Не съм правила никакъв боклук цели 4 години. Ето как изглежда животът ми!
Живеем в свят, цялостен с отпадък, с народи, които генерират 1.3 билиона тона боклуци годишно. И колкото по-урбанизирана и индустриализирана става една страна, толкоз повече боклук създава. Да – това, че не живеем затрупани от купчини отпадък и не го виждаме пред себе си, ни пречи да осъзнаем величината на казуса, даже когато ни се показва с тревожни числа.
Нашите боклуци биват дейно отстранявани от погледа ни, което пък ни подготвя да си мислим, че не е въпреки всичко толкоз доста. Но какво ще стане, в случай че не беше толкоз елементарно просто да си хвърлиш нещото в коша за боклук, след това в контейнера за боклуци, след това компанията за непорочност да ги извози до градското хранилище? Това, че боклукът не стои пред прозорците ни, не значи, че не съществува. Ако боклукът, който изхвърляме, се натрупа в къщите ни, скоро ще установим, че произвеждаме пъклен доста и сигурно ще мислим и действаме друго, в случай че сме изправени пред угрозата той да ни затрупа. Факт е обаче, че отпадъците ни в действителност застрашаватнас и нашата планета, и с темповете, с които ги усилваме, скоро ще стигнат и до прозорците ни.
Може би в първия миг всеки ще си намерения, че това е невероятно.
Но едно момиче от Ню Йорк освен прави невъзможното действителност, само че и споделя с нас своята история. Тя живее към този момент четири години с нулев боклук.
Запознайте се с Лоран Сингър
Казвам се Лорън, на 23 години съм, пребивавам в Ню Йорк и не върша отпадък. Наистина. Нямам кофа за отпадък, нямам боклуци. Нищо!
В идващия клип може да видите всичкия отпадък, който в действителност Лорън е направила за цели 4 години. Събира се в един буркан! Впечатляващо нали? За множеството от нас, това е по-малко от боклука, който вършим за един ден.
Знам какво си мислите: Това момиче е тотално хипи. Или лъжкиня. Или не съществува. Но убеждавам ви, не съм нито едно от тези неща. Освен това, което в реалност съм.
Не постоянно съм била човек, който живее с нулев боклук.
Започнах да се трансформирам преди към пет години, когато се записах да изучавам екология и околна среда в Нюйоркския университет, захванах се с митинги против огромните нефтени компании, станах член и председателствах клуб, който всяка седмица се събираше да разисква тематики за околната среда. Възприемах се като „ супер-екологична “ или както баба ми ме наричаше „ прегръщач на дървета “. Всеки си мислеше за мен, че съм момиче, което знае по какъв начин да води резистентен живот и че давам своя пълностоен принос за планетата, нали по този начин.
Грешка!
На една от лекциите, които посещавах, идваше един студент, който постоянно носеше пластмасова торбичка вътре с еднократна пластмасова кутия храна, пластмасова бутилка вода, пластмасови принадлежности и пакет чипс. Лекция след лекция го следих по какъв начин изхвърля тези боклуци в боклука и извънредно се ядосвах. Ядосвахму се и мърморех, само че в никакъв случай в действителност не споделих или направих нещо по въпроса. Но пък това ме подлудяваше.
Един ден бях изключително смутена и се прибрах в къщи, с цел да си направя вечеря и да не помни за това, само че когато отворих хладилника си напряко замръзнах. Осъзнах, че всяко нещо в хладилника ми беше опаковано или пакетирано в пластмаса по един или различен метод.
Това беше първият ден в живота ми, когато се погледнах в профил и си споделих – „ ТИ, ЛИЦЕМЕРКА такава! “. Та нали бях зеленото момиче, а не пластмасовото момиче! Какво съм правила през целия си живот? Ето това беше моментът, в който взех решение да отстрани всичко пластмасово от живота си.
Това включваше всичко – от пастата за зъби до почитстващите препарати, всички неща които не знаех по какъв начин да направя и за които трябваше занапред да науча по какъв начин се вършат. Започнах със задълбочено онлайн изследване. Един ден попаднах на блог, наименуван „ Нулеви боклуци вкъщи “. Блогът представяше живота на Беа Джонсън от Калифорния– брачна половинка и майка на две деца, която води със фамилията си живот, лишен от боклуци.
Помислих си – в случай че едно четиричленно семейство може да живее с нулев боклук, заничи и аз – едно 21-годишно момиче (тогава) от Ню Йорк,ще мога сигурно.И не щеш ли скочих в дълбокотоJ. От този миг нататък съм елиминарала съвсем всякаква пластмаса от живота си.
Как стигнах от елиминиране на пластмасата до нулев боклук?
На първо място стопирах да закупувам пакетирани артикули и започнах да си нося лични торби и буркани, в които да поставям насипните артикули в супермаркета.
Спрях да си закупувам нови облекла и прекосих единствено на облекла втора ръка. Продължих да подготвям сама всички козметични артикули и почистващи препарати. Намалих доста всички непотребни неща в живота си – като да вземем за пример шест напълно идентични шпатули, 10 чифта джинси, които не бях носила от ученическите си години, или трилион декоративни дрънкулки, които нямаха никакво значение за мен – като ги продадох, раздадох на другари или подарих.
И, което е по-важно – започнах да възнамерявам избягването на евентуално разсипнически обстановки: като начало просто започнах да споделям „ Не, благодаря “ когато ми пледлагат пластмасова сламка в заведение, найлонови или хартиени торби, както и хартиени разписки.
Разбира се, смяната не стана за една нощ.
Процесът лиши повече от година и ми коства доста старания. Най-трудното нещо обаче беше да обърна взор във вътрешността в себе си, студентката по екология, флагмана на устойчивостта, и да осъзная, че не водех живот, който подхожда на моите полезности.
Осъзнах, че до момента в който единствено показвах откровена угриженост за доста неща, не осъществявах в действителност личната си философия. Веднъж схванала това, си разреших смяна, която от този момент прави живота ми по-добър всеки ден. Ето единствено малко от нещата, които се усъвършенстваха, откогато заживях без боклуци
1. Спестявам пари
Когато пазаря, си върша лист с храните, от които нуждая се, по този начин съм готова и не вземам импулсивно скъпи неща, които не са ми нужни. В допълнение, когато закупувам насипно, не ми се постанова да заплащам в допълнение за опаковката.
Що се отнася до дрешника – не закупувам нови облекла, пазаря единствено втора употреба и по този начин получавам невероятни отстъпки даже за маркови артикули.
2. Храня се по-добре
Тъй като закупувам единствено непакетирани храни, изборът ми на нездравословна храна е редуциран до най-малко. Вместо това се храня с органични плодове и зеленчуци, насипни зърнени и бобови харни, като всичко е съгласно сезона, защото фермерските пазари оферират чудесни непакетирани артикули през цялата година.
3. По-щастлива съм
Преди да мина към живот без боклуци, постоянно тичах към супермаркета в последния миг преди да затвори, тъй като бях пропуснала нещо, поръчвах храна за у дома, тъй като нямах нищо за ястие, непрекъснато бях в дрогерията за този крем или оня лосион, непрекъснато чистех единствено поради купищата джундурии, които бях натрупала.
Сега типичната ми седмица включва едно вървене за извършване на покупки, с цел да си набира всички съставки, които ми трябват. Това е вървене освен за пазаруване на храна, само че и за артикули за хубост и разчистване, защото всички неща, които употребявам в този момент, могат да бъдат направени от елементарни ежедневни съставки. Не единствено че е по-лесно и без стрес, само че е и доста по- здравословно (без токсични химикали!).
Никога не съм очаквала, че изборът ми да пребивавам без боклуци ще докара до това да повеждам живот с по-висок стандарт. Мислех си, че просто към този момент няма да вървя да изхвърлям боклука. Но това, което в началото беше решение за смяна на стила на живот, докара до основаването на блог „ Боклукът е за идиоти “, който стана катализатор в общуването ми с забавни, сходно мислещи хора, и в последна сметка другари.
“Много хора си мислят, че всичко би трябвало да се промени за един ден. Но това е един муден и еволюционен развой. Правех нещата едно по едно, по тази причина беше в действителност елементарно. Не съм трансформирала живота си внезапно.”
Това развиване също докара до напускането на позицията ми като Мениджър резистентност в Отдела за запазване на околната среда на Ню Йрок, където започнах след завършването си, и до основаването на моята лична компания с нулев боклук The Simply Co., в която създавам ръчно и продавам нещата, които се научих да върша сама в последните няколко години.
Не започнах да пребивавам в жанр „ нулев боклук “, с цел да върша изказвания – започнах да пребивавам по този начин, тъй като живот без боклуци за мен е допустимо най-хубавия метод, който знам, че изцяло съответствува с разбиранията ми и това, в което имам вяра. “
Всяка дребна крачка може да бъде начало на огромна смяна.
Приемете за себе си от вдъхновението на Лоръни предайте и на други, които мислите, че могат да се възползват от концепциите и историята ѝ!
Източник: ack2nature.rocks
Нашите боклуци биват дейно отстранявани от погледа ни, което пък ни подготвя да си мислим, че не е въпреки всичко толкоз доста. Но какво ще стане, в случай че не беше толкоз елементарно просто да си хвърлиш нещото в коша за боклук, след това в контейнера за боклуци, след това компанията за непорочност да ги извози до градското хранилище? Това, че боклукът не стои пред прозорците ни, не значи, че не съществува. Ако боклукът, който изхвърляме, се натрупа в къщите ни, скоро ще установим, че произвеждаме пъклен доста и сигурно ще мислим и действаме друго, в случай че сме изправени пред угрозата той да ни затрупа. Факт е обаче, че отпадъците ни в действителност застрашаватнас и нашата планета, и с темповете, с които ги усилваме, скоро ще стигнат и до прозорците ни.
Може би в първия миг всеки ще си намерения, че това е невероятно.
Но едно момиче от Ню Йорк освен прави невъзможното действителност, само че и споделя с нас своята история. Тя живее към този момент четири години с нулев боклук.
Запознайте се с Лоран Сингър
Казвам се Лорън, на 23 години съм, пребивавам в Ню Йорк и не върша отпадък. Наистина. Нямам кофа за отпадък, нямам боклуци. Нищо!
В идващия клип може да видите всичкия отпадък, който в действителност Лорън е направила за цели 4 години. Събира се в един буркан! Впечатляващо нали? За множеството от нас, това е по-малко от боклука, който вършим за един ден.
Знам какво си мислите: Това момиче е тотално хипи. Или лъжкиня. Или не съществува. Но убеждавам ви, не съм нито едно от тези неща. Освен това, което в реалност съм.
Не постоянно съм била човек, който живее с нулев боклук.
Започнах да се трансформирам преди към пет години, когато се записах да изучавам екология и околна среда в Нюйоркския университет, захванах се с митинги против огромните нефтени компании, станах член и председателствах клуб, който всяка седмица се събираше да разисква тематики за околната среда. Възприемах се като „ супер-екологична “ или както баба ми ме наричаше „ прегръщач на дървета “. Всеки си мислеше за мен, че съм момиче, което знае по какъв начин да води резистентен живот и че давам своя пълностоен принос за планетата, нали по този начин.
Грешка!
На една от лекциите, които посещавах, идваше един студент, който постоянно носеше пластмасова торбичка вътре с еднократна пластмасова кутия храна, пластмасова бутилка вода, пластмасови принадлежности и пакет чипс. Лекция след лекция го следих по какъв начин изхвърля тези боклуци в боклука и извънредно се ядосвах. Ядосвахму се и мърморех, само че в никакъв случай в действителност не споделих или направих нещо по въпроса. Но пък това ме подлудяваше.
Един ден бях изключително смутена и се прибрах в къщи, с цел да си направя вечеря и да не помни за това, само че когато отворих хладилника си напряко замръзнах. Осъзнах, че всяко нещо в хладилника ми беше опаковано или пакетирано в пластмаса по един или различен метод.
Това беше първият ден в живота ми, когато се погледнах в профил и си споделих – „ ТИ, ЛИЦЕМЕРКА такава! “. Та нали бях зеленото момиче, а не пластмасовото момиче! Какво съм правила през целия си живот? Ето това беше моментът, в който взех решение да отстрани всичко пластмасово от живота си.
Това включваше всичко – от пастата за зъби до почитстващите препарати, всички неща които не знаех по какъв начин да направя и за които трябваше занапред да науча по какъв начин се вършат. Започнах със задълбочено онлайн изследване. Един ден попаднах на блог, наименуван „ Нулеви боклуци вкъщи “. Блогът представяше живота на Беа Джонсън от Калифорния– брачна половинка и майка на две деца, която води със фамилията си живот, лишен от боклуци.
Помислих си – в случай че едно четиричленно семейство може да живее с нулев боклук, заничи и аз – едно 21-годишно момиче (тогава) от Ню Йорк,ще мога сигурно.И не щеш ли скочих в дълбокотоJ. От този миг нататък съм елиминарала съвсем всякаква пластмаса от живота си.
Как стигнах от елиминиране на пластмасата до нулев боклук?
На първо място стопирах да закупувам пакетирани артикули и започнах да си нося лични торби и буркани, в които да поставям насипните артикули в супермаркета.
Спрях да си закупувам нови облекла и прекосих единствено на облекла втора ръка. Продължих да подготвям сама всички козметични артикули и почистващи препарати. Намалих доста всички непотребни неща в живота си – като да вземем за пример шест напълно идентични шпатули, 10 чифта джинси, които не бях носила от ученическите си години, или трилион декоративни дрънкулки, които нямаха никакво значение за мен – като ги продадох, раздадох на другари или подарих.
И, което е по-важно – започнах да възнамерявам избягването на евентуално разсипнически обстановки: като начало просто започнах да споделям „ Не, благодаря “ когато ми пледлагат пластмасова сламка в заведение, найлонови или хартиени торби, както и хартиени разписки.
Разбира се, смяната не стана за една нощ.
Процесът лиши повече от година и ми коства доста старания. Най-трудното нещо обаче беше да обърна взор във вътрешността в себе си, студентката по екология, флагмана на устойчивостта, и да осъзная, че не водех живот, който подхожда на моите полезности.
Осъзнах, че до момента в който единствено показвах откровена угриженост за доста неща, не осъществявах в действителност личната си философия. Веднъж схванала това, си разреших смяна, която от този момент прави живота ми по-добър всеки ден. Ето единствено малко от нещата, които се усъвършенстваха, откогато заживях без боклуци
1. Спестявам пари
Когато пазаря, си върша лист с храните, от които нуждая се, по този начин съм готова и не вземам импулсивно скъпи неща, които не са ми нужни. В допълнение, когато закупувам насипно, не ми се постанова да заплащам в допълнение за опаковката.
Що се отнася до дрешника – не закупувам нови облекла, пазаря единствено втора употреба и по този начин получавам невероятни отстъпки даже за маркови артикули.
2. Храня се по-добре
Тъй като закупувам единствено непакетирани храни, изборът ми на нездравословна храна е редуциран до най-малко. Вместо това се храня с органични плодове и зеленчуци, насипни зърнени и бобови харни, като всичко е съгласно сезона, защото фермерските пазари оферират чудесни непакетирани артикули през цялата година.
3. По-щастлива съм
Преди да мина към живот без боклуци, постоянно тичах към супермаркета в последния миг преди да затвори, тъй като бях пропуснала нещо, поръчвах храна за у дома, тъй като нямах нищо за ястие, непрекъснато бях в дрогерията за този крем или оня лосион, непрекъснато чистех единствено поради купищата джундурии, които бях натрупала.
Сега типичната ми седмица включва едно вървене за извършване на покупки, с цел да си набира всички съставки, които ми трябват. Това е вървене освен за пазаруване на храна, само че и за артикули за хубост и разчистване, защото всички неща, които употребявам в този момент, могат да бъдат направени от елементарни ежедневни съставки. Не единствено че е по-лесно и без стрес, само че е и доста по- здравословно (без токсични химикали!).
Никога не съм очаквала, че изборът ми да пребивавам без боклуци ще докара до това да повеждам живот с по-висок стандарт. Мислех си, че просто към този момент няма да вървя да изхвърлям боклука. Но това, което в началото беше решение за смяна на стила на живот, докара до основаването на блог „ Боклукът е за идиоти “, който стана катализатор в общуването ми с забавни, сходно мислещи хора, и в последна сметка другари.
“Много хора си мислят, че всичко би трябвало да се промени за един ден. Но това е един муден и еволюционен развой. Правех нещата едно по едно, по тази причина беше в действителност елементарно. Не съм трансформирала живота си внезапно.”
Това развиване също докара до напускането на позицията ми като Мениджър резистентност в Отдела за запазване на околната среда на Ню Йрок, където започнах след завършването си, и до основаването на моята лична компания с нулев боклук The Simply Co., в която създавам ръчно и продавам нещата, които се научих да върша сама в последните няколко години.
Не започнах да пребивавам в жанр „ нулев боклук “, с цел да върша изказвания – започнах да пребивавам по този начин, тъй като живот без боклуци за мен е допустимо най-хубавия метод, който знам, че изцяло съответствува с разбиранията ми и това, в което имам вяра. “
Всяка дребна крачка може да бъде начало на огромна смяна.
Приемете за себе си от вдъхновението на Лоръни предайте и на други, които мислите, че могат да се възползват от концепциите и историята ѝ!
Източник: ack2nature.rocks
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ