ОБЕКТИВНО: ЗАВОЙ НАЛЯВО? ФРАНЦИЯ ИЗБИРА СВОЯ ПАРЛАМЕНТ
Живеем в свят, в който страните стават все по-свързани една с друга. Социалните мрежи и интернет дават опция на хората да се осведомят какво се случва даже и на другия завършек на света, а глобализмът ни принуди и да се интересуваме от събитията в другите страни. Последният образец за това са парламентарните избори във Франция.
На първи тур предходната неделя Коалицията “Заедно”, подкрепяща френския президент Еманюел Макрон, завоюва 25,71% от гласовете, а левият блок на Жан-ЛюкМеланшон “Нов национален екологичен и обществен съюз” получи 25,61%, сочат резултатите. Предстои гласоподаване на втори тур за депутати в Националното заседание в неделя, което ще реши кой ще има болшинство от 289 места в Националното заседание. Ако Макрон загуби болшинството си, това ще затрудни проектите му да организира промени, които директно или не ще се отразят на целия Европейски съюз.
Последните месеци у нас едно от най-споменаваните имена на непознат политик е това на президента на Франция – Еманюел Макрон. Неговото предпочитание България да вдигне ветото над Северна Македония за започване на договаряния за влизане в Европейския съюз преди да изтече френското председателство спомогна да се ускори политическата рецесия у нас.
Франция и Германия са моторите на Европейския съюз, а ние като част от него, се влияем от политическите решения на международните водачи. Ето за какво завой в една от двете водещи сили на съюза е мощно евентуално да значи смяна в цяла Европа, в това число и в България.
Миналата седмица на изборите във Франция бе маркирана доста ниска изборна интензивност, изключително за стандартите на страната - 47, 5%. Това евентуално демонстрира, че обществото не има вяра в достоверността на вота.
Във Франция, в случай че президент ръководи при парламент, управителен от друго политическо болшинство, се получава така наречен “съжителство “, което затруднява президента да прокарва програмата си, тъй като няма болшинство в Народното събрание. А когато се сблъскат ляво и дясно то разликите могат да доведат до блокаж и политическа рецесия, каквато започваме да следим от ден на ден в страните. Причините за това са доста, само че след Ковид и войната в Украйна „ ядосаните “ и „ апатичните “ усилват броя си и се трансформират в болшинство, което дефинира пътя, по който следва да поеме Европа.
Повече вижте във видеото!
На първи тур предходната неделя Коалицията “Заедно”, подкрепяща френския президент Еманюел Макрон, завоюва 25,71% от гласовете, а левият блок на Жан-ЛюкМеланшон “Нов национален екологичен и обществен съюз” получи 25,61%, сочат резултатите. Предстои гласоподаване на втори тур за депутати в Националното заседание в неделя, което ще реши кой ще има болшинство от 289 места в Националното заседание. Ако Макрон загуби болшинството си, това ще затрудни проектите му да организира промени, които директно или не ще се отразят на целия Европейски съюз.
Последните месеци у нас едно от най-споменаваните имена на непознат политик е това на президента на Франция – Еманюел Макрон. Неговото предпочитание България да вдигне ветото над Северна Македония за започване на договаряния за влизане в Европейския съюз преди да изтече френското председателство спомогна да се ускори политическата рецесия у нас.
Франция и Германия са моторите на Европейския съюз, а ние като част от него, се влияем от политическите решения на международните водачи. Ето за какво завой в една от двете водещи сили на съюза е мощно евентуално да значи смяна в цяла Европа, в това число и в България.
Миналата седмица на изборите във Франция бе маркирана доста ниска изборна интензивност, изключително за стандартите на страната - 47, 5%. Това евентуално демонстрира, че обществото не има вяра в достоверността на вота.
Във Франция, в случай че президент ръководи при парламент, управителен от друго политическо болшинство, се получава така наречен “съжителство “, което затруднява президента да прокарва програмата си, тъй като няма болшинство в Народното събрание. А когато се сблъскат ляво и дясно то разликите могат да доведат до блокаж и политическа рецесия, каквато започваме да следим от ден на ден в страните. Причините за това са доста, само че след Ковид и войната в Украйна „ ядосаните “ и „ апатичните “ усилват броя си и се трансформират в болшинство, което дефинира пътя, по който следва да поеме Европа.
Повече вижте във видеото!
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ