Българинът през погледа на испанците с Васил
Живеем в свят, в който границите стават все по-лесни за прекосяване, хората се показват все по-свободно, мисълта за пълноправие се възприема като нещо напълно естествено, а концепцията да живееш в непозната страна не наподобява по никакъв начин далечна.
Но до каква степен сме наясно какво се случва, когато (не)волно прекрачим границата с другия към нас или какъв брой елементарно сами издигаме граници между тях, изследва Авелина Прат в игралния си кино дебют " Васил ".
Режисьорката е и създател на сюжета, като мотивът за историята е действителен. Случила се е с нейния татко преди години, когато той е приютил чужд българин в дома си, а тя си е създавала визия за него единственото от описа на родителя си.
Действието се развива във Валенсия. Васил (Иван Бърнев) - незает готвач, се скита из улиците, до момента в който не намира заслон в дома на пенсионирания инженер Алфредо (Кара Елехалде).
И тъкмо тук историята се завърта към тематиката за границите, само че най-много в човешките връзки. Онези, които слагаме или разрушаваме според от опита и моментното положение, в което сме.
Така комфортният диван в хола не е мотив за открити диалози. Те се свеждат най-вече до битовите въпроси дали Васил си е намерил работа. Все отново съквартирантите намират път един към различен със споделените партии шах, по които и двамата са увлечени.
Васил е гений в игрите. Особено добър е и в бриджа, като това умеене го вмъква в първокласен клуб, където няколко дами вършат опити да му оказват помощ да си откри работа.
А това се оказва комплицирано и държавната администрация с лекост матира устрема на героя да се откри в Испания. Прат прокрадва схващането, че въпреки и да не е емигрант, а европейски жител, Васил не е и изцяло признат и не стои напълно равноправно с испанците.
Перипетиите и опитите му да се впише в обществото са разказани с блага благосклонност, каквато е прелестно да забележим да изпитва чужденец към българин.
Без патетика, с лек комизъм, Прат не прави фена очевидец на всички възходи и падения на героя, а за тях излиза наяве най-вече от разказите на заобикалящите го. Диалозите намерено издават публичните настроения и предубеждения към непознатото, на които са подвластни най-вече героите в клуба по бридж.
Режисьорката не скрива минусите на персонажите, само че никога не ги и осъжда.
Филмът пленява точно с приемането на комплицираните характери на всеки от героите. Васил е спокоен, непретенциозен, усмихва се, дава отговор единствено, когато го питат. Алфредо не пита, не се интересува. Не знае даже с какво се занимава личната му щерка Луиса (Александра Хименес) – а тя е академик с афинитет към редките езици.
Всеки сякаш е потопен в личния си свят и дали тъй като не се вълнува, или от терзание да не навлезе в непознатото пространство, остава отчужден и непознат за близките.
Въпреки усамотението и сдържания звук, Прат основава топъл филм, съпроводен от значими елементи, които носят спомагателен нюанс и обръщение. Моментът, в който Васил гледа Алфредо през ограда, е противоположен на шерването на утринно кафе и вечерно кисело мляко.
Като спомагателен щрих за българите идва подаръкът, който прави българинът за дъщерята на Алфредо - романът " Времеубежище " на Георги Господинов.
Режисьорката ясно показва развиването у персонажите като позволява, че се е получило неизказано другарство сред хора, които на пръв взор са напълно разнообразни. А Васил замязва на амулет, който носи шанс и незабелязано трансформира тези, които са го срещнали.
Иван Бърнев и Кара Елехалде основават нежна връзка сред персонажите си, които без да се намесват в живота един на различен, съумяват да внесат смяната, от която всеки се нуждае. Режисьорката ги оставя последователно да се намерят и схванат.
Променя се и визията към българите. В началото на кино лентата на тях се гледа като на хора, идващи от " една от най-корумпираните страни в Европейски Съюз, която изнася оръжия за Близкия Изток и е уволнила Христо Стоичков като почетен консул на Испания. ".
Но към финала се приказва и за български бунтовник, който по време на Османското господство взе участие в секрети комитети, посредством които трансформира българското схващане, умрял през 1873 година
Името му не се загатва, само че ние си знаем, че съответствува с това на Васил.
Световната премиера на " Васил " беше на фестивала във Варшава. Тръгна в Испания на 4 ноември 2022 година, а към този момент е и в кината в България. Продукцията има и български копродуценти – Весела Казакова и Мина Милева.
Но до каква степен сме наясно какво се случва, когато (не)волно прекрачим границата с другия към нас или какъв брой елементарно сами издигаме граници между тях, изследва Авелина Прат в игралния си кино дебют " Васил ".
Режисьорката е и създател на сюжета, като мотивът за историята е действителен. Случила се е с нейния татко преди години, когато той е приютил чужд българин в дома си, а тя си е създавала визия за него единственото от описа на родителя си.
Действието се развива във Валенсия. Васил (Иван Бърнев) - незает готвач, се скита из улиците, до момента в който не намира заслон в дома на пенсионирания инженер Алфредо (Кара Елехалде).
И тъкмо тук историята се завърта към тематиката за границите, само че най-много в човешките връзки. Онези, които слагаме или разрушаваме според от опита и моментното положение, в което сме.
Така комфортният диван в хола не е мотив за открити диалози. Те се свеждат най-вече до битовите въпроси дали Васил си е намерил работа. Все отново съквартирантите намират път един към различен със споделените партии шах, по които и двамата са увлечени.
Васил е гений в игрите. Особено добър е и в бриджа, като това умеене го вмъква в първокласен клуб, където няколко дами вършат опити да му оказват помощ да си откри работа.
А това се оказва комплицирано и държавната администрация с лекост матира устрема на героя да се откри в Испания. Прат прокрадва схващането, че въпреки и да не е емигрант, а европейски жител, Васил не е и изцяло признат и не стои напълно равноправно с испанците.
Перипетиите и опитите му да се впише в обществото са разказани с блага благосклонност, каквато е прелестно да забележим да изпитва чужденец към българин.
Без патетика, с лек комизъм, Прат не прави фена очевидец на всички възходи и падения на героя, а за тях излиза наяве най-вече от разказите на заобикалящите го. Диалозите намерено издават публичните настроения и предубеждения към непознатото, на които са подвластни най-вече героите в клуба по бридж.
Режисьорката не скрива минусите на персонажите, само че никога не ги и осъжда.
Филмът пленява точно с приемането на комплицираните характери на всеки от героите. Васил е спокоен, непретенциозен, усмихва се, дава отговор единствено, когато го питат. Алфредо не пита, не се интересува. Не знае даже с какво се занимава личната му щерка Луиса (Александра Хименес) – а тя е академик с афинитет към редките езици.
Всеки сякаш е потопен в личния си свят и дали тъй като не се вълнува, или от терзание да не навлезе в непознатото пространство, остава отчужден и непознат за близките.
Въпреки усамотението и сдържания звук, Прат основава топъл филм, съпроводен от значими елементи, които носят спомагателен нюанс и обръщение. Моментът, в който Васил гледа Алфредо през ограда, е противоположен на шерването на утринно кафе и вечерно кисело мляко.
Като спомагателен щрих за българите идва подаръкът, който прави българинът за дъщерята на Алфредо - романът " Времеубежище " на Георги Господинов.
Режисьорката ясно показва развиването у персонажите като позволява, че се е получило неизказано другарство сред хора, които на пръв взор са напълно разнообразни. А Васил замязва на амулет, който носи шанс и незабелязано трансформира тези, които са го срещнали.
Иван Бърнев и Кара Елехалде основават нежна връзка сред персонажите си, които без да се намесват в живота един на различен, съумяват да внесат смяната, от която всеки се нуждае. Режисьорката ги оставя последователно да се намерят и схванат.
Променя се и визията към българите. В началото на кино лентата на тях се гледа като на хора, идващи от " една от най-корумпираните страни в Европейски Съюз, която изнася оръжия за Близкия Изток и е уволнила Христо Стоичков като почетен консул на Испания. ".
Но към финала се приказва и за български бунтовник, който по време на Османското господство взе участие в секрети комитети, посредством които трансформира българското схващане, умрял през 1873 година
Името му не се загатва, само че ние си знаем, че съответствува с това на Васил.
Световната премиера на " Васил " беше на фестивала във Варшава. Тръгна в Испания на 4 ноември 2022 година, а към този момент е и в кината в България. Продукцията има и български копродуценти – Весела Казакова и Мина Милева.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ