Живеем в епоха, в която всеки дигитален сигнал се превръща

Живеем в ера, в която всеки цифров сигнал се трансформира в тест за нашите взаимоотношения – от двете сини отметки за „ прочетено “ известие до скоростта, с която събеседникът ни дава отговор. Станало е норма да подлагаме на подозрение думите, реакциите и даже мълчанието на другите. Но какво се крие зад непрекъснатото чувство „ ами в случай че нещо не е наред, а аз не съм забелязал(а)? “

Психологическият разбор на актуалната връзка разкрива тревожна наклонност – ролята на „ инспекциите “ в общуването е повишена фрапантно. Това е история за нуждата непрестанно да държим ръка на пулса и да търсим допустимо най-бърза противоположна връзка.

Постоянното регулиране на известия в чатовете, следенето на реакциите под изявленията ни и управлението на осъществяването на елементарни молби – този табиет е надълбоко затвърден в всекидневието на доста хора. Кандидатът на психическите науки Елена Ярикова изяснява за какво сме толкоз склонни да „ препроверяваме “ думите и дейностите на близките, както онлайн, по този начин и в действителния живот.

Всяка инспекция е подбудена от страха от загуба на надзор

Нивото на тревога в актуалния свят се е повишило доста. Тази наклонност е обвързвана с особеностите на модерния метод на живот, политически и стопански фактори, както и с осведомителното претоварване. Твърде доста аспекти от живота ни започнаха да ни безпокоят, което води до блян да си върнем възприятието за сигурност.

Често се опитваме да реализираме това, като сътворяваме илюзията, че държим всичко под надзор, в това число и връзките си с хората. Оказва се, че всяка наша инспекция в действителност е демонстрация на съмнение и боязън да не останем беззащитни.

Причини за страха от загуба на надзор

На първо място е възприятието за нерешителност в себе си. Как се демонстрира това на процедура? Представете си, че сте на работа и звъните на брачна половинка си в почивния му ден с молба да извади каймата от фризера, с цел да приготвите кюфтета вечерта. След като той отговори „ Да, в този момент ще я извадя “, би трябвало да се успокоите. Но вместо това, след известно време стартирате още веднъж да му звъните или да му пишете, с цел да ревизирате дали е извършил молбата.

В своя отбрана бихте могли да кажете, че мъжете са разсеяни и несамостоятелни и е наложително да ги проверявате. Истината обаче може да се крие точно във вашата нерешителност. Когато човек изпитва вътрешно незадоволство от себе си, той постоянно се пробва да компенсира този недостиг, като демонстрира власт и престиж по отношение на другите. Това е метод да си набавим нещо, което ни липсва.

Втората причина е страхът от загуба на надзор, подбуден от съмнение. Много хора живеят съгласно правилото „ в случай че искаш нещо да е свършено добре, свърши го самичък “. В това има доза истина, само че от време на време е нужно да демонстрираме повече доверие към близките. Не забравяйте, че вашите упования въздействат на държанието на другите. Ако непрекъснато търсите измама, тя неизбежно ще се появи. И противоположното – в случай че проявявате доверие, хората ще ви демонстрират най-хубавата си страна.

Що се отнася до устрема към надзор в пространството, това още веднъж е история за боязън – в този случай, страхът да не изпуснем нещо значимо в непрестанния информативен поток. Като ревизираме известията и реакциите на хората в обществените мрежи, ние желаеме постоянно да сме в течение на събитията. А по какъв начин да го реализираме?

Разбира се, като „ следим “ настроенията на близките посредством лайкове, мнения и навременни отговори. Спомнете си по какъв начин, до момента в който чакате отговор от другарка повече от двадесет минути, в главата ви нахлуват мисли: „ Ами в случай че нещо не е наред? Може би ме пренебрегва преднамерено, не желае да ми отговори… “. Това чувство се ускорява изключително при съществуването на двете сини отметки, които демонстрират, че известието е прочетено, само че отговор няма.

Проблемът е, че за някои хора е плашещо да излязат от нормалния информативен режим даже за малко. Например, да прочетат новината за идна родителска среща в учебния чат малко по-късно от останалите. Ние непрекъснато ревизираме и препроверяваме заобикалящата ни среда, без да осъзнаваме какъв брой доста се нуждаем от информативен детокс, даже единствено за няколко часа.

Какво да създадем?

Полезно е да се научим от време на време да пускаме контрола и да спрем да гледаме на света през призмата на недоверието. Когато живеете с съмнения, това значи, че вие самите сте настроени отрицателно към другите и търсите единствено неприятното. Това е симптом на обезпокоително и накриво усещане за живота и сигнал, че би трябвало да поработите върху личната си самокритика.

Светът в действителност стана прекомерно обезпокоителен, само че той е и подобен, какъвто ние го възприемаме.

Ключово е да осъзнаем, че не можем да направляваме възприятията, мислите, дейностите или желанията на близките. Това, което е в наша власт обаче, е да им покажем верния модел на държание. Можем да бъдем по-открити, да увеличим заема на доверие, който им даваме, и да проумеем, че непрестанните инспекции не са израз на мощ, власт или стоманен темперамент. Всъщност те приказват само за нашите лични страхове и вътрешни спорове.