оцеляването. Да не кажа под него “, добави литературният деятел.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ