Усамотението помага, позволете им го, позволете си го!
Живеем в свят на непрекъсната съгласуваност, в едно място и време, в което сме изгубили от взор смисъла и плюсовете на това да оставаш самичък.
Офисите изоставят единичните кабинки в интерес на необятно отворените общи пространства. Във от ден на ден учебни заведения децата не седят на отдели бюра, работейки независимо по дилемите, а вземат участие в дребни групички, търсейки дружно отговор на заложените от учителя въпроси.
Изглежда, че звънливите звуци, присъщи за всички високотехнологични джаджи, с които разполагаме, са се трансформирали в един непрекъснат фонов звук част, неразделим от нашето всекидневие, която ни осведоми за всеки нов туийт, фейсбук пост или таг в инстаграм. Дори нещо толкоз тривиално като готвенето на вечеря се трансформира в събитие, почтено за шерване с всеки прочут и чужд човек, част от листата с контакти в обществените мрежи.
В резултат на тази непрекъсната връзка с външния свят, доста от нас нямат време да бъдат сами със себе си. На всяка крачка ни се споделя, че този нескончаем обществен контакт е нещо позитивно и, че връзката с другите е нещо, без което не може да изживеем живота си пълноценно. Дали обаче на моменти цялата тази съгласуваност не става прекомерна и стартира да въздейства отрицателно на живота ни?
Изследване, включващо 600 компютърни програмисти от 92 компании, откри, че до момента в който равнището на продуктивност е релативно устойчиво в границите на самите компании, разликите при сравнението сред обособените компании, са много по-отчетливи.
По-продуктивните организации имали една обща линия – всички те са се отказали от концепцията за отворените офиси и са обезпечили персонално работно пространство за всеки от техните чиновници. Цели 62% от чиновниците във водещите организации са декларирали че имат задоволително усамотение по време на работа. При по-слабо представящите се компании този резултат е 19%. Освен това, 76% от хората, работещи в споделен офис, са отбелязали, че постоянно стават жертва на ненужни спирания.
Усамотението не e позитив единствено в професионалната среда, то е също толкоз значимо и за вашето психическо и прочувствено богатство. За да извлечете най-хубавото от живота, би трябвало да се научите да цените времето, което прекарвате самичък. Списъкът с изгодите е прекомерно дълъг, по тази причина ето единствено няколко от най-съществените.
Възстановяване и презареждане
Всеки един от нас, даже и най-социалните екстроверти, има потребност от време, с цел да си почине и да възвърне силите си. В това отношение, нищо не може да се съпостави с времето, което прекарвате уединено със себе си. Тишината и спокойствието, които изпитвате, когато се откъснете от външното въздействие, са витално значима част от процеса на битка с натрупания стрес и нерви от всекидневието.
Може да вършиме каквото си поискате
Колкото и да е прелестно и занимателно, времето, което прекарват в компанията на други хора, неизбежно основава потребност от взаимни отстъпки. Налага ви се непрекъснато да преценявате концепциите си с непознатите стремежи и отзиви.
Уединението ви дава свободата да вършиме това, което в действителност желаете. Може да облечете каквото си поискате, да ядете, каквото ви се яде и да работите по планове, които намирате за забавни и значими.
Научавате се да вярвате в себе си
Да бъдете свободни не е единствено опцията да вършиме каквото си желаете. Свободата включва и способността да се доверявате на вашата вътрешен глас и изясните мислите си, заобикаляйки външния напън и непознатото въздействие.
Самотата ни оказва помощ да формираме ясна визия за това, кои сме в действителност, какво знаем и кои решения са верните за нас. Когато сме обкръжени от хора, даже и да не го осъзнаваме, следим непознатите реакции, с цел да преценим дали нашите реакции и усеща са уместни.
Когато сме сами, тази оценка идва само и единствено от самите нас. По този метод развиваме личните си хрумвания и визии, без да ни се постанова да се съобразяваме с непознатите мнение и визии.
